Мечтата за демокрация в Китай умря дори още по-бързо, отколкото беше започнала. Масовите протести на големия пекински площад "Тиенанмън" на студенти и работници дадоха надежда на мнозина за по-добър и сигурен живот, за възможности за реализация и за човешки права.
На годишнината от бруталното смазване на протестите в Пекин светът си спомня за случилото се на площада - за реакцията на властите и за множеството убийства.
Но не и Китай. В Китай "Тиенанмън" продължава да е тема табу.
В средата на април 1989 г. хиляди младежи започнаха да се събират в центъра на Пекин с една голяма мечта, а в продължение на около 6 седмици мястото се превърна в центъра на протестно движение за повече права, демокрация и борба срещу корупцията, подкрепено от над 1 млн. души.
Движението придоби такава сила, че за властта беше немислимо да не се намеси и да не спре "зараждащата се революция". След ожесточените дебати на най-високо ниво в китайското правителство, защитниците на твърдата намеса спечелват спора и военните влизат със сила.
Според някои оценки броят на жертвите от протестите в Пекин може да е бил хиляди. На историята е повече от известно как беше спрян протестът на площад "Тиенанмън" - огнестрелни оръжия, летящи куршуми и танкове.
"По земята навсякъде имаше кръв и мозък. По улиците имаше мъртви хора. Тези, които оцеляха ставаха и помагаха на ранените да се скрият. Беше клане. Никой не можеше да си представи, че армията ни ще направи такова нещо на собствения си народ", коментира Донг Шенгун пред CNN. Той е работник в пекинската фабрика, който е прекарал цели 17 години в затвора за участието си в протестите.
Днес обаче в Китай хората отказват да си спомнят за случилото се преди вече над 30 години, като за протеста и за кървавия му край почти не се говори.
Няма да има мемориал на жертвите или възпоменателни церемонии от зверския акт на властта. Същевременно цензурите на правителството в интернет ще следят два пъти по-зорко за всяко споменаване - пряко или закодирано - на случилото се.
В международен план Пекин може и да е безсилен да контролира спомена за площад "Тиенанмън", но в страната властите са категорични в желанието си да изтрият спомена за случилото се.
Няколко популярни уебсайта за стрийминг на видеоклипове в Китай са получили нареждане около датата да спрат всякаква възможност за коментари под видеата, за да не може и там да се говори за протестите. Има информации и за арестувани хора, които са се опитали да запалят свещи в близост до площада в памет на жертвите.
Така започва и забравата - в името на собствената си сигурност мнозина вече отказват да говорят за онези паметни събития. Дори и участниците в тях.
Донг Шенгкун е само на 29 години, когато властите го арестуват и осъждат за участието му в протеста - смъртна присъда, която впоследствие е намалена на 17 години затвор. Това променя семейството му завинаги - баща му умира, а жена му се развежда с него, докато е в затвора. Синът на Донг е само на три години по това време.
Днес синът е вече на 33 години. Той продължава да смята баща си за престъпник, който е извършил нещо тежко, за да попадне зад решетките. Въпреки това Донг предпочита синът му да го смята за такъв, пред това да го застраши с истината за политическото си минало.
"Това е за неговата безопасност. Тревожа се, че бих могъл да повлияя на мислите му, ако започна да му говоря за тези неща", казва бащата.
Той не е сам. Много други политически затворници, пострадали от чистката след убийствата на "Тиенанмън" отказват да говорят за това с децата си от страх да не ги изложат по този начин на риск.
Други обаче не са съгласни. Една от тях е Джанг Лин - бивш военен кореспондент, която е бил на площада в същата онази нощ и оттогава е погълната от спомена за случилото се. Самата тя напуска Китай съвсем наскоро, вече на 66-годишна възраст. Сега тя може да говори свободно за нещото, което я гризе вече 30 години, и да изчисти съвестта си.
"Всеки, който е взел участие, трябва да говори за това, което знае, че се е случило. Това е нашият дълг към мъртвите, оцелелите и децата на бъдещето", коментира тя пред The Times.
Това обаче е много по-лесно на думи, отколкото на практика на фона на цялата цензура в страната - както онлайн, така и по принцип. За изминалите три десетилетия правителството е успяло да заличи до голяма степен от обществената памет спомена за събитията от площада. Популярните на запад снимки и кадри от мястото на протестите са забранени в страната, а за случилото се в учебниците по училищата не пише абсолютно нищо.
Официалните лица все пак понякога си позволяват да говорят по темата. По време на събитието "Диалогът Шангри-Ла" в Сингапур в неделя китайският министър на отбраната Уей Фенг описа протестите от площад "Тананмън" като "политически смут, който централното просто правителство трябваше да потуши" и "правилната политика за справяне с политическата турбуленция".
Политическото ръководство в Китай сега разчита на силата и на здравата хватка върху властта, а всякакви подобни напомняния за отминали нейни грехове не помагат особено. Държавният лидер Си Дзинпин отдавна разсея каквито и малки съмнения да е имало за демократични промени. Той безмилостно пречисти партийните редици от корупцията (официално) и от възможни съперници (неофициално) като паралелно с това премахна ограничението на мандатите си начело на държавата.
Неговите планове за световна икономическа доминация изключват възможностите за свобода на словото, което води до задържания на журналисти и неудобни активисти и сериозна цензура на интернет. И до неотменно забравяне на неудобните моменти.
За онези, които най-пряко са пострадали след чистката на комунистическата партия, обаче е трудно просто така да отрекат всичко случило се. Макар и без много шум Донг и негови приятели, също попаднали в затвора след 4 юни 1989 г. се срещат в началото на февруари, за по-ранно възпоменание на събитията. По-близки дати около самата годишнина биха били опасни за тях и затова те предпочитат по-ранния момент.
Всички те са преглътнали, че децата им ще живеят в неведение за това защо бащите им са били в затвора.
"Обществото, в което живеем, не е достатъчно открито и безопасно, за да могат те (децата му - бел.р.) да могат да растат без страх или притеснения", казва Джан Яншенг - друг от бившите политически затворници. Той смята, че партията всячески се старае да прикрие случилото се, за да запази по този начин някаква легитимност.
"В момента, под управлението на сегашното правителство на комунистическата партия, повечето хора ще увъртат, ще мълчат или дори непременно ще сътрудничат на властите, когато дойдат при децата им или за тях самите. Те нямат избор", казва още той.
И логично. Дори днес гласовити студенти, които надават глас за свободи, продължават да изчезват. Повече от 12 възпитаници на престижното Марксистко общество към Пекинския университет, обявили плановете си да демонстрират публична подкрепа за правата на работниците, са изчезнали или са били задържани през последната една година.
В душите на старите активисти обаче все още гори надеждата, която преди 30 години ги е изкарала на улицата. Надеждата, че някой ден ще могат да разкажат на децата си за това, което е било и което е изстрадано.
