Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Странният случай с руския хакер, за когото се борят Русия и САЩ

Луд ли е Евгени Никулин, или просто е самовлюбен Снимка: Instagram
Луд ли е Евгени Никулин, или просто е самовлюбен

Руски хакер е в центъра на борба за екстрадиция между Москва и Вашингтон, която продължава повече от 18 месеца.

Той е обвинен, че е откраднал данните на повече от 100 млн. души, а това предизвика и друг тип дискусия - тази между различни специалисти по ментално здраве, които не могат да решат дали е трол, или жертва.

Защитата на Евгени Никулин иска съдиите да вярват, че клиентът им е на ръба на психологическото си здраве заради тормоз в миналото.

Според адвокатите му травмите се дължат на мъчителния престой в чешки затвор, по време на който наблюдава безпомощно как САЩ и Русия спорят кой да го отмъкне.

Прокурорите обаче са на мнение, че той е завършен нарцис, който фалшифицира симптомите на сериозно психологично заболяване, за да премене американската съдебна система.

В зависимост от това накъде ще се наклонят везните, Никулин ще се прибере в родната си Русия, или ще отиде във федерален затвор. 31-годишният мъж е арестуван през 2016 г. по време на ваканция в Прага по обвинения в хакване на Dropbox и LinkedIn, при което е откраднал данните на над 100 млн. души.

Смята се, че хакерската му намеса е била използвана при руската намеса в американските президентски избори.


Миналата година той е изпратен в Калифорния, след като САЩ парира исканията за спешна екстрадиция на Кремъл, който прави всичко възможно да върне Евгени у дома. Когато Никулин влиза в съдебната зала през септември 2018 г., той вече вярва, че ще бъде разкъсан между двете спорещи за него държави.

Той е драстично отслабнал, с хлътнали бузи, а затворническата униформа изглежда да е с поне няколко номера по-голяма от необходимото.

Оттогава не взима почти никакво участие в съдебните заседания. Надзирателите, които го съпровождат, го описват като необщителен, раздразнителен и склонен към насилие. Веднъж е отведен до близката болница за преглед, при което специалистите казват как той се опитва да отклони всякакви опити за контакт с него.

В друг случай се опитва да потроши вътрешността на ван, в който го транспортират, и се съпротивлява физически на опитите да бъде усмирен. Никулин пропуска няколко съдебни заседания, просто защото отказва категорично да напусне килията си.

Адвокатите му също казват, че Евгени отказва да сътрудничи на защитата, защото е сигурен, че тя работи в синхрон с американското правителство. След това съдия Уилям Алсъп назначава психиатрична експертиза, която да определи дали Никулин подлежи на съдебно преследване. Едната част от нея е изготвена от държавен медик, а другата - от такъв, нает от защитата.

Двамата лекари стигат до две много различни диагнози.

Психиатърът, нает от адвокатите на Никулин, е д-р Александър Гринберг. Той диагностицира Евгени с жесток посттравматичен стрес, нарушения в речта и в мисловния поток. Експертът на правителството, д-р Леси Джонсън, заключва, че Евгени има само едно хронично заболяване - нарцистично разстройство.

През изминалата седмица прокурорите настояват съдия Алсъп да пренебрегне заключенията на Гринберг и да приеме за достоверни само тези на д-р Джонсън. Залогът е огромен, защото Никулин е заплашен от доста години затвор заради хакерските си атаки. Ако бъде прието, че физически и психически не може да разбере обвиненията срещу него, делото му в Америка ще бъде отложено или директно прекратено.

Ако състоянието му е лечимо, властите трябва да съдействат той да бъде приведен в състояние, в което е способен да бъде изправен на съд.

При положение, че се докаже, че заболяването му е неизлечимо, Никулин ще бъде изпратен обратно в Русия за лечение.

Оценката на властите за състоянието на Никулин изисква много наблюдение. Той е прехвърлен във федерален предварителен арест в Лос Анджелис. През това време д-р Джонсън следи кореспонденцията на Евгени с приятелката му, която той води през имейли и чрез телефонни обаждания.

Според психиатърът изследването му започва от момента, в който Никулин прекрачва прага на ареста. Джонсън също така редовно разпитва пазачите, за да придобие по-подробна представа за поведението на хакера. Той отбелязва, че другите задържани се държат агресивно с хора, които са коренно различни, трудни за разбиране или психично болни. С руснака той не вижда нищо такова.

Пазачите също не намират нищо необичайно в поведението на Евгени. Накрая Джонсън провежда четири интервюта с обща продължителност от над девет часа. През това време Никулин обикновено гледа в една точка в картина на стената или гледа съсредоточено в доктора с широко отворени очи. В други случаи кима с глава подигравателно.

Психиатърът отбелязва, че последното често става, когато Никулин не е съгласен със заключенията му.

На базата на редица фактори Джонсън прави заключението, че Евгени фалшифицира много от симптомите си на психиатрично заболяване и крие истинския си проблем. Нарцистичното разстройство има специфични показатели. То се характеризира с грандиозно самочувствие, нужда от одобрение и липса на емпатия.

Такива индивиди обикновено имат надменно поведение и подхождат арогантно към околните. А и в повечето случаи имат склонност да експлоатират околните.

Гринберг, психиатърът на защитата, не разполага с такава база за сравнение на отделните случаи, но говори перфектен руски и може да комуникира с клиента без нуждата от преводач. Той освен това разговаря с адвоката на Никулин от Прага и с майка му, според която синът й преминава през насилие в детството от страна на жестокия си баща.

Тормозът започва още в утробата, според майката на хакера. Съпругът й често я е ритал в корема и я е биел, докато е била бременна. Когато е бил на 3 години, баща му удря Евгени в пода. Никулин не може да проговори до 6-годишна възраст като майка му го отдава на травмите от насилието.

При инцидент по-късно бащата на Никулин носи пистолет вкъщи и започва да стреля напосоки из апартамента. Заключението на Гринберг е, че Евгени страда от хронична липса на доверие още от детството си, когато поведението на баща му варира от любвеобилни прегръдки до побои и съмнения, че той не е негов син.

Състоянието на руснака се влошава, след като един от братята му се самоубива през 2016 г.

Никулин се затваря в себе си за повече от месец, описва Гринберг. По-късно е арестуван в Прага и според медика точно в чешкия затвор той започва да страда от грешна представа за себе си. При посещение на майка му Евгени казва, че го излагат на радиация и показва други признаци, че халюцинира.

При едно от обажданията на майка му Никулин започва да крещи тя да не идва, защото ще я убият при инсценирана експлозия.

В заключенията на съда от изминалата седмица съдиите казват, че Гринберг се основава твърде много на лични впечатления и дори и изводите му да бъдат приети за верни, те не доказват, че Никулин е неспособен да носи съдебна отговорност.

Разбира се, от защитата подготвят своя отговор. Според тях Никулин вече говори на общи теми като качеството на храната и условията в ареста, но млъква, щом стане въпрос за случилото се в Прага. И все пак последното, което искат адвокатите на Евгени, е да започват дело без съдействието на клиента си.

 

Най-четените