Европейският съюз ще затяга антиимигрантските мерки, след като основните институции постигнаха принципно съгласие относно въвеждането на нови регулации за предоставяне на убежище и депортации.
Планът е по предложение на Европейската комисия от март 2025 г., а на 1 юни Европейският парламент, Европейският съвет и Съвета на ЕС се договориха той да бъде приет.
Според политиците така нареченият "Регламент за връщането" е от ключово значение и представлява крайъгълен камък в мерките за борба с нерегламентираната миграция.
Според критиците обаче има твърде много рискове по отношение спазването на човешките права.
Какво предвижда споразумението?
- Общи процедури за издаване на решения за връщане и Европейска заповед за връщане, която ще централизира процеса на ниво ЕС;
- Взаимно признаване на решенията за връщане, като държавите-членки вече могат да признават и пряко да изпълняват решения, издадени от други държави-членки;
- По-строги правила за депортация, която става задължителна, когато лице, пребиваващо незаконно, представлява риск за сигурността, отказва да сътрудничи, избяга в друга държава-членка или не напусне доброволно ЕС в определения срок;
- По-строги правила срещу укриване, включително възможност да се изисква от предоставяне на финансови гаранции, задължение за редовно явяване на проверки или постоянно пребиваване на определено място;
- По-строги правила за лица, счетени че представляват риск за сигурността;
- Създаване на центрове за депортация в трети държави. За тази цел могат да се сключват споразумения или договорености с трета държава, която спазва международните стандарти и принципи в областта на правата на човека в съответствие с международното право;
- Непълнолетни лица без близки са изключени от регулацията;
Европейските институции отчитат, че нелегалната миграция е спаднала с 26 % през 2025 г., достигайки най-ниското си равнище от 2021 г. насам.
Проблем е обаче затруднението на правителствата при изпълнението на заповедите за депортиране, като по-малко от 30% от тях се изпълняват.
"Споразумението показва, че въвеждаме ред в нашия европейски дом", отбелязва еврокомисарят по вътрешна политика и миграция Магнус Брунер. "С новите правила имаме по-голям контрол върху това кой може да влезе в ЕС, кой може да остане и кой трябва да напусне. Това е, което гражданите очакват, и това е, което им предоставяме."
Други разпоредби включват удължаване на сроковете за задържане, по-строги забрани за влизане на територията на ЕС и нови правомощия за издирване на нелегални мигранти.
Максималният законен срок за задържане се удължава от шест месеца на две години, с възможност за удължаване с още шест месеца и без ограничение на продължителността за лица, считани за представляващи риск за сигурността.
Забраните за влизане също ще станат значително по-строги, като в повечето случаи ще се увеличат от пет на десет години, с възможност за доживотни забрани за рискови лица.
Друга промяна засяга обжалването. Съгласно настоящите правила депортациите се спират автоматично, докато тече съдебно обжалване. Новият закон ще премахне тази автоматична защита, като остави на съдилищата да решават за всеки отделен случай дали заповедта за депортация трябва да бъде спряна.
Ключов момент е установяването на така наречените "центрове за връщане".
Te могат да бъдат както транзитни пунктове, така и места, където се очаква лицето да пребивава над две години, ако се наложи.
При сегашните правила повечето мигранти могат да бъдат депортирани само в своята родина или в държава, с която имат доказана връзка. Новата система премахва това изискване.
Италия от две години има свое споразумение с Албания, според което задържани в морето нелегални мигранти могат да бъдат изпращани директно към два лагера в Албания, където допълнително да се изяснява статутът им. Въпросните места се управляват и регулират спрямо европейското законодателство и са издържани чрез средства от Италия.
По данни на Международния спасителен комитет разходите за двата центъра за период от 5 години ще надминат 1 милиард евро и значително ще надвишат предварително планирания бюджет от 650 милиона евро.
През март Германия, Австрия, Нидерландия, Гърция и Дания обявиха, че ще бъдат първата коалиция от държави, която ще действа съгласувано за осигуряване на партньорства с трети страни за приемане на депортирани от Европа мигранти. Засега няма никакви информации кои са потенциалните партньори.
Какви са критиките към новите правила?
"Този регламент ще създаде драконовска система за задържане и депортиране - от задържането на хора в миграционни центрове за срок до 30 месеца до разбиването на семейства и изпращането на хора в страни, които те не познават", споделя за DW Силвия Карта от неправителствената организация PICUM, която помага на мигранти без документи.
Засега остава неясно дали според новите наредби Европейския съюз ще има задължително участие в построяването и управлението на центровете за депортация, какъвто е случаят с договорката между Италия и Албания.
Ако не, тогава ще се появявт мащабни условия за нарушения на правата на човека, по думите на Марта Веландер от Международния спасителен комитет.
"Правителствата ще имат много по-широки правомощия за задържане и депортиране на хора. Ще се нормализират антимиграционните акции и задържанията в подобни на затвори съоръжения извън територията на ЕС, които по същество са правни черни дупки, и ще се увеличи рискът хората да бъдат депортирани в страни, където могат да бъдат подложени на преследване и изтезания", коментира Веландер.
Очаква се съвсем скоро новият закон да бъде формално одобрен от Европейския парламент и държавите-членки на ЕС, след което голяма част от наредбите ще могат да влязат в сила още през юли.
Срокът за въвеждане на пълния пакет от мерки е 12 месеца.
