Сещам се за един виц, който обаче не може да се разкаже на книжовен български език, защото ще загуби смисъла си.
"Значи, една жена се прибира сама към къщи по късна доба. Както си върви по безлюдна и зле осветена уличка, по едно време чува зад себе си стъпки. Забързва крачка, а човекът зад нея - също. Намалява крачка, и той така.
С разтуптяно от страх сърце тя решава, че по-добре да се изправи лице в лице със съдбата си, отколкото да хукне да бяга. Спира и изчаква непознатият да се приближи достатъчно близо, за да го попита:
- Извинете, вие с цел ли ме следвате?
- Та с цЕл, ного ясно, нема да те гона с половин!"
Който разбрал - разбрал. Който не е, здраве да е.
Шегата настрана обаче. Ако има жена, която да не е изпитвала студени тръпки на тревожност да пролазват по гърба ѝ, срещайки настоятелния поглед на подозрителен тип в празното метро или пресичайки вечер парк със счупени улични лампи, да си вдигне ръката.
Въпреки че през 2018 г. британски учени успяха да докажат, че, от чисто биологична гледна точка, жените всъщност са по-силният пол, в реалния живот те са тези, които в много по-голям процент от мъжете стават жертви на улични нападения, изнасилвания и домашно насилие.
Уви, в някои страни, които на теория се водят цивилизовани и модерни, но на практика са затънали до шия в блатото на средновековния мизогинизъм, жените продължават да бъдат считани не просто за по-слабия, а направо за по-низшия пол.
На противоположния полюс са страните, в които да се родиш жена не е проклятие или стигма, а изтегляне на дългата клечка от лотарията на живота. Страни, в които жената е почитана и пазена, и в които се взимат сериозни мерки, за да може тя да живее и да се движи спокойно по всяко време на денонощието в градска среда.
Когато на 3 март т.г. 33-годишната Сара Евърард изчезва безследно на път за къщи в Южен Лондон, а седмица по-късно трупът ѝ е открит в гориста местност извън града, премиерът Борис Джонсън обявява редица спешни мерки, с въвеждането на които в страната да се повиши сигурността на гражданите извън дома им.
За да не остане по-назад от Великобритания, Дания също се засили да обезопасява улици, паркинги и безистени. А когато скандинавци се захванат да правят нещо за общественото благо, никак не се шегуват.
Според Ханс Мартин Скау, архитект и специалист по градско планиране, три са факторите, които правят една ситуация потенциално опасна: мотивиран нападател, беззащитна жертва и улесняваща нападателя среда.
И понеже първите два фактора трудно могат да бъдат коригирани, общинските власти са се заели да "оправят" третия. Това е възможно, смятат те, ако: а) се мисли в перспектива при застрояването на нови зони; и б) се реновират сградите в старите зони.
Не само Big Broder наблюдава
Понеже да се сложат камери за наблюдение на всеки ъгъл, уличен стълб и жилищен вход, за да се държи под око всеки квадратен метър градска площ, би било практически невъзможно, плановете предвижват да се осигури т.нар. неофициално наблюдение.
Това ще се постигне, когато прозорците и балконите на повече жилищни и обществени сгради гледат към потенциално опасни вечерно време улици или паркинги и по този начин се създаде усещане у пешеходеца, че винаги има "публика".
Сигурно ще си кажете: "Да бе, да, дори най-заклетите квартални клюкарки със зрение на ястреб не висят постоянно на прозореца, за да следят за реда и морала".
Има една особеност на датския манталитет обаче, която прави тази идея потенциално ефективна. Датчаните рядко закриват прозорците си с щори или пердета (нито дори тези на баните!).
При желание всеки любител-воайор може да поседне на бордюра срещу някоя сграда и да гледа като на филмов екрана как тече животът зад всеки осветен прозорец или балкон: семейни вечери, любовни скандали, голи хора само по пешкир, деца и кучета, геймъри и старци.
Усещането, че всеки един от тях също те наблюдава, е съвсем реално.
Освен това се предвижда при възможност тухлените фасади на фитнес зали и кафенета да бъдат заменени със стъклени такива, за да се получи същият ефект за постоянно човешко присъствие. Така че ако те нападнат, да има смисъл да викаш за помощ...
"Извинете, и вие ли пътувате с този автобус?"
Класическа тъповата свалка от соц-времената, но в случая е подходяща за прехода към следващия набор от мерки, които ще се вземат в Дания за осигуряване на безопасна градска среда.
