Последната седмица северноирландската столица Белфаст отново стана център на размирици и насилие.
След десетилетия на относителен мир, старите конфликти отново излязоха на дневен ред с пълна сила, заплашвайки отново стабилността на една от четирите съставни страни на Великобритания.
Първите сблъсъци започнаха миналия петък в Дери, Белфаст и няколко други града, като до този момент пострадалите са десетки, включително повече от 50 полицаи. Досега върхът на напрежението достигна в сряда, след като един автобус бе отвлечен и опожарен.
Той бе запален в зона около стената, която разделя кварталите на лоялистките и републиканските общности в западната част на Белфаст. Ситуацията допълнително ескалира, когато се намеси полицията, използвайки водни оръдия. В следствие на сблъсъците има пострадал и поне един журналист.
В размириците участват предимно младежи юнионисти, които хвърлят тухли, фойерверки и бензинови бомби по полицаите и превозни средства. Появиха се дори съобщения за това, че и деца на възраст от 12 години участват в хулиганските прояви.
Цялото това насилие и размирици напомниха за бурното минало на страната, разделена между предимно протестантската общност на лоялните към Обединеното кралство и католическото малцинство, свързано с Република Ирландия.
More footage of the bus attacked by loyalist rioters tonight in Lanark Way, west Belfast as serious disorder continues. pic.twitter.com/w4jZGU39nT
— Patricia Devlin (@trishdevlin) April 7, 2021
В края на 90-те години на миналия век двете общности постигнаха труден мир след десетилетия на кървав конфликт помежду си, а събитията от последната седмица показват колко уязвим и чуплив е той всъщност.
Първите признаци за нарастващото напрежение се появиха около Брекзит и мерките влезли в сила от 1 януари. Въпреки че страната като цяло гласува за оставане в ЕС, водещата Демократична юнионистка партия подкрепи излизането от Общността с идеята, че извън нея Северна Ирландия ще успее да си спечели по-централна роля в рамките на Великобритания.
Реалността обаче се оказа малко по-различна, а Протоколът за Северна Ирландия, част от договорката между Лондон и Брюксел за Брекзит, допълнително наля масло в огъня.
Според него Белфаст трябва да остане обвързан с митническите правила, налагани от страните в Европейския съюз и по този начин да се избегнат проверките по границата с Република Ирландия. Идеята бе Великобритания да излезе изцяло от ЕС, но Северна Ирландия да запази специален достъп до свободния пазар на Общността.
Подобно нещо обаче все още няма на практика и в крайна сметка доведе до нарастващ гняв от страна на лоялистите, които почувстваха своите интереси предадени от правителството на Борис Джонсън.
"Те обещаха на хората, че граници няма да има и достъпът ще бъде неограничен", твърди пред BBC Наоми Лонг, министър на правосъдието в Северна Ирландия. "В момента обаче те издигат граници. Мисля, че тази нечестност и липса на яснота допринесоха за чувството на гняв сред някои части на нашата общност".
Клечката кибрит, която доведе до избухване на напрежението се оказа решението на властите да не повдигат обвинения срещу 24 политици от републиканската партия Шин Фейн. Миналото лято те демонстративно пренебрегват наложените противоепидемиологични мерки, събирайки се за погребението на бивш лидер на ИРА.
Така поведението на католическата общност се превърна в отдушник за гнева на някои лоялисти, които видяха в действията на институциите преференциално отношение към републиканските политици.
В тази връзка се стигна до там, че даже Първият министър Арлийн Фостър заяви, че спира всякакъв контакт с английския началник на местната полиция Саймън Бърн, настоявайки за моменталната му оставка.
От своя страна различните републикански и други партии обвиниха Фостър в допълнително подклаждане на напрежението не само по отношение на случаят с погребението и текущите сблъсъци, но и заради Брекзит. Те я критикуват за срещата й с лоялистки паравоенни групи, при които е обсъждан възможен отговор срещу последствията от Протокола за Северна Ирландия.
Още тогава съпартийци на Фостър заявиха, че имат готовност да водят партизанска война срещу него. Изказвания, които са насочени към Протокола с ЕС, но в контекста на северноирландската история лесно могат да се възприемат и като реална заплаха.
В момента полицията смята, че именно членове на паравоенни групировки и престъпни банди са в основата на текущите сблъсъци - или директно или чрез използването на младежи.
Засега няма категорични сигнали, че тези размирици са организирани, но въпреки това се забелязва, че насилието до момента се съсредоточава в райони, където голямо влияние упражняват престъпните банди, свързани с паравоенни формирования.
Така все повече доказателства се появяват за това, че фигури от висшия ешелон на формирования като Асоциацията за отбрана на Ълстър и Доброволческите сили на Ълстър са в основата на проблема и подклаждат напрежението.
Именно тук нещата стават дебели. Ако тези групировки реално са намесени, заедно с групи като югоизточната бригада Антрим, това може да означава, че младежкият гняв се използва от подземния свят в Северна Ирландия като средство за ответен удар срещу полицейската служба на Северна Ирландия заради ограничаването на престъпните групировки в района около Карикфергус.
Паравоенните групи са неизменна част от организираната престъпност на страната и нанасят "неизмерима вреда на общността и упражнява страх в кварталите", казват от полицията.
А участието на подобни паравоенни групи дава силгнал за много по-сериозен проблем, който вече в себе си освен идеологичен заряд, има и откровено криминални мотиви.
"Рано е още да правим генерални заключения за участието на забранени организации, но към момента оценката ни води към подобни изводи", твърди заместника на Саймън Бърн - Джонатан Робъртс.
Засега трудно може да се очаква отново да се стигне до нивата на насилие от времето на Смутните времена, все пак текущата ситуация представлява реална опасност в дългосрочен план.
При изгубена подкрепа на лоялистите за Протокола, отслабване на доверието в действията на полицията и властите и все повече разминавания между Белфаст и Лондон, лесно може да се стигне до трайна ерозия на мирния процес в Северна Ирландия.
