Това е най-студеното и сухо място на Земята. Толкова студено, че няма дори бактерии. Хората, дръзнали да отидат там, са единствените форми на живот и вървят със седмици в побъркващата, еднообразна пустош от лед, сняг, вятър и безмилостно слънце. Пустошта на Антарктида.
За да стигнат до най-южната точка на Земята.
Точно сега е сезонът за опитите за достигане на Южния полюс - от началото на ноември до края на януари, когато е пикът на лятото в Антарктика и температурата може да се качи до цели минус 15 градуса, а слънцето така и не пада под хоризонта.
Липсата на тъмнина е допълнително изпитание за организма, но това е единственото възможно време за хората. След това времето се влошава и застудява и от март настъпва тъмнина и минус 70 градуса.
И това не е всичко - пътят към полюса тръгва почти от морското равнище, а дръзналите да тръгнат по него трябва да изкатерят и платото на ледения континент и да преодолеят над 3000 метра височина.
А тези, които са решили да поемат по най-екстремния път - сами, на ски, без да са част от комерсиална експедиция, влачат сами багажа си. Цели над 900 километра в ледената пустиня.
Това определено е една от най-екстремните локации на света. Затова и отдавна привлича изследователите и търсачите на екстремното.
Пръв до Южния полюс стига норвежецът Раулд Амундсен през декември 1911 г. Месец след него там е и британската експедиция на Робърт Скот, но и четиримата й членове умират от глад и студ по пътя обратно.
Именно в чест на първите изследователи, достигнали Южния полюс, от 2011-2012 г. пътешествията до седмия континент бележат пик и стотици тръгват по следите им, плащайки солените цени от поне 40 000 долара за полет до полюса или 65 000 долара за участие в двумесечна експедиция на ски.
До полюса може да лети единствено един вид военен самолет - LC-130, наречен също така Херкулес. На света има само 10 такива машини. Те са снабдени с огромни ски за кацане и излитане. Първоначално са направени от американската армия през 50-те години на миналия век, за да посрещнат евентуален конфликт със СССР в Арктика. Сега превозват оборудване, провизии и хора до Южния полюс, имат и мисии в Арктика. Но в Антарктика летят само през лятото - през зимата е прекалено опасно.
Най-често хората, които поемат сами и пеша, тръгват от Hercules Inlet в югозападната част на ледника Роне, на крайбрежието на континента. От там се изкачват до полярното плато. Веднъж стигнали 3000 метра височина, нещата, казват, стават по-лесни. Но са си пак само побъркващите сняг, лед, скали и небе.
Подобно предизвикателство отнема 50-60 дни на повечето хора, макар че, естествено, има и опити за рекорди, като последният - 24 дни, 1 час и 13 минути, се държи от норвежеца Кристиан Ейде. Хубавото е, че поне на връщане могат да хванат полет от полюса.
Пътува се на ски, а всичко необходимо - храна и екипировка, се дърпа от самия пътешественик на шейна, като обикновено тежи поне 70 килограма. По неравен терен, в брулещ вятър, преспи и слънце, което никога не залязва, на най-самотното място на света.
За да се пести място и тежест, пътешествениците си носят обикновено изсушени и замразени храни. Те трябва да са висококалорични - дневният преход на ски в екстремната пустиня гори средно 8000 калории и е почти невъзможно да бъдат компенсирани с храна по време на пътешествието. Една от любимите храни на хората, които поемат по този път, са пръчки масло, понякога поръсени със захар - най-добрата храна за подобна експедиция - лека, компактна, висококалорична и осигуряваща мазнини.
Хората, успели да отговорят на подобно предизвикателство, не са много - едва около сто са тези, които са преминали сами пътя от крайбрежието до полюса. Неслучайно опити за достигане на най-южната точка на Земята, са правили и двама от героите на Хималаите - Едмънд Хилъри и Райнхолд Меснер.