Общините са решили да свикат под бойните знамена в битката срещу уличните нападения войска от проектанти, архитекти и специалисти по околна среда, за да променят доколкото е възможно вече съществуващата градска инфраструктура.
Автобусните спирки, които понастоящем се намират на по-обезлюдени или сенчести места, ще бъдат изместени на такива с по-голяма видимост, а маршрутите на някои автобусни линии ще се променят, за да не става така, че сами жени да пътуват нощно време в компанията на откачалки и сексуални маниаци.
Ако у нас те нападнат, докато пресичаш парка, и ти свалят златните обици направо с ушите, някой сержант в полицейското най-вероятно би ви смъмрил: "Ми за какво ви е да минавате през парка бе, госпожо, като знаете, че е пълно с наркоманчета? Кой ви е виновен, че ви мързи да обиколите по булеварда, ами цепите направо?".
Именно защото подобни отворени площи се считат за места с повишен риск от нападение, властите в Дания ще се заемат да обезопасяват и тях, за да може който иска да си "цепи" през тях, без да се страхува за живота си.
Живот без насилие
В началото на 2019 г. Министерството на равноправието (да, наистина имат такова!) прие 4-годишен план за противодействие и борба с домашното насилие, психическо и физическо, за чието финансиране са отпуснати 101 млн. крони (25,5 млн. лева).
Няма страна по света, в която да не се случват страховити и погазващи човешкото достойнство и права неща зад затворените врати на дома. Дания не прави изключение. Годишно 38 хил. жени и 19 хил. мъже са подлагани на тормоз от половинките си, а 21 хил. деца до 8-годишна възраст са били свидетели или самите те жертви на насилие в семейството.
Разликата обаче е, че в страната се работи сериозно в посока да се изгради общество, в което цари пълно равенство и уважение към ближния. Колкото и утопично да звучи това, датчаните са захапали сериозно целта и е възможно дори да им се получи.
Ето някои от мерките, които се взимат в тази посока.
В Дания няма конкретен закон, с който се криминализира домашното насилие, но засега то попада под параграф 25 от наказателния кодекс за причиняване на телесни повреди от общ характер.
През 2019 г. се прие проектозакон, който цели криминализирането и на психическото насилие, защото според специалисти то е също толкова сериозно престъпление, колкото и физическото. Признатите за виновни по този параграф подлежат на до 3 години затвор.
Освен това 4-годишният план за действие включва налагане цялата строгост на закона при установени случаи на незаконно наблюдение и проследяване на индивиди посредством GPS и други устройства. Ще се криминализира и дигиталният тормоз, на който са особено податливи подрастващите.
Във връзка с инициативата "Red Barnet" ("Спаси детето") в детските градини и училищата се провеждат специални консултантски сесии, които имат за цел да информират децата по различни въпроси за психическото насилие вкъщи и по този начин да събудят у тях съзнание за ответна реакция.
На територията на страната функционират 53 кризисни центрове, които предоставят подслон, психологическа, юридическа и финансова помощ на жени - жертви на домашно насилие. Центровете за мъже в кризисно положение са 6 и се намират в главните градове.
Тяхната полиция ги пази
Разбира се, основният играч в този амбициозен министерски план ще бъде националната полиция. Създаденият наскоро Национален център за превенция има за задача да координира и подпомага работата на полицията по отношение превенцията от насилие в семейна среда.
Обучаващите се в Полицейската академия пък преминават през специална тренировъчна програма, която ги подготвя за работа с уязвимите обществени групи.
Местните полицейски управления, в сътрудничество с външни организации, отговарят за проследяване на всички сигнали за домашно насилие. Законът е развързал ръцете им и във всеки един момент могат да задържат лице, за което съществува дори минимално съмнение, че подлага на тормоз домашните си, както и да пренасочат последните, ако се налага, към кризисните центрове.
На Дания не ѝ трябва да подписва конвенции и да се съобразява с общоевропейски директиви, за да осигури грижа и закрила на беззащитните и уязвимите.
Дали обаче ще успее да се превърне в оазис на спокойствие и сигурност за всички свои граждани, бъдещето ще покаже.
Едно обаче е ясно и сега. Не минават месеци и години, през които системно пребивани и емоционално изтезавани жени подават жалба след жалба, които институциите пренебрегват или отхвърлят като несъстоятелни. И така до деня, в който един изстрел слага край на всичко.
