Изминаха седем дълги години, откакто мнозинството от британските граждани гласува на референдум за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС). Сега изглежда, че голяма част от хората там вече променят мнението си.
Нови социологически проучвания показват, че дялът на британците, които смятат, че Брекзит е бил грешка, достига най-високите си нива.
За първи път от 2016 година насам цели 57% от гражданите посочват категорично, че решението за напускане на Европейския съюз е било грешно в сравнение с 32%, които го смятат правилно.
Повече от половината - 55% - казват, че биха гласували за оставане в ЕС срещу 31%, които биха гласували за напускане при нов референдум.
Проучването е проведено от компанията за пазарни проучвания YouGov сред малко повече от 2000 британци. Според резултатите от него 63% от анкетираните са на мнение, че Брекзит по-скоро е провал. Едва 12% го отчитат по-скоро за успех. Други 18 на сто не могат да определят.
Резултатите от това проучване са сходни с тези от друго, проведено през юни сред 4000 души, които през 2016 година са гласували за излизане от ЕС. От тях само 18% определят Брекзит за успех, а 29% вярват, че е оказал негативно въздействие върху британската икономика.
Тези социологически проучвания идват на фона на оценките на Международния валутен фонд, които нареждат Великобритания на последно място сред страните от Г-7 по отношение на очаквания икономически растеж за 2023 г. - 0,4%.
"Преди глобалната финансова криза от 2008 г. Обединеното кралство се представяше силно в рамките на Г-7", пише в доклад на МВФ от началото на юли. "Но тази инерция беше изгубена в средата на миналото десетилетие. До края на 2022 г. реалните бизнес инвестиции все още бяха малко по-ниски в сравнение с 2016 г. - в контраст с 14-процентното увеличение сред другите икономики от Г-7."
Подобно на останалия бизнес в световен мащаб, британските компании трябва да се справят с по-високите цени на енергията вследствие на войната в Украйна, както и с продължаващите негативни последици от COVID-19 пандемията.
Освен тях обаче има и допълнителни предизвикателства - като адаптиране към новите търговски правила след Брекзит и недостиг на работници, тъй като гражданите на ЕС вече нямат възможност да пътуват без издадени работни визи.
Така в началото на тази седмица правителството добави към своя "списък с недостиг на работни места" зидари, дърводелци, керемидчии, бояджии и други. Те се присъединяват към редица други, включително в областта на здравеопазването и науката.
Списъкът представлява инструмент, който да индикира къде е необходимо да се запълват дупки, а компаниите от съответния бранш биха могли да се възползват от улеснения при привличането на работна ръка от чужбина.
Подобни стъпки обаче помагат за увеличаване на притока на имигранти, а именно миграцията и контрола върху границите бяха сред основните причини за недоволство на политиците, които провокираха дебата за излизане от Европейския съюз и водеха Брекзит кампанията.
Данните от Офиса на националната статистическа служба показват, че през 2022 г. в Обединеното кралство са пристигнали общо 606 000 души, което представлява 24% ръст в сравнение с предишната година. Всички тези хора са отишли там, за да работят или учат, като в цифрите влизат и голям брой бежанци.
За сравнение през 2015 г. - 12 месеца преди референдума и в разгара на европейската мигрантска криза - нетната миграция във Великобритания възлиза на 330 000 души.
В условията на забавен икономически растеж и нуждата от работна ръка, правителството на премиера Риши Сунак е поставено под сериозен натиск.
От една страна вътрешната опозиция в Консервативната партия го критикува в недостатъчно решителни политики по отношение на контрола върху границите, докато от друга неправителствени организации, правозащитници и опозиционни партии го засипват с критики за въвеждането на твърдолинейни антиимигрантски политики.
Например една от спорните мерки на правителството предвижда увеличение на заплатите в публичния сектор. Идеята е то частично да бъде финансирано от увеличение на таксите за подаване на визи за работа и образование, което само по себе си представлява противоречие на фона на търсенето на работна ръка.
От Британската асоциация на месопреработвателите посочват, че този ход на правителството ще подхрани инфлацията поради увеличените разходи за работодателите за наемане на "така необходимата" работна ръка от чужбина.
Според Асоциацията "част от допълнителните разходи неизбежно ще бъдат прехвърлени върху потребителите чрез по-високи цени на храните", се посочва в официална позиция, цитирана от "Гардиън".
Друга, дори още по-спорна мярка, е проектозаконът за нелегалната имиграция, чиято цел е да попречи на хора да търсят убежище в Обединеното кралство, ако пристигнат в страната по нелегален път.
Те ще бъдат депортирани по ускорена процедура обратно в родните си страни, или към Руанда, с която Сунак подписа специално споразумение за целта.
Ръководителят на Службата на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк смята, че приемането на законопроекта "поражда много сериозни юридически притеснения" и представлява "опасен прецедент за отказване на задължения, свързани с предоставянето на убежище", който други страни може да последват.
По всичко изглежда, че животът извън Европейския съюз съвсем не е толкова лек, колкото бе представян от подкрепящите Брекзит британски политици.
Затова е и много вероятно все повече обикновени граждани да започнат да се питат дали през 2016 г. наистина бе взето правилното решение.
