Make Nuclear Great Again пише на шапките на представителите на Valar Atomics, които присъстват на посрещането на произведения от компанията им ядрен реактор във военновъздушната база "Хил" в щата Юта.
Микрореакторът, наречен Ward 250, беше пренесен по въздух от Калифорния с три военни транспорти самолета C-17.
Пренасянето по въздух на подобен тип ядрен реактор се случва за пръв път в САЩ и иначе използваната под път и над път перифраза на Make America Great Again в този случай може да се приеме за уместна.
Защото транспортирането със самолети на реактор за производство на ядрена енергия е в синхрон с желанието и стратегията на САЩ за ускорено развитие на ядрените мощности и разработване на нови ядрени технология за военни и цивилни цели.
Компанията Valar Atomics е избрана от Министерството на енергетиката на САЩ за т.нар. постигане на критичност - създаване на реактор, който е в състояние да работи, т.е. да е в степен на самоподдържаща се верижна ядрена реакция.
Това трябва да стане до 4 юли 2026 г. и е съгласно подписаната от президента Доналд Тръмп заповед за реформиране и ускоряване на процеса за проектиране, тестване и въвеждане на нови ядрени реактори в страната.
Президентът се зарече до националния празник на страната тази година САЩ да имат поне три иновативни ядрени реактора до ниво на критичност.
Най-общо казано целта на Тръмп и администрацията му са да направят Америка велика отново в ядрения сектор, включително и в комерсиалната му част.
От Белия дом искат да насърчат разработката и внедряването на авангардни технологии, в това число и микрореактори и малки модулни реактори, и това става и чрез облекчени и улеснени регулаторни процедури.
Идеята е да се осигури устойчива и по-безопасна енергия в сравнение с традиционните АЕЦ и да се гарантира националната сигурност с осигуряване на значително увеличен капацитет на атомната енергия до 2050 г.
Част от ядрения ренесанс е проектирането и разработването на микро реактори като този на Valar Atomics.
Оттам, очаквано, са възторжени и дори наричат опита да се възстанови доминацията на Америка в ядрените технологии "нов проект Манхатън"(старият е от Втората световна война и води до създаването на първата атомна бомба).
За разлика от оригиналния проект, който се фокусира върху отбраната, настоящата инициатива цели да впрегне атомната енергия за производство на ток за цивилни цели, за инфраструктура за изкуствен интелект и за индустриално съживяване, уточняват все пак от калифорнийската фирма.
Но намират приликите в това, че също както проектът "Манхатън" мобилизира научната и индустриалната мощ на Америка, така и "днешният ядрен ренесанс се насочва към еднакво фундаментални заплахи за националната ни сигурност и икономически просперитет".
Енергийната надпревара на XXI век ще определи кои нации водят в областите на изкуствения интелект, авангардно производство и технологии, припомнят от Valar.
Например обучението на голям ИИ езиков модел може да разходва електричество колкото малък град, съвременното производство изисква надежда енергия в гигавати, а съревнованието с Китай в добива на редки метали и в производството също са изключително енергоемки, поясняват от компанията.
Оттам смятат, че това няма как да се осигури с възобновяеми източници, а изкопаемите горива също не са достатъчни - и заради цената си. Затова, според компанията, ядрената енергия, която е евтина, надеждна и може да се разработи бързо, е в състояние да захрани технологичното и индустриално възраждане на Америка.
Благодарение на отпадането на някои регулаторни пречки, Valar успява доста бързо да разработи прототип на модулен реактор и вече е на фазата модулите на Ward 250 да бъдат транспортирани с военни самолети за тестове.
Today, the Department of War transported a next-generation nuclear reactor.
— Department of War 🇺🇸 (@DeptofWar) February 16, 2026
This historic flight took place on a C-17 from California to Utah.
We are executing President Trump’s energy dominance agenda. pic.twitter.com/I3tqUtUF6A
Модулите бяха превозени с три военни самолета, но без ядреното гориво. Целта на придвижването на реактора - освен демонстрация - е да бъде тестван в съоръжение на Valar в енергийната лаборатория "Сан Рафаел" в Юта.
Първоначално ще се тества производството на 250 киловата енергия, а самият реактор има капацитет от 5 мегавата, достатъчни за захранване с ток на 5000 домакинства, поясни изпълнителният директор на Valar Atomics Айзая Тейлър.
Реакторът е с размер малко по-голям от миниван, и с капацитет до 5 мегавата се смята за микро модулен реактор. Той използва гориво тип TRISO - уранови ядра, обвити в керамични слоеве. За охлаждаща среда се използва хелий вместо вода.
Компанията планира да започне тестови продажби на електроенергия през 2027 г., а пълна комерсиализация се очаква през 2028 г.
Today, the Department of War transported a next-generation nuclear reactor.
— Department of War 🇺🇸 (@DeptofWar) February 16, 2026
This historic flight took place on a C-17 from California to Utah.
We are executing President Trump’s energy dominance agenda. pic.twitter.com/I3tqUtUF6A
Според поддръжниците на разработката и внедряването на подобни технологии, микрореакторите могат да бъдат евтина алтернатива на дизеловите генератори в отдалечени и труднодостъпни райони, където доставките на гориво са скъпи и сложни.
Те са с мощност от 1 до 20 мегавата и имат и предимството на мобилността, защото могат да се транспортират където са нужни, вместо да се строят на място. В състояние са да работят до 5-10 години без презареждане с ядрено гориво и с малко персонал, не изискват голяма електропреносна инфраструктура и "закачване" към общата мрежа.
Това ги прави ядрени генератори на ток, подходящи не само за места като на острови, арктически или много отдалечени райони, но за военни бази, центрове за данни и тежка индустрия.
Следващият тип - малките модулни реактори с мощност до 300 мегавата пък също се строят на модули и по-бързо. Те могат да служат например за подмяна на въглищни централи и да захранват не прекалено големи населени места, производство на водород и големи индустрии като рафинерии, стоманодобив и химически заводи.
За разлика от най-малките варианти обаче не са автономни и трябва да бъдат част от електропреносна мрежа.
Подобна централа вече има в Русия, и тя е плаваща - монтирана върху баржа в пристанище в Чукотка. Разработват се и още малки централи за Арктика. Китай също е в напреднала фаза на демонстрационни проекти, по технологиите се работи и в Канада, Великобритания и Франция.
Противниците на подобен тип технологии обаче се съмняват в икономическата им целесъобразност.
Има и притеснения, че бързите одобрения на разрешителни за нетествани видове реактори на частни компании може да не са напълно безопасни. Освен това дори малките ядрени мощности генерират значителни количества радиоактивни отпадъци.
В САЩ тепърва ще се решава и въпросът с преработката на отработеното гориво или постоянното му съхранение.
