Едва ли моментът можеше да е по-неподходящ. На 1 ноември Турция избира нов парламент, а вотът предполага политическа сдържаност от външна страна.
Всяко непремерено движение би могло да се разчете като нерегламентирана помощ за нечия предизборна кампания.
Ангела Меркел обаче реши да посети Турция - въпреки критиките от страна на опозицията. Не защото изпитва особени симпатии към президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата ислямско-консерватина Партия на справедливостта и развитието. Германският канцлер вече няма време.
Бежанците не се интересуват, че ще има избори.
Меркел изпревари критиките, като определи преговорите с Турция като свое "проклето задължение" в тази ситуация.
Президентът Ердоган играе ключова роля в опитите на Европа да намали високия брой на имигрантите. Турция е първото убежище на бежанците - предимно сирийци, но и граждани на Афганистан, Ирак и Иран. Оттук хората се качват на лодките за Гърция, след което се разпръскват във вътрешността на Европейския съюз.
В момента над 2 млн. души живеят в турските бежански лагери, а голяма част от тях желаят да продължат пътя си към Запада. Ако Турция не играе ролята си на "буферна зона", Европа няма да може да спре щурма на мигрантите.
Затова ЕС внезапно се загрижи за отношенията си с Ердоган.
Промяната идва след дълъг период на отчуждение, по време на който в Турция се наложи все по-развит авторитарен режим. Сега обаче президентът отново е ухажван от Европа.
Преди седмица Ердоган беше на посещение в Брюксел, в четвъртък държавните глави и правителствените ръководители от ЕС разглеждаха екшън-плана на Турция за създаването на "зона за сигурност" в Северна Сирия. Детайлите на турското предложение ще се обсъждат в детайли между Ангела Меркел, Ердоган и неговия премиер Ахмет Давутоглу в Истанбул.
Тази визита не е приятно изживяване за Меркел. Тя е наясно, че трябва да направи отстъпки; в противен случай Европа не може да очаква, че Ердоган ще пази по-стабилно външните си граници, за да попречи на по-нататъшното пътешествие на нетърпеливите бежанци.
В същото време Меркел не желае да създава впечатлението, че ЕС се оставя да бъде изнудван от един човек, който по никакъв начин не се съобразява с правата на човека, свободата на словото и с правовата държава.
Човек, който явно е готов да възпламени конфликта с кюрдите в Турция заради елементарните си властови сметки.
Цената, която Ердоган поставя в замяна на съдействието си, е висока:
- Турция поиска 3 млрд. евро от ЕС, за да се грижи за бежанците на своя територия. Европейските лидери са готови да осигурят финансова помощ, но не и в подобни размери.
- Турция иска да бъде обявена за "сигурна страна" - с други думи, страна, в която няма политическо преследване.
Този ход е твърде спорен. "Това е признание за съотвествие с най-високия стандарт за качество. Аз се колебая по отзи въпрос. Само си помислете за конфликта с кюрдите или натиска върху свободното слово в Турция", коментира Гюнтер Кирхбаум, председател на комисията за европейски въпроси в Бундестага.
- От няколко години Турция настоява за облекчаване на визовия режим с ЕС, преди всичко за търговците. По тази точка Брюксел изглежда готов да направи нужните отстъпки.
- Чувствителен въпрос е и преговорният процес за присъединяване на Турция в ЕС, който се влачи от години.
Ердоган вече показа, че не е доволен: "Щом като ЕС не може да се справи без Турция, защо все още не е приел страната като пълноправен член?". Освен всичко, Турция е много по-развита икономика от голям брой страни-членки.
Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан предложи да се отворят отново преговорните глави по темите "Правова държава" и "Защита на човешките права".
"Само в процеса на преговори може да се упражнява натиск и да се постигнат подобрения", коментира той пред Der Spiegel.
Но доколко реалистични са перспективите пред пълноправното членство на Турция в ЕС? Меркел и нейният Християндемократичен съюз са категорично против тези планове. Дори бежанската криза не може да промени тази позиция.
Докъде може да стигне Европа във флирта си с Ердоган, без да изпада в необходимост от сключване на "мръсни сделки"?
Мартин Шулц, председателят на Европейския парламент, предупреждава: "Не бива да правим крачка назад от базовите си принципи".
Турският държавен глава Ердоган търси политическа подкрепа, която би задоволила геостратегическия интерес на страната му. Възможно е дори да прави опит да прелее "рейтинг" в посока на своята Партия на справедливостта и развитието преди ключовите парламентарни избори.
Меркел трябва да внимава за това инструментализиране на политиката, въпреки че предварително подчерта, че не може си позволи "каквато и да е намеса" в предизборната кампания.
Тя коментира още, че няма да пропусне проблема със защитата на човешките права по време на посещението си в Турция.
Eстествено, Меркел знае много добре, че Ердоган никога не се е впечатлявал от предупрежденията на Европа.
Още по-малко ще се впечатли сега, когато Европа е в позиция да го моли за помощ.
