През 2012 г. бруталното групово изнасилване, довело до смъртта на млада жена в Ню Делхи, се превърна в национална травма за Индия. То стана водеща тема в световните медии заради бруталността си и предизвика пробуждане на страната за проблема с насилието срещу жените.
Четирима мъже бяха осъдени на смърт за посегателството срещу младата служителка в колцентър - жената се прибирала с автобус, след като гледала филм с приятел, когато попаднала в полезрението на насилниците.
След този случай бяха въведени по-строги закони за защита на жените. Отвориха врати кризисни центрове за жени - жертви на насилие. Страната пое ангажимент да полага повече усилия в тази насока.
И наистина е налице някакъв напредък, но той не е достатъчен.
Индийското правителство ясно демонстрира това тази седмица, когато забрани излъчването на документален филм - "Дъщерята на Индия" - хроника на събитията от 2012 г.
Един от министрите в индийското правителство обяви филма за "международен заговор за охулване на Индия". Индийското правителство взе мерки, за да си гарантира, че документалният филм няма да се излъчи никъде по света.
Първоначално BBC планираха да излъчат филма в неделя, на международния ден на жените, но преместиха премиерата в сряда вечерта. Причината се оказа съдебен иск от индийските власти, забраняващ излъчването, и петиция до Youtube за блокиране на разпространението му онлайн.
"Дъщерята на Индия" е болезнено напомняне за едно ужасно престъпление. Това престъпление обаче е нещо, което се случва редовно в Индия.
Тази седмица разгневена тълпа от няколко хиляди души нахлу в затвор с повишена сигурност в Североизточна Индия, извлече заподозрян в изнасилване извън затвора, пренесе го гол през улиците на града и го преби до смърт.
Най-шокиращият епизод в документалния филм е интервюто, което режисьорът Лесли Удуин провежда в затвора с един от извършителите, които очакват изпълнението на смъртната си присъда.
Мукеш Сингх заявява в него: ако жертвата не се беше съпротивлявала, изнасилвачите нямало да бъдат толкова брутални с нея; жертвата не е трябвало да бъде навън нощем; и налагането на смъртно наказание за изнасилвачите означава, че други изнасилвачи сега вече ще знаят, че трябва да убиват жертвите си.
"Момичетата носят по-голяма отговорност за изнасилванията, отколкото момчетата," казва Сингх.
Липсата на разкаяние в думи на Сингх без съмнение е шокираща.
Но вместо индийското правителство да го използва като повод за национален дебат, то стартира формална и дребнава кампания срещу филма.
Някои индийски медии абсурдно го интерпретираха като разпространение и възхвала на позицията на изнасилвачите. Високопоставени политици повдигнаха въпроса как Удуин е получил разрешение да интервюира човек, осъден на смърт, и дали е законно в Индия да се прави нещо такова.
Те твърдят още, че Удуин не е изпратил за одобрение пълния, нередактиран запис на интервюто, както се е съгласил да направи.
Друга формалност е, че интервюто е трябвало да бъде "за социални нужди, не за комерсиална употреба."
Индийското правителство, съставено от близо 90% мъже, е възмутено от начина, по който са представени събитията. Семейството на жертвата подкрепяше създаването на филма от самото начало.
Има и други аргументи срещу излъчването на филма.
Видната активистка и борец за правата на жените Кавита Кришан се съмнява доколко разумно е да се излъчва филмът, тъй като осъдените обжалват смъртните присъди пред Върховния съд, който предстои да се произнесе.
В коментарна статия тя пише: "Не е желателно съдебните процедури да се изместят и обременят от един медиен процес".
Реакцията на властта в Индия разкрива, че правителството предпочита да се занимава с незначителни подробности; правителството продължава да се занимава с това да прехвърли вината другаде, вместо да поеме отговорността за случилото се.
Дебатът сега е изместен към процедурни формалности относно достъпа до затвора и журналистическата акредитация, които са по-лесно разбираеми и доказуеми, отколкото реалните базови причини и решения на проблема с отношението към жените в Индия.
Може би гневът на правителството се дължи на факта, че филмът е правен от западен режисьор, предимно за западна аудитория.
В друга своя статия Кришнан пише: "Никой няма полза, ако хората в другите държави повярват, че подобна бруталност е "културен" проблем на Индия; че "назадничавостта" на Индия е първоизточникът на проблема, или че насилието срещу жените е "по-тежко в Индия".
Но дали реалният проблем е в това как Западът възприема Индия?
Препятствията, пред които е изправена всяка жертва на изнасилване в Индия - ако изобщо остане жива след него - са изключително реални: безчовечно отношение в полицията, безкрайни съдебни процеси, социален остракизъм.
Също както протестите, избухнали след изнасилването, този филм би могъл да предизвика публична дискусия за тези проблеми, които са особено важни за Индия.
Реакцията срещу забраната на филма може да доведе до това - със или без съгласието на властите.
"В нашата култура няма място за жени", казва адвокатът на изнасилвачите М. Л. Шарма пред камерата на документалистите. Иронично, но факт: огромните усилия на правителството да спре филма ограничават пространството за дискусия на женските проблеми - и по този начин, за съжаление, доказват правотата на тезата на филма.
тва Индия е най-голямото циганско гето