Сър Хилъри - първият официално стъпил на Еверест, е и първият, който тръгва към полюса след Амундсен. Стига до там, макар и да минава част от пътя със самолет. Легендата Меснер - първият качил Еверест без кислород и първият с Хималайската корона - всички 14 осемхилядници, е и първият прекосил Антарктика през полюса - през 1989 г., без помощта на машини или кучета.
Какво обаче е нужно, за да дръзнеш изобщо да поемеш подобно физическо и психическо предизвикателство?
Congratulations to @PreetChandi10 on the completion of her 700-mile unsupported trek to the South Pole. An inspirational example of the grit and determination of our soldiers. Well Done! @BritishArmy pic.twitter.com/uLxYgLCGPd
— The Chief of the General Staff (@ArmyCGS) January 3, 2022
Прийт Чанди, капитан и физиотерапевт от британската армия, е прекарала две години в подготовка, планиране и тренировки. Наскоро тя стигна сама и на ски до полюса и стана първата жена от азиатски произход, постигнала това.
32-годишната Чанди е извървяла над 1100 км за само 40 дни, като по пътя е оцелявала в температури от минус 50 градуса, лоша видимост и екстремна умора.
Британката, известна като "Полярната Прийт", е тренирала, дърпайки автомобилна гума по улиците, а също е провела 27-дневен трек в Гренландия, за да усети екстремно време и условия.
Влаченето на гума е сред задължителните тренировки за тези, които поемат през полярната пустош. Другото задължително умение са ските. Всеки може да се научи да се придвижва с тях, но техниката и умението да го правиш добре, така че да пестиш колкото може повече енергия при усилието, са от особена важност. Естествено, изисква се и изключително добра физическа форма и психическа устойчивост.
От огромно значение е и планирането - пътешествениците носят определено количество храна и то трябва да е добре разпределено. При по-голямо закъснение по маршрута те рискуват да останат без храна или с прекалено намалени порции, недостатъчни, за да им позволяват целодневно ходене в бруталните условия на Антарктика.
Чанди, например, е изминавала дневно средно по 27 км, като е имала дни с вятър от 100 км в час. Влачила е шейна с 90 кг товар.
Имала е специално комуникационно оборудване, с което е пращала записи за подкаста си и снимки на близките си - нещо, което е от изключително значение за съхранение на психиката на подобно място.
Накрая вече Прийт е била изтощена, имала е неспирна кашлица и гадене, но все пак е стигнала до целта. Когато стига, пише: "Сюрреалистично е и изпитвам много емоции. Искам да окуража хората са изпитват границите си и да вярват в себе си".
С постижението си Чанди стана третата най-бързо преминала през континента жена и първият човек, стигнал Южния полюс от две години насам. Най-бързата жена по трасето е била Йохана Давидсон от Швеция, която е стигнала полюса за малко под 39 дни.
Друга британка - Моли Хюз от Единбург, е най-младата жена, стигнала до Южния полюс. На 29 години й е отнело 58 дни на ски с 105 кг шейна.
Пътуването започва особено трудно - първите две седмици тя трябва да се бори с температури от минус 45 градуса и продължила цели 8 дни свирепа снежна буря. Сама в нищото. Тя е приемала по 4500 калории на ден, но не е успявала да навакса загубените - губи 15 килограма.
Най-младият мъж, стигнал сам до полюса, пък е британецът Скот Сиърс, който прави това на 27 години - през 20217 г. Стига на Коледа, за 38 дни, а любопитното е, че лейтенантът от Кралския батальон на гурките е брат на съпругата на тенисиста Анди Мъри - Ким.
Моли стига полюса на 10 януари 2020 г., закъснявайки за първоначалната си цел - да посрещне Новата година там, заради ужасяващото време, което я съпровожда през първите две седмици. Тя ходи на ски всеки ден, по 10-12 часа, през дълбок сняг и стръмни хълмове. Но успява.
"Това наистина беше тест за устойчивост, особено при положение, че бях сама. Чувствам се наистина късметлийка, че нямаше големи бедствия", казва тя.
Да, късметът на подобно място също е сред задължителните условия.
