Да хванеш бика за рогата, да гепиш Господ за шлифера или да награбиш живота за „котенцето"? Какво да бъде? Интересен избор.
Последната опция е вдъхновена от една архивна реплика на Доналд Тръмп и в момента набира епична реторическа скорост. Изтекли записи от 2005 г. „улавят" сегашния кандидат на Републиканската партия за президент на САЩ да описва бонусите на популярността.
Тръмп говори за секс и жени, и обяснява, че когато си звезда, има изобилие дами, които ти позволяват да правиш, каквото си поискаш с тях. „You can do anything. Grab them by the pussy. You can do anything."
От структурата на изречението до откровеното полово послание, че известният мъж може директно да награби „групито" за интимните части - това е класически Тръмп.
Либералното ляво, мейнстрийм медиите, щабът на Клинтън и всякакви разновидности на „сошъл джъстис" заразата се опитаха да превърнат репликата в инструмент за предизборно погребение на кампанията на Тръмп. Техните атаки може и да проработят в стерилизираната от политическа коректност Америка и да навредят сериозно на шансовете му, но Доналд Тръмп печели в културната война.
Истерията на „специалните снежинки" по медии, колежи и социални мрежи срещна зрелищен отпор от лагера на т.нар. културни либертарианци - това са онези западни шовинисти, които имат по-скоро консервативни икономически идеи, но са ревностни защитници на свободата на словото и противници на пълзящата парализа на речта в САЩ.
Те смятат, че цензурата няма място в културния климат на едно свободно общество.
Ценителите на здравословния цинизъм и секс, почитателите на политически некоректното честно говорене, превърнаха репликата "Grab them by the pussy" в слоган на свободата, рекламно изречение на войната срещу официализираното лицемерие на медии и политици.
Pussy, или „котенце" на български, е мека, нежна и приятна дума за вагина. Философията да хванеш живота за „котенцето" изглежда е важна част от профила на Тръмп - милиардер, тв звезда и кандидат за президент на САЩ.
Неговият публичен живот е протокол на покварата, каталог на красиви жени, които искат да са част от капиталистическия каймак на Америка. И в това няма нищо лошо. Тръмп връща сочния сексуален език в културния пейзаж, а атаките на неговите опоненти ще се върнат като бумеранг с надписа Pussy. Защото кой не желае да хване живота за „котенцето", образно казано.
Разбира се, ако използвате такъв език, ще се озовете във враждебна среда на хора и медии, които ще искат да ви хванат за топките.
Но пък затова все пак се искат „топки".
Една от малкото смислени феминистки в Западния свят - Камил Паглия описва бунтарската природа на сексуалния произвол на Тръмп. В есе, което критикува опита на New York Times да засрами Доналд за отношението му към отсрещния пол, Камил прави интересен анализ на стара снимка, пусната от вестника, в която милиардерът се е надвесил над една от тогавашните си приятелки Роуана Брюър.
„Малка и размазана в печатното издание на New York Times, фотографията с Тръмп и Брюър изскача с осветена непосредственост в дигитален вариант и те пласира в мястото на действието. Нейната вечерна синя рокля изглежда като пищна люлка за голите и рамене. Брюър плува в щастие с лъскава коса, предостатъчна, поклащаща се пазва и сияйна, пурпурна усмивка ала Рита Хейуърт. Надвисналият Тръмп е с виолетова вратовръзка с келтски флорални мотиви като фалически език и напомня на триумфален дракон на носа на дълга Викингска лодка.
„Победителите прибират прелестите", това си казах с възхита, докато гледах снимката, а други съблазнителни изображения от Вавилон до Париж преминаваха през съзнанието ми. Фотографията разкрива цялото ослепително величие на половото разграничение, което мрачните колежански комисари никога не ще заличат.
Нищо от написаното горе не означава, че Тръмп трябва да бъде президент. Но снимката му с Брюър е важно допълнение към визуалния архив на модерния секс. Преминаваме през много дълъг и сух период на притъпен политизиран секс, който сега се разлива в кръстоносния поход за тоалетни за трансполови хора, една пердашеща през пръстите моралност, опакована като хигиена.
Цяло поколение се роди и израсна от последното откровение на разтопена екранна сексуалност - епохалното и опустошително енигматично изпълнение на Шарън Стоун в „Първичен инстинкт" от 1992-а година. Може би се нуждаем от Тръмп повече като филмов продуцент. Забравете Вашингтон, нека насочим Доналд към Холивуд."
Философията за хващането на живота за „котенцето" като отрицание на стерилната политически коректна конюнктура е вградена в тъканта и на про-Тръмп изложбата, озаглавена „Татенцето ще ни спаси".
Събитието се състоя преди дни в Галерия 151 в Бруклин, Ню Йорк. Фотографии, пърформанс и специално участие на почти универсално мразения фармацевтичен предприемач Мартин Шкрели белязаха експозицията.
Печално известният бизнесмен, вдигнал баснословно цената на лекарство за СПИН, представи своята „творба" - едно-единствено хапче.
Звезда на изложбата бе прогоненият от Twitter журналист Майло Янопулос, който си взе вана със свинска кръв под снимки на американци, убити от нелегални мигранти.
„Всеки участник в изложбата е нарушавал табута и е бил наказван от Политкоректната полиция в някакъв момент от живота си. Критиката на културата на публично порицание е голяма част от посланието на изложбата. Шоуто показва тактиките на засрамване, които ползва лявото, и гордостта на дясното", пише Гавин Макинес в своя репортаж, озаглавен „Grabbing art by the pussy".
Организаторът на изложбата - фотографът Лукиан Уинтрич - е уволнен от рекламната агенция, за която работи, след като Майло публикува материал за неговата фотосесия на млади гей-модели с шапки от кампанията на Тръмп и надписа Make America Great Again.
Самата изложба бе атакувана от сошъл джъстис активисти, които успяха да притиснат и изнудят оригинално избраната галерия Pierogi да отмени ангажимента си с организаторите.
Първоначално от тази галерия приемат да бъдат домакин на експозицията, но после се отмятат. Оправданието им е, че не били знаели, че организаторите наистина „вярват и мислят тези неща", а приели, че става въпрос за саркастичен проект. С други думи, те обвиняват организаторите на про-Тръмп изложбата в „престъпмисъл" по Оруел.
Да хванеш живота за „котенцето", в крайна сметка, е да се опълчиш срещу пълчищата вечно възмутени цензори, които искат целият цвят на езика и човешкото въображение да потъне в мрак.
Една долнопробна реплика с възвишени цели.
