Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Червените парцали на прозорците в Колумбия, които значат едно: "Помощ, гладни сме!"

Червените парцали на прозорците в Колумбия, които значат едно: "Помощ, гладни сме!" Снимка: Getty Images

Краят на април е, когато в утихналите квартали на все повече градове Колумбия започва да се забелязва необичайна гледка: на прозорците са увиснали червени парцали, пижами, тениски или стари чаршафи.

Посланието зад тях е едно: "Помощ, гладни сме!". 

За пръв път те се появяват в Соача, в покрайнините на столицата Богота, където живеят близо 50 000 разселени мигранти от Венецуела.

Това е и мястото, където по данни на Националния департамент по статистика 36% от населението живее в крайна бедност дори и извън условията на пандемия.

Соача е също така и една от най-гъстонаселените общини в Латинска Америка - на квадратен километър там живеят средно по 290 души.

"Ако видите червен парцал на вратата или прозореца на някой съсед, това означава зов за солидарност", обяви публично кметът на общината, който пръв решава да въведе тази стратегия по време на социалната изолация, започнала в Колумбия на 20 март.

Идеята е следната: онзи, който има възможност, помага на съседите си, останали без препитание. Вторите обаче се оказват притеснително много, защото повечето от хората там работят в сивия сектор.

"Вече повече от месец живеем така и отникъде не пристига помощ. Чуваме по новините и четем в пресата, че в други квартали са доставяли храна, но тя не е стигала до нас", коментира пред El Comercio момиче, което живее с родителите си, а по думите ѝ цялото семейство разчита единствено на скромния и несигурен доход на баща ѝ.

До момента в Колумбия потвърдените случаи на COVID-19 са 13 610, a починалите - 525.

За жалост обаче южноамериканската държава всеки ден отчита все повече нови случаи, а президентът Иван Дуке няколко пъти удължи мерките за социална изолация, които сега ще важат най-малко до 25 май.

Правителството обаче се видя принудено да върне към живот някои сектори от икономиката - от 11 май насам работят строителите, а големите фабрики за производство ще отворят при спазване на стриктна хигиена на 18 май.

Президентът остави и "вратичка" на общините, където има малко или въобще липсват случаи на коронавирус, като каза, че кметовете там ще могат да преценяват сами дали и как да възстановят работата на някои бизнеси и да отменят задължителната изолация.

Уви обаче, това далеч не е достатъчно, за да се "засити" колумбийското общество.

Междувременно правителството на Дуке обеща помощ от 160 000 песос (приблизително 73 лева), а кметството в Богота - от 423 000 песос (приблизително 194 лева) за 350 000 семейства в Колумбия, пише El Pais.

Те обаче все още не са достигнали до всички семейства, което предизвика и масови протести в Богота на 8 май, когато въпреки задължителната изолация, хората излязоха на улицата, за да попитат защо помощите не достигат до тях.

Междувременно има и колумбийци, които не оставят нещата в ръцете на правителството и сами осигуряват помощ на нуждаещите се.

Такава е например инициативата за безплатна храна, която група доброволци предприема в квартала Ел Кодито в Богота, пише DW.

Те разказват, че през тяхната импровизирана кухня са минала около 300 човека, които са взели порция пиле с ориз и няколко картофа.

"Тази съседска помощ е красива, идва от сърцето. Подсказва ни, че не сме сами", коментира Вивиана Валенсия, една от засегнатите от кризата.

Според хората подкрепата на общността е била от съществено значение, но тя не успява да засенчи все по-очевидните неравенства и проблеми в обществото.

Недоволството срещу дясното популистко правителство на Дуке обаче не е ново явление - няколко хиляди души излязоха на протест в Богота на 21 ноември 2019 г., който прерасна в още масови демонстрации, последната от които в края на януари.

Формалният повод за тях беше данъчната реформа в страната, но в Колумбия отдавна се събира гняв срещу военните подходи на Дуке, корупцията, безработицата и наркотрафика.

Напрежението се засили и от сблъсъците на полицията с протестиращите, в които загинаха четирима души, включително и 18-годишният Дилан Крус, уцелен от полицията с така наречената "гъвкава палка".

Всичко това понижи драстично доверието в правителството, което се опита да отговори на протестиращите с призиви за примирие и обещания за повишаване на минималната работна заплата, мерки за изменение на образователните кредитни политики и борба с безработицата сред младите хора, пише El Pais.

Всичко това обаче мина на заден план заради здравната криза, а все повечето червени флагове на прозорците подсказват, че с края на пандемията най-вероятно ще настъпи и краят на това правителство.

Въпросът е площадите в страната да не се обагрят в цвета, с който хората днес молят за помощ.

Най-четените