Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Новата" Саудитска Арабия - млади хора, без забрадки, а проблемите се смитат под килима

Младите саудитци приветстват промените на Мохамед бин Салман, а за мрачните неща се мълчи Снимка: Getty Images
Младите саудитци приветстват промените на Мохамед бин Салман, а за мрачните неща се мълчи

Допреди няколко години идеята да посетиш Саудитска Арабия звучеше като нещо изключително трудно за постигане. Освен външните професионалисти, наемани в някои от компаниите в кралството, за външни хора да влязат в страната и да се насладят на суровата ѝ красота е сравнително трудно. Дори и достъпът до поклонението Хадж се осигурява със списъци и не може да се случи просто така. 

Днес обаче вече нещата далеч не стоят така. Политиката на относителна изолация от външния свят вече до голяма степен е отпусната, като надеждите на престолонаследника принц Мохамед бин Салман са, че в един момент кралството ще може да се похвали със свой собствен "Дубай", който да привлича туристите от цял свят. 

Но нито гмуркането във водите на Червено море с неговите коралови рифове, нито разходките с бъгита и джипове из пясъчните дюни, са толкова впечатляващи, колкото е самата промяна в Саудитска Арабия, която се случва през последните няколко години, отбелязва Ник Робъртсън в свой текст за Си Ен Ен. 

В материала си Робъртсън набляга на сериозната модернизация на страната, привличането на млади хора и либерализирането на правилата за поведение, както и цялостното влияние на престолонаследника принц Мохамед бин Салман.

Реално още откакто е посочен за наследник на трона, младият принц показва, че иска нещата в строго консервативното кралство да се променят и то да се отвори повече към света. И все пак не трябва да се забравя, че макар и реформатор, той е принц в една абсолютна монархия, като до момента не е показал никакви признаци за любов към демокрацията. Дори напротив.

От няколко години насам именно Мохамед бин Салман е фактическият управляващ кралството, като за баща му се говори, че е във влошено здравословно състояние. През това време принцът използва твърда ръка, за да наложи визията си за бъдещето на страната. Това го усетиха както част от роднините му, затворени набързо по обвинения за корупция, така и религиозните лидери, чиято власт бързо беше отнета. 

Както посочва Робъртсън, не е преувеличено да се каже, че социалните сътресения в страната са дълбоки, но и са се случили впечатляващо бързо. През 2018 г. в центъра на Рияд обикаля религиозна полиция - уважавана и почитана институция по онова време, от която мнозина се страхуват. Властите спират колите си и принуждават минувачите да отидат на молитва. Тогава действията им предизвикват мигновена реакция и подчинение на командите. През 2020 г. Робъртсън наблюдава сходна сцена, но този малцина тръгват с призива. 

Днес вече религиозната полиция се използва почти само за канцеларски дейности, а десетилетията на религиозни догми и психологически натиск да се спазват порядките на най-консервативните форми на исляма малко по малко отпадат. 

Разбира се, това не прави Саудитска Арабия страна на свободата. Властта на имамите не изчезна просто така, тя отиде в ръцете на Мохамед бин Салман. Неговата тайна полиция продължава да действа, проблемите със спазването на човешките права продължават да са все така актуални, а местните все така спазват някои неписани правила на Персийския залив - наслаждавай се, забавлявай се, но никога не ставай по-успешен от държавния лидер.

Междувременно обаче дори критиците на принца трябва да признаят видимата промяна. Откритите кафенета с маси по тротоарите се изпълват с мъже и жени, които се срещат, разговарят, пазаруват или просто си почиват.

Робъртсън разговаря с Мунира Ал-Куейт - 20-годишна дизайнерка, която вече не се притеснява да показва сама работата си, украсявайки черната си абая и пригаждайки я по вкуса си.

Тя споделя, че промяната от последните години значи много за самата нея. По думите ѝ тя вече усеща какво е да живееш и да се забавляваш - ходи на кино, на ресторант, среща се с приятели без страх, че това може да вкара някого в ареста. И все пак лицето ѝ остава покрито с никаб - религиозното покривало за лицето на жените. 

Малко по малко обаче дори тази порядка започва да минава на заден план, като все повече жени си позволяват да се разхождат с открити лица, а някои дори и без забрадки. Само преди няколко години подобно поведение можеше да донесе на същите тези жени арест, затвор и дори бичуване. 

Една от жените, които се осмеляват да оспорват традициите и забрадките е Туту - 42-годишна детска учителка. Пред Робъртсън тя признава, че сега се усеща много по-енергична, като не ѝ се налага да спазва крайните норми на поведение, налагани от религиозната полиция.

За нея животът също е напълно преобразен и бърза да посочи, че хората от нейното обкръжение определено харесват случващите се промени.

Доказателство за това са и думите на министъра на финансите Мохамед ал Джадаан, който след срещата на Г-20 в Рияд през ноември определи своя екип от млади хора като "истинско национално богатство".

