Оставката на британския премиер Борис Джонсън вече е факт, като тя беше посрещната с бурни аплодисменти от събралото се в Лондон множество протестиращи срещу министър-председателя.
Какво обаче предстои оттук нататък за Великобритания. Политическата система на страната е доста по-различна от тази в останалите европейски държави и оставката на премиера не е задължително да доведе до нови избори.
На практика в британската политическа традиция лидерът на най-голямата парламентарна сила в страната е и премиер. В Обединеното кралство постът на премиер и депутат не просто не се изключват, но и единствено действащ депутат може да стане премиер.
Така съответно при смяна на лидера на най-голямата партия се сменя и премиерът. Съответно сегашната оставка на Джонсън ще доведе до вътрешни избори за лидер на торите, но е малко вероятно да задейства предсрочни парламентарни избори.
Съгласно настоящите правила на Консервативната партия, за да може човек да се кандидатира за председателския пост, ще се нуждае от подкрепата на осем консервативни депутати, за да бъде допуснат на първо време до надпреварата.
След като всички кандидати са обявени, ако те са повече от двама, депутатите на торите ще проведат серия от гласувания, докато останат само двама претенденти за лидерския пост.
На първия тур от гласуването кандидатите трябва да получат 5% от вота на консервативните депутати в парламента, за да останат в надпреварата, като към момента това означава подкрепата на 18 депутати. На втория тур те трябва да са получили гласовете на 10% от представителите на партията в парламента - или 36 депутати.
При всеки следващ тур се елиминира кандидатът с най-малко гласове, докато в крайна сметка не остане спор между двама претенденти. Тогава се насрочват избори вътре в Консервативната партия, на които гласуват не само депутатите, а всичките ѝ членове в страната.
Графикът за всяка такава надпревара за председателския пост се определя от Комитета на депутатите от задните скамейки, известен като "Комитета 1922". Този комитет може да гласува и промяна в правилата за избор на лидер, преди самата надпревара да се проведе.
Победителят от вътрешните избори на косерваторите ще оглави партията с най-много депутати в парламента. В тази си роля той (или тя) ще бъде поканен от кралица Елизабет II, за да получи мандат за съставяне на ново правителство.
Новият премиер може да предпочета да свика нови парламентарни избори, с което да подпечата легитимността си в очите на народа, но предвид това колко солидно е представителството на торите в момента в парламента, това е малко вероятно да се случи.
По график следващите избори за Камарата на общините са насрочени за януари 2025 г.
Друг важен въпрос в случая е колко време още ще остане Борис Джонсън на власт?
Според собствените му планове той трябва да продължи да изпълнява ролята на министър-председател до есента - през октомври, когато да бъде насрочено национален пленум на Консервативната партия. Крайното решение обаче зависи от това как ще бъде начертан графикът за нов избор на партиен лидер.
На практика той ще остане на поста, докато консерваторите не изберат нов председател, както направиха предшествениците му Тереза Мей и Дейвид Камерън, когато подадоха оставките си.
На теория, ако той си отиде незабавно, кралицата може да назначи действащ премиер, вероятно член на кабинета, който да поеме поста, докато не бъде намерен нов лидер, но според експерти това би било много необичайна ситуация.
Кой ще наследи Борис Джонсън начело на консерваторите?
В момента той няма явен наследник, но няколко фигури в партията се оформят като потенциални кандидати.
Двама от бившите министри в кабинета на Джонсън до момента са се кандидатирали за партиен лидер - това са Джеръми Хънт и Саджид Джавид, като се очаква те да го направят отново.
Освен тях други претенденти са бившият министър по продуктивността Майкъл Гоув, министърът по международната търговия Пени Мордаунт, бившият финансов министър Риши Сунак, председателят на Комисията по външни работи Том Тугендхат, Министърът на отбраната Бен Уолъс, канцлерът Надим Захауи, както и външният министър Лиз Тръс, за която мнозина от експертите смятат, че има най-големи шансове към момента да се окаже на председателското място.
Докато официално не се откаже от длъжността министър-председател, г-н Джонсън все още има същите правомощия на теория. В действителност обаче политическата традиция го ограничава значително и той не може да въвежда никакви радикални нови политики.
Той все още ще представлява Обединеното кралство в международен план и може да продължи да прави публични назначения или промени в своя екип от министри.
Едно от последните му действия на поста вероятно ще бъде присъждането на рицарски титли и назначенията в Камарата на лордовете.
