Ако трябва на прима виста да отговорите на въпроса: "По какво човек се различава от животното?", сигурно най-спонтанният отговор ще е, че човекът има съвест, чувство за хумор и може да се влюбва. И да, това е така.
Но нека ви кажа коя всъщност е най-съществената отлика между двата биологични вида - уникално тъпата и нелогична склонност, присъща само на човешкото същество, да се излага на ненужни рискове, саботирайки по този начин живота и здравето си.
Иначе казано, да си търси белята. Да се бута между шамарите. Да дърпа дявола за опашката.
През месеците на пандемия се нагледахме на всякакви драстични примери за проявление на човешката глупост. Хората си устройваха сватби, кръщенета и погребения, събираха се на тумби въпреки забраните и солените глоби, протестираха по улиците на големи европейски градове срещу носенето на маски и социалните рестрикции, а младежите си измислиха тик-ток предизвикателства с луди танци и облизване на тоалетни чинии.
Изобщо поведение, което народът мъдро е обобщил така: "Г*з глава затрива."
Дали заради масовото неразбиране или нежелание за разбиране сериозността на положението, или пък поради друга причина, пандемията не отмина за няколко месеца, както се надявахме в началото. Тя продължава своя победоносен ход през двеста планини и морета, покорявайки държави и континенти, отнемайки човешки животи.
Когато не можеш без бира, танци и купон...
Въпреки че някои страни се прочуха като отличници по дисциплина на населението, в една от тях, Дания, започна тревожно покачване броя на новозаразените с COVID-19. От Държавния Серум Институт (SSI) съобщиха, че само през последните три седмици цели 40% от констатираните нови случаи са при хора на възраст 20-39 години.
Властите недоумяват защо това се случва при положение, че тази година датчаните не пътуваха в чужбина за лятната си отпуска, в страната е забранено събирането на големи групи хора на едно място, а нощните клубове и дискотеките изобщо не са отваряли от началото на пандемията.
И тогава в полицията започват да се получават сигнали за организирането на DJ партита на пазени в тайнa локации на територията на Копенхаген, на които се събират стотици младежи, за да купонясват до зори.
След неуспешни опити да установи предварително къде и как се организират тези масови събирания, полицията се обръща към медиите за съдействие. Най-големите вестници излизат с призива: "Ако знаете нещо за тайните партита в Копенхаген или самите вие сте участвали в някое от тях, пишете ни на следния имейл."
Само че и тази тактика се оказва толкова ефективна, колкото и да чакаш от умрял писмо.
Националната телевизия TV2 започва собствено разследване, в резултат на което става ясно, че от шест месеца насам няколко организатори устройват "пиратски" партита в различни части на града като Ама Фел и Ньоребропаркен. Нелегалната им дейност се оказва повече от успешна, понеже заради риска от заразяване с коронавирус легалните нощни заведения са извън конкуренцията.
Един от организаторите, решил да остане анонимен, казва пред TV2: "Разбирам, че полицията и общините искат да си свършат работата, но вместо да се опитват да ни спрат, по-добре да ни съдействат, за да можем с общи воля и усилия да направим тези събирания по-безопасни. Понеже, нека да сме честни, на младите винаги ще им се купонясва и затова, пандемия или не, ще намерят начини да го правят."
Чук-чук. Каква е паролата?
Най-големият препъникамък пред властите в опитите да разбият веригата от случващи се незаконни партита е фактът, че участниците в тях се възприемат като един вид затворено общество, членовете на което не са склонни да издават информация и така да прецакат всичко.
Съвсем наскоро разбирам, че приятелката ми Мия е присъствала на два такива пиратски купона, последният от които е бил в събота срещу неделя, 23 август, при старите корабострителни докове на остров Рефсхелеойен. При това нейно откровение инстинктивно се дръпвам назад заради насадената ми напоследък корона-параноя.
"Споко бе," тупва ме по гърба тя. "Имаше и хора с маски. Не съм заразна." Да бе, тия ги разправяй на старата ми шапка.
Когато мнителността ми относно здравословния ѝ статус се поуталожва, решавам да я разпитам как става тая работа със "записването" за участие в едно такова нелегално мероприятие.
Първо, разказва тя, някой доверен човек ти праща покана да се присъединиш към Фейсбук група като например Party Lovers Denmark (която понастоящем има към 3, 200 члена - бел. моя). След това получаваш есемес с датата и мястото на предстоящия купон, обикновено 24 часа преди да се състои. Ако решиш да се включиш, плащаш определена такса чрез MobilePay. Викат им "дарения", ама това пак си е тотално незаконно, понеже всъщност нищо не даряваш, а просто по този начин си откупваш правото да си там.
А какво се случва когато си "там"?
"Е какво, обичайното! Откъм диджейския пулт и тонколоните бичи електронна музика, а на импровизирания дансинг танцуващите или просто клатещите се в такт с бийта са осветявани от пулсиращите разноцветни светлини на прожекторите. Народът пие бири и шотове и изобщо атмосферата е такава, че те кара да се чувстваш така все едно ще живееш форевър."
Какви ще са последствията?
В централата на Horesta, браншова организация, обединяваща хотелиерския, туристическия и ресторантьорския бизнес, всички са крайно обезпокоени заради последствията, ако тези противозаконни прояви на обществено веселие не бъдат преустановени. Още в началото на август Horesta поде инициативата за провеждане на диалог за сътрудничество между Комисия по сигурността на пациентите и полицията. Притесненията на първо място идват оттам, че много хора се събират на едно място, където липсва специално обучен персонал, който да регулира случващото се в съответствие с противоепидемичните предписания.
Освен това тези пиратски купони са прът в колелата на бизнеса, защото дейността им би осуетила скорошното отваряне на нощните заведения. А това би значело още, и още загуба на пари.
"Не стига, че тези хора нарочно нарушават закона, устройвайки такива партита, ами отгоре на всичко се облагодетелстват финансово във време, когато нощните клубове и дискотеките са затворени", казва шефката на туристическия бранш Анет Хюлдебрант не без доза възмущение.
Питам Мия дали не я е страх, че по време на някой от тези купони, било то в изоставен склад или на открито, няма да цъфне полиция и да ги разгони с палки и сълзотворен газ, на което тя отговаря с лек подигравателен тон: "Полицията е идвала много пъти, доколкото знам, по сигнал за смущаване на обществения ред, но всичко, което им е в правомощията да направят, е, да помолят учтиво да се намали музиката и хората да се разотидат. Толкова. С меки пишки ред не можеш да въдвориш, сестро."
Мда-а-а, предполагам, че не може. И какво правим тогава? Много просто. Тези, които се страхуваме от зараза, си седим вкъщи и плетем чорапи. А тези, които се мислят за безсмъртни богове, чакат есемес с времето и мястото на следващия купон.
