Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дори не ми хрумваше, че може да ме манипулира": Домашното насилие, при което мъжът е жертва

На насилието над мъже все още се гледа откъм комедийната страна Снимка: iStock
На насилието над мъже все още се гледа откъм комедийната страна

Тами Вайсенберг е силен мъж - висок, здрав и уверен.

И когато се запознава с вече бившата си приятелка, е убеден, че като принц на бял кон може да влезе в живота ѝ и да я спаси от всички мрачни неща, за които тя му разказва. Впоследствие обаче тяхната връзка се превръща в история за домашно насилие, но доста по-различна от това, което човек може да очаква.

Просто в нея високият и силен мъж не е агресорът, а жертвата. А случаят на Тами е само един от десетките хиляди, които биват регистрирани всяка година по света.

Според данни от неправителствени организации като Helpguide.org около един на всеки четирима мъже е ставал жертва на тормоз или насилие у дома от половинката си, като според експертите ситуацията може и да е по-мрачна, тъй като все още сред силния пол съществува стигмата на това да се представи като жертва на тормоз и те не смеят да говорят по този въпрос.

Въпреки това през последните години нараства броят на мъжете, които все пак признават, че са или са били подложени на системен тормоз от половинките си. Най-често това се изразява в постоянни скандали, чупене на предмети, заплахи (че ще отнемат жилището им или ще забранят на децата да виждат баща си) и други подобни.

В Мексико например делът на мъжете, които стават жертва на посегателства от половинките си, достига 25%. В някои по-бедни африкански държави също е доста разпространени жените да тормозят мъжете си, тъй като не изкарват достатъчно пари. 

Само в Германия около 20% от всички регистрирани случаи на домашно насилие са с жертви мъже. За последната година в страната общо 26 000 мъже са се оплакали от тормоз у дома пред властите.

Тами Вайсенберг разказва своята история пред "Дойче веле" с условието да запази анонимност - името, което използва, е псевдоним.

Самият той дори не иска да хули бившата си половинка, нито да ѝ навреди по някакъв начин. Въпреки всичко, което се е случило помежду им, двамата все още дори поддържат отношения, макар и вече доста по-далечни и епизодични.

Когато се запознават обаче тя изглежда ранима и травмирана от предишни изживявания и връзки, в които била подлагана на обиди и физическо насилие. Това, разбира се, трогва Тами, който се опитва да ѝ докаже, че не всички мъже са еднакви, а самият той може да бъде толкова грижовен и внимателен с нея, колкото други са били жестоки и зли.

"Идеята, че всичко, което тя каза, беше само едно голямо шоу, предназначено да спечели доверието ми, да ме експлоатира, дори не ми беше хрумнала по това време", спомня си той. Така обаче започва една 6-годишна токсична връзка на емоционален терор и понякога на физическо насилие.

Едва ли мнозина биха си представили него като жертвата в тази ситуация.

И все пак, ако човек погледне отвъд клишетата, ще установи, че понякога жертвата не е нужно да е крехка, малка и слаба, особено ако е мъж. Нито че агресорът задължително трябва да е едър мачо.

Връзката между двамата е силна - делят една банкова сметка, едно жилище и един живот, като на практика по това време Тами издържа приятелката си. Той описва този период като време на взаимна емоционална зависимост. Тогава започват да се проявяват и лошите страни на взаимоотношенията им.

"Това се случи, когато отидохме в хотел на почивка, който не ѝ хареса и тя не искаше да плати. Трябваше да я подкрепя и да кажа на хотелиера колко мръсно и отвратително е мястото. Но не го направих, защото не исках да засрамвам човека. Вместо това се качих в колата. Когато тя се върна, ме зашлеви силно и ми се разкрещя. Помислих си : "Уау, по-добре да не забравя да я подкрепям в бъдеще", разказва Вайсенберг.

И макар впоследствие тя да опитва да оправдае агресивния си изблик, разказвайки за проблемното си детство, проблемите между двамата започват да стават все по-сериозни, а Тами започва да се чувства все по-употребяван и тормозен.

"Чувствах се като слуга, който винаги трябваше да оправи всичко", разказва той, обяснявайки че в един момент нещата са стигнали дотам, че основният му и първостепенен приоритет се е превърнал в това да угажда на половинката си.

А правилата за това са толкова детайлни и подробни, че стигат до това как точно да подбира плодовете ѝ и как да ѝ ги сервира. А всяко отклонение от тях се наказва с удари.

