Населен предимно с мюсюлмани, южният руски регион Дагестан е прочут с впечатляващата красота на планинските си пейзажи, множеството си дребни етнически групи, дългогодишните ислямистки размирици и... с борците си.
Хиляди малки момчета от Дагестан мечтаят да станат известни борци, когато пораснат. За пример им служат множеството олимпийски шампиони през годините - като Бувайсар Сайтиев, който има три златни медала от игрите през 1996-2008 г., или Мавлет Батиров, донесъл олимпийско злато през 2004 и 2008 г.
Градовете и селата влагат ресурсите си в спорта, наемат треньори и превръщат кино-салоните в подготвителни центрове. Момчетата се събират тук, за да заякнат. Докато се подготвят край тепиха, разговарят с приятелите си.
Казват, че мъжете от Дагестан винаги са се борили, още от времената на традиционните битки между планинските села.
Днес регионът продължава да обича спорта, но не толкова заради това, че учи младежите на борбеност, а защото ги държи далеч от групировките на ислямските бунтовници и дава алтернатива на включването им в терористичните отряди.
Всеки, който има постижения в спорта, има самочувствие. Няма нужда да доказва нищо на никого и не би искал да се "прочуе" с негативни постъпки, казва Арсен Сайтиев, училищен директор в Махачкала, столицата на Дагестан.
"Повечето от онези, които се включват в престъпните групировки, са юноши. Възрастта им е такава, че се стараят да се доказват като "големи мъже". А вместо да се забъркват в глупости, могат да намерят себе си в спорта", допълва той.
Хората от Кавказ разказват, че историческото им наследство и околната среда ги подтикват да се борят.
Суровият живот в планинските селища и историческите битки между враждуващите съседни общности формират идеала за мъжете, които са способни да се отличат с физическа мощ, твърд характер и смелост.
Преди да се стигне до съвременния ренесанс на борбата в Дагестан, малко от местните хора обръщат внимание на спорта по време на съветското управление. Селата, които разполагат с физкултурни салони, не са никак много. Постепенно традицията залинява.
"В Дагестан борбата е средство за контрол над масите", шегува се Адам Сайтиев, брат на олимпийския шампион Бувайсар Сайтиев и носител на един златен медал от 2000 г.
"Борбата спира младите момчета да хванат гората", казва той. "Гората" е мястото, където се базират ислямистките банди.
Всяка сутрин десетки момчета и младежи се събират на брега на Каспийско море, за да бягат. Сутрешната кардио-тренировка е един от традиционните методи за сваляне на килограми сред борците, които трябва да влязат в съответната категория. През почивните дни борците тичат по планинските пътеки, които откриват живописни гледки към града. Понякога момчетата си устройват спаринг-срещи на студения планински въздух.
Треньорите са високо уважавани личности.
Много професионални борци решават да станат ментори или треньори след края на активната си състезателна кариера. За непълнолетните момчета залата за борба се превръща в заместител на училищната занималня. Децата прекарват часове в салоните след училище. За младите борци треньорът е като баща, учи ги не само на хватки и техники, но и на морал. Учи ги как да се държат в живота и на тепиха.
Бедността е другата причина, поради която борбата става толкова популярен спорт в Дагестан през последните десетилетия. Оборудването е евтино - борецът има нужда само от трико и обувки. Разходите са достатъчно поносими за бедните земеделски семейства от планинския регион.
Насилието продължава да тормози Дагестан. През февруари боец на "Ислямска държава" атакува църква с нож и пушка. Стотици местни жители са се включили към силите на радикалната групировка в Сирия.
В съседна Чечня руската армия смаза ислямисткото въстание преди около 10 години, но бунтовниците намериха убежище в трудно достъпните планински райони между Чечня, Дагестан и Грузия. Оттогава събират нови кадри сред момчетата от местните села.
За сметка на това спортните зали дават една различна и по-приятна визия за борбата и исляма. Треньорите и спортистите се молят заедно. Някои от борците виждат в спорта религиозна значимост.
Както го формулира Адам Батиров: "Последователите на пророка Мохамед също са се борили, а ние сме мюсюлмани. Усвоили сме борбата заедно с исляма".