В действителност, над 70 на сто от жителите са под или около 30 години, а в страната се връщат все повече млади и образовани хора с надеждата, че нещата вътре се променят към по-добро, а страната се отваря към технологиите и бизнеса, а не стои вкопчена само в търговията с петрол. 

Офисът на министъра се намира във футуристично изглеждащ квартал на столицата, наречен Digital City. Сградите от метал и стъкло се редуват с пищни водни каскади и просторни пешеходни пространства и човек се чувства повече в модерен Дубай, отколкото в древен Рияд.

Снимка: Pexels

Младите хора в кралството носят голяма част от тези промени със себе си. Много от тях са завършили западни университети и идеята да се приберат в стария консервативен свят на родителите им е потискаща. Затова и отпускането на порядките на религиозните власти са добре дошли за тях. 

Така например все повече жени вече навлизат в работната сила, работейки в офисите на местните компании. Разбира се, за това им е необходимо позволението на роднина мъж, но все пак се отчита като малка крачка към постигане на повече права за жените в кралството. Надеждите на експертите са, че с годините това позволение от мъж "настойник" ще премине все повече и повече в графата на традициите, отколкото да е жива част от законите на страната. 

Междувременно вече не са рядкост и децата, отгледани само от единия си родител. Такава е и Талиа на 27 години, отгледана от своята самотна майка и е завършила университет в Лондон.

Тя си спомня много добре 2017 г., когато са започнали реформите. Казва, че всеки месец и дори всяка седмица е имало нещо ново, някакви новини за промяна, и всичко е било страшно вълнуващо. Оттогава Талия работи само за жени изпълнителни директори и смята, че пред жените в Саудитска Арабия няма граници.

Разбира се, граници има. И текстът на Робъртсън, колкото и позитивен да е към принц Мохамед бин Салман в желанието му да оспори властта на духовниците и техните ортодоксални догми, пропуска факта, че традициите остават. Бащи продължават да контролират дъщерите си през приложения, а правото на жените да шофират, не означава, че то се прилага масово. 

Друг е и въпросът, че онези, които се противопоставят на принца, не се радват на особено добра съдба. И съдбата на журналиста Джамал Хашоги е само един пример за това. Междувременно много активисти, включително за правата на жените, продължават да лежат в затвора, борейки се за повече права и свобода.

Това, което Мохамед бин Салман обаче успява да направи, е да създаде един млад, прозападен елит, който да се чувства доволен от вече постигнатите промени. Или поне достатъчно доволен, за да не повдига темата за онези проблеми, които все още стоят на преден план, включително и спазването на човешките права. 

И това е стратегия, която поне към момента работи в негова полза - мнозинството от младите хора в страната (а както казахме вече, те са по-голямата част от населението) одобряват политиките на принца. Те предпочитат да карат новите си коли по шестлентовите пътища, които водят до работните им места из квартали като Digital City, вместо да се вглеждат във все още големите социални проблеми на страната. 

За това помага и острата му пропаганда, що се отнася до национализма. Религиозните химни още преди години бяха заменени от националистически и патриотични лозунги, а всички проблемни лица се набелязват като врагове и подстрекатели, платени от чужди сили, за да очернят режима. Онези, които си позволяват да говорят на висок глас срещу властта или в частност срещу престолонаследника, неминуемо биват посетени от тайната полиция. 

Въпросът е това ли е цената на промените? Репресиите върху несъгласните далеч не са нещо ново за Саудитска Арабия, но въпреки тях страната малко по малко започва да се отваря към света и да възприема някои положителни практики, особено в политиките си спрямо жените. 

По този въпрос едва ли някой е мислел, че цяла една култура може да се промени за една нощ, така че и малкото подобрение в ситуацията може да се тълкува като нещо положително. 

Междувременно не трябва да се залъгваме - Мохамед бин Салман е престолонаследник, а един ден може да стане крал на една абсолютна монархия. Той не би се отказал доброволно и от йота от властта, която държи. Нито един от потенциалните владетели на кралството не би го направил. 

За Запада обаче далеч по-приемлив би бил владетел, който обръща по-сериозно внимание на проблема с човешките права, та били те и на политически опоненти и активисти, особено ако в Белия дом президент е не Доналд Тръмп, а Джо Байдън.

И на Мохамед бин Салман скоро може да му се наложи да покаже отново лицето си на реформатор, даващ нови права на гражданите си, ако иска американската подкрепа за кралството му да не секне драстично. 

С материали като този на Ник Робинсън за Си Ен Ен този процес вероятно вече е факт. Неминуемо скоро ще се появят и други подобни позитивни представяния на кралството и неговия млад принц в западните медии. Неминуемо и с намаляването на заплахата от COVID-19 Саудитска Арабия ще отвори границите си за туристи, които да се докоснат до всичко най-красиво в страната, прекарвайки си великолепно. 

Въпросът е дали тези сигнали към запада за едно умерено и демократично кралство, ще бъдат подплатени с реални действия за промяна, или саудитският престолонаследник ще се опитва да показва на западните си съюзници само едни красиви миражи.

Най-четените