С времето желанията на партньорката му стават все по-екстремни. Насилието също. В крайна сметка Вайсенберг се озовава в Спешното отделение със счупени кости и порезни рани. Въпреки това обаче през цялото време той отказва да се защити физически и дори вярва, че вината е негова.

"Бях сноп нерви. Опитвах се да функционирам, да отговоря на нейните очаквания, да не повтарям грешките си. Нямаше време да се чувствам самотен или да разсъждавам върху ситуацията си", обяснява той.

По това време тя вече контролира всичките му социални контакти, изолирайки го от приятели, близки и дори семейството му. А нещата ескалират дотам, че тя даже започва да го изнудва с това, че ще разкаже на всички как той я биел.

Тами разказва за конкретната ситуация, в която приятелката му се съблича пред него и започва сама да се налага, да се дращи и да крещи за помощ. Докато той стои пред нея, без да може да разбере какво се случва, тя облича отново халата си и от джоба му вади записващо устройство.

Впоследствие започва да го изнудва с този запис, затягайки още повече контрола си над живота му.

"Не можах да направя още една крачка. Страхувах се да не загубя социалния си образ, да не загубя работата си и изобщо да не ме възприемат не като жертва, а като извършител. А страхът кара хората да се чувстват малки и затворени", разказва Вайсенберг.

Той все пак успява да излезе от тази ситуация, а преломният момент за него идва съвсем неочаквано - с едно възпалено гърло.

"Болеше ме гърлото и се прибирах към вкъщи от работа. Трябваше да се насоча към първата аптека, но това ми беше невъзможно, защото ежедневното ми пътуване към дома беше начертано подробно и се следеше с телефонни обаждания, за да се увери, че съм тръгнал. И това ме направи толкова безпомощен. Можете ли да си представите как е? И така, реших да не се прибирам у дома. Никога повече", разказва Тами.

Той решава да си помогне да избяга от тази токсична връзка, като създаде място, в което мъже да могат да говорят без страхове и притеснения за подобни проблеми.

В тази група той осъзнава колко много други мъже имат подобни проблеми. А днес основната му мисия е да помогне на хората да разберат, че мъжете също могат да бъдат жертви.

Според Елизабет Бейтс, изследовател от университета в Камбрия в Уелс, обществото все още отказва да признае, че има и уязвими мъже, които не са извършители, а жертвите на домашното насилие.

Тя обяснява, че в популярната култура, когато се говори за насилие над мъжете, то се представя през контекста на хумора.

Така когато една жена бие мъжа си, това се показва като нещо смешно и забавно, което, от своя страна, оказва влияние и върху самите жертви - те сами се спират от това да потърсят помощ от страх, че никой няма да им повярва и никой няма да ги приеме сериозно.

Изследванията на Бейтс показват, че в резултат на начина, по който те се възприемат от обществото, мъжете трудно виждат себе си като жертви на домашно насилие. Това обаче носи своята цена и много често дава резултат в дългосрочни психологически здравословни проблеми.

Ипо Пантелодакис от британската група за помощ Respect коментира, че в настоящата ситуация с блокадите покрай пандемията, проблемът само се влошава.

"Беше абсолютно ясно, че периодът на карантина изостри опита на домашно насилие над всички. Мъжете, които ни се обаждат, говорят за увеличаване на насилието, увеличаване на психологическото насилие, за това как са останали без дом в резултат на домашното насилие и как в момента нямат къде да отидат. Имахме съобщения от мъже, които спят в колите си през нощта или дори спят на палатка в някой парк или в двора на приятели и роднини", обяснява той пред BBC.

По думите на Пантелодакис само между април и юли тази година организацията им е получила 13 812 обаждания и имейли от пострадали мъже.

Сега опасенията на експертите са, че при налагането на нови мерки за затваряне, домашното насилие отново ще се покачи драстично - както спрямо жените, така и спрямо мъжете.

Разбира се, жените продължават много по-често да са жертвите, когато става въпрос за насилието у дома, а случаите им да бъдат доста по-тежки - това се набляга от повечето консултативни центрове за мъже в нужда, включително и този на Тами Вайсенберг.

За самия Тами обаче именно женското движение и борбата му за равни права са това, което е довело и до осъзнаване на насилието над мъжете.

В крайна сметка жените започнаха да предизвикват традиционните модели за подражание много преди мъжете. И тази борба далеч не е приключила.

Най-коментирани

Най-четените