Палмовото масло е най-използваното растително олио на света и най-противоречивото. То е във всичко - от сапуни и кремове през чипс и бисквити до сладолед и червило, и представлява около една трета от цялата консумация на масла на планетата.
Основната причина за успеха на тази мазнина е, че тя е евтина. През 2021 г. от нея по света са произведени над 75 милиона тона.
"Палмата", както я наричаме у нас, има доста лоша слава. В България на нея се гледа с лошо око, защото се смята, че палмовото масло е вредно за здравето и опустошава сърдечно-съдовата система.
По света обаче далеч по-големият проблем е етичен - екологичните последици от производството му, защото заради него се обезлесяват огромни части от тропическите гори на Малайзия и Индонезия.
Затова и светът опитва, макар и не особено успешно, да намали консумацията на палмово олио и да го замени с други растителни масла - предимно от слънчоглