В последната си публикация в платформата WeChat китайският новинар и телелвизионeн водеща Ченг Лей позира със зелена рокля, седнала в рикша с марката Shake Shack пред новооткрития клон на Пекин на американската верига ресторанти. Оттогава насам никой не я е виждал. Датата е 12 август.
На 31 август австралийското правителство в Камбера съобщава, че два дни след нейната последна публикация, е получило "официално уведомление" за нейното задържане в Китай - Ченг има и австралийско гражданство.
Не е ясно какво точно е причинило задържането на журналистката. Тя е ветеран бизнес водещ в държавната телевизия CGTN, но телевизията не се посвени да изтрие всички връзки с нея, след като стана ясно, че тя е била арестувана от китайските власти.
CGTN е международното подразделение на телевизия CCTV - един от най-важните пропагандни канали на Китай, който разпространява всички големи събития и съобщения на правителството и Китайската комунистическата партия. За разлика от по-строгия или националистичен тон в някои печатни медии, контролирани от китайската държава, CCTV и особено англоезичния ѝ клон CGTN са по-умерени и по-обрани в своя тон.
В свободното си време Ченг е активна сред австралийската общност в Пекин, участвайки в редица събития в Австралийската търговска камара и действайки като културен "посланик" на посолството на Австралия в страната.
В разговор с радио 2GB в Сидни във вторник австралийският външен министър Марис Пейн не можа да каже защо Ченг е задържана от 14 август насам, но коментира, че е възможно тя да бъде използвана от Китай като пионка във влошените отношения между двете държави и като възможен лост за натиск. Разбира се, подобни теории са просто спекуалции към момента.
Отношенията между Австралия и Китай се охладиха значително през последните месеци, след като Канбера призова за разследване върху това откъде идва пандемията от коронавирус. На фона на това двете държави си размениха различни търговски санкции.
Това накара някои от австралийските медии да спекулират, че задържането на Ченг може да има политически характер, сравнявайки го с ареста на канадците Майкъл Ковриг и Майкъл Спавор през декември 2018 г., след като канадските власти задържаха бизнесмена Мън Ванджау от името на САЩ.
Ковриг и Спавор бяха окончателно обвинени в шпионаж през юни 2020 г., повече от година, след като беше проведена акцията по ареста им. От месеци насам им се отказва достъп до близките им, адвокати или служители на канадското консулство.
Китайските власти все още не са коментирали задържането на Ченг. CGTN също не е публикувала изявление и се въздържа от коментари по темата.
Въпреки че подробностите по случая все още са оскъдни, има очевидни индикации, че Ченг е задържана по причини, които не са свързани със стандартни криминални обвинения.
Според австралийската телевизия ABC, която първа съобщи за нейното изчезване, Ченг е държана под нещо като домашен арест, но на място, контролирано от китайските власти. В това положение тя може да бъде задържана до 6 месеца, без да ѝ бъдат отправени обвинения.
Това съвпада с коментарите, направени от министър Пейн във вторник, който заяви, че Ченг е задържана без отправено обвинение, като това може да трае месеци наред.
Самата мярка за задържане без обвинения беше добавена към наказателния процесуален кодекс на Китай през 2012 г., като по същество тя легализира практиката на така наречените "черни затвори" - центрове за задържане, в които дисиденти и активисти често биват държани в продължение на месеци без обвинение, за да получат конкретна информация, или за да си спечелят предимство при преговори с друга държава.
Някои от хората, минали през тази мярка, говорят, че през времето на задържане са им били отказвани контакти с адвокат, със семействата им, а междувременно надзирателите често заплашвали задържаните с мъчения, ако не подпишат предварително подготвени фалшиви признания.
Откакто тази мярка е легализирана, тя бива широко използвана срещу дисиденти, държавни служители, изпаднали в немилост, както и спрямо чуждестранни граждани. Това е само една от възможните мерки, които китайските власти могат да използват, когато искат да притиснат тежко някого.
Членовете на комунистическата партия от години са изправени пред заплахата от това незаконно да бъдат арестувани, вкарани в полулегални центрове за задържане и дори измъчвани в специална система, известна като Шуанджуи, създадена за преследване на потенциално корумпирани кадри.
Длъжностните лица често изчезват в продължение на месеци, а след като се появяват отново, вече са признали редица престъпления, а методите за изтръгване на признания личат явно по външния им вид.
От 2018 г. тази система е формализирана, а обхватът ѝ излиза вече далеч извън самата Комунистическа партия, а контролът се прилага от Национална надзорна комисия (ННК). Предполага се, че това е орган за борба с корупцията, макар ННК съществува извън съдебната система.
Комисията е критикувана за ограничаване на и без това ограничените права на обвиняемите в престъпления в Китай, но тези критики ни най-малко не влияят върху работата ѝ.
Колкото до работата на китайските журналисти в държавните и контролираните от държавата медии, те в края на миналата година бяха призовани да "въоръжат умовете си с мислите на Си Дзинпин". И макар този контрол над представянето на информацията да се случва, Ченг далеч няма да е първият журналист от каналите на китайската пропаганда, който изпада в немилост, озовавайки се по този начин зад решетките.
През 2014 г. Руи Ченганг - едно от най-известните лица на CCTV - беше задържан по обвинение в корупция. Шест години по-късно неговата съдба все още остава неясна, като според някои източници той е бил осъден и пратен в затвора за шест години. Това обаче се случва далеч от очите на медиите.
Извън държавната медийна система много журналисти са преследвани заради разследванията си и коментарите си спрямо дейността на правителството. И до ден днешен Китай е сред челните места на най-много арестувани журналисти и хора от медии в света.
Тази и без това ограничена свобода на словото се сви още повече през последните месеци, с изгонването на множество чуждестранни репортери и с налагането на допълнителни ограничения за китайските журналисти, що се отнася до начина, по който отразяват пандемията от коронавируса.
Докато собствената репортаж на Ченг за CGTN се фокусираше върху бизнес новини, тя от време на време пише публични публикации във Facebook по по-чувствителни теми някои, като в някои от тях дори отправя леки критики към реакцията на Китай спрямо коронавируса и цензурата на онлайн медиите.
Нейното изчезване, както и съмнителните моменти около него, демонстрират обаче едно - дори и тези, които са част от пропагандния апарат на Китай неусетно могат да прекрачат невидимите червени линии, отвъд които идва яростта на Пекин и Си Дзинпин.
А оттам вече животът им може да бъде тотално разрушен.
А, както пише бившият репортер на Wall Street Journal в Пекин Мей Фонг - ако дори журналистите на "безопасния" CGTN са застрашени, какво остава за всички останали...
