Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бункерът, през който минаваше световната онлайн престъпност

Киберубежището поддържало сайтове за дрога, фалшиви документи и какво ли още не Снимка: Wikipedia
Киберубежището поддържало сайтове за дрога, фалшиви документи и какво ли още не

Районът около немският Трабен-Трарбах е известен с няколко неща - живописните пейзажи на Югозападна Германия, забележителната архитектура, един от най-големите пътни възли в света... а след една мащабна полицейска акция, в която взимат участие повече от 650 служители на реда, градчето успява да придаде нов смисъл на словосъчетанието "подземен свят".

Причината е, че стар бункер, който е принадлежал на Бундесвер, е превърнат в средище на световната виртуална престъпност.

Кибербункерът, както го наричат немските власти, се намира скрит под хълм и в продължение на 37 години е бил перфектното убежище за Въоръжените сили на Федерална република Германия.

Съоръжението разполага с цели пет етажа, четири от които са под земята, а общата разгърната площ надхвърля 5500 кв. метра.

След десетилетията вярна служба на немските военни части бункерът постепенно е преустроен в многофункционално скривалище на криминална организация, която е извършвала киберпрестъпления от световен мащаб. На приземния етаж са били разположени "служителите" на въпросната престъпна група, а на първия подземен етаж - други служебни помещения и офиси.

Трабен-Трарбах Снимка: iStock
Трабен-Трарбах

На втория е изграден център за съхранение на данни, на третия са монтирани генераторите за електроенергия и водоснабдяване, а на последния, четвърти подземен етаж са складирани запаси от вода и гориво. Екипите, които са обитавали кибербункера, са се сменяли няколко пъти през годините, но сред тях винаги попадат както опитни програмисти, така и начинаещи и дори студенти, които са решили "да сложат черните шапки".

Всички те са били обединени от мотото за спазване на абсолютна анонимност и дискретност около работата си, която е включвала най-разнообразни дейности - от създаването на фалшиви документи за самоличност, през нелегална търговия с медикаменти и дрога и фалшифициране на пари, чак до разпространението на детска порнография и подкрепа за екстремистки групировки в интернет.

Екипите на кибербункера са били добре познати в малкото градче, макар и никой да не е знаел с какво точно се занимават.

Всички жители описват служителите като възпитани, изключително вежливи мъже с изискан външен вид, скъпи дрехи и още по-скъпи коли. Те често са вечеряли в елитните ресторанти на Трабен-Трарбах, който е известна туристическа дестинация и има с какво да се похвали по отношение на хубави заведения за хранене и нощен живот. Наблизо е и Триер, най-старият град в Германия, до който виртуалните престъпници отскачали за посещение из стриптийз клубовете.

За водач на "бандитите от бункера" се смята Херман Йохан Ксент, посочват от "Шпигел" и допълват, че пред клиентите той често се е представял като Джордан Робинсън. Роденият в Амстердам през 1959 г. Ксент изглежда обича да лъже за всичко около себе си - факти, данни и чувствителна информация.

Постепенно той успява да привлече към себе си и съмишленици, които са работили под негово ръководство в кибербункера и които повече са наподобявали голямо задружно семейство, отколкото престъпна банда.

Тъй като служителите на Ксент работят на разнообразни смени през денонощието, той например се грижи да има топла, току-що приготвена храна за всяка смяна. За сигурността на бункера следи не само професионална охрана, но и пет добре охранени ротвайлера, чийто заплашителен лай отблъсква всеки по-любопитен.

"Шпигел" описва описа на Ксент в бункера като команден център на космическа програма или на мащабна военна операция. На бюрото му по всяко време има 14 мобилни телефона и поне няколко компютърни монитора, които са непрекъснато включени. Дълбоко под земята той имал и помещение за сън, където се чувствал възможно най-сигурен и в безопасност.

Основната дейност на кибербункера била да предоставя хостинг на нелегални уебсайтове.

Страниците, за чието съществуване отговаряли Ксент и екипите му, предлагали разнообразни нелегални стоки и услуги. Сървърите и харддисковете на убежището съдържат около два петабайта данни, огромната част от които свързани с престъпни дейности.

Самият Ксент, както обяснява вестник "Билд", никога не се интересувал какво точно ще се съхранява в огромния му информационен център. Той обичал да се сравнява с банкерите на богатите, които никога не питат заможните си клиенти какви ценности държат по сейфовете си.

Неговата работа е просто да осигурява хостинг на тези нелегални страници и да ги прави невидими за властите, ако е необходимо. Програмистите на кибербункера работели денонощно, за да може уебсайтовете с детска порнография, търговия на дрога или на нелегални оръжия да бъдат откривани само от тези, които са заинтересовани от въпросното незаконно съдържание.

Ксент рекламирал пред потенциалните си клиенти услугите си с думите, че бизнесите им ще бъдат по-внимателно пазени и от хангари с ядрени бойни глави, и до голяма степен е изпълнявал обещанието си. Една част от всичките около 200 служители, които работели за него, действително не са знаели, че работят за поддръжката на страници с гигабайтове детско порно или с каталози, пълни с опиати и наркотични вещества.

Сред сървърите на бункера немската полиция открива платформа за изработка на фалшиви лични документи, онлайн магазин за продажба на дрога, чиито корени могат да бъдат проследени до Швеция, друг сайт, който е търгувал с внесена от Китай дизайнерска дрога и още много подобни бизнеси.

Мечтите на Ксент, който е заклет анархист по убеждения, са да създаде своеобразна "република" от подобни бункери, но кметът на Трабен-Трарбах усеща, че до градчето става нещо нередно.

Един ден господин Вайсгербер решава от любопитство да потърси в Google името на ексцентричния Херман Ксент и резултатът събужда подозренията, че нидерландецът не е този, за когото се представя.

Кметът открива, че Ксент е имал друг бункер в родната му Нидерландия, заради който е имал проблем с местните власти и е бил принуден да емигрира в Германия. Така Вайсгербер се свързва с полицейския участък в Майнц, откъдето през март 2018 г. поемат случая.

Бункерът на Ксент в Германия Снимка: Wikipedia
Бункерът на Ксент в Германия

Малко след това полицията успява да внедри в бункера свой служител, който се представя за програмист. Благодарение на неговите усилия на 26 септември миналата година 650 полицаи щурмуват убежището на Кснет и успяват да прекратят дейността му. Самият ръководител на кибербункера е задържан, а сървърите и харддисковете са конфискувани.

Пред "Шпигел" Ксент е категоричен, че съвестта му е чиста и че не изпитва угризения за работата, която е извършвал. Заявява, че не е знаел за престъпните бизнеси, които са се развивали под негова опека, и е смятал, че всички сайтове са били напълно легални. Освен това казва, че е спечелил от бункера едва 200 хил. евро, макар че ежемесечната сметка за ток на убежището възлиза на над 15 хил. евро.

Процесът срещу Ксент трябва да започне в близкия един месец, като по делото вече има назначени седем експерти и са привлечени 101 свидетели.

Обвиняемият от своя страна тепърва има да доказва думите си, че е "просто бизнесмен, но не и престъпник", макар и уликите от един бивш военен бункер да сочат съвсем друго.

Най-коментирани

Най-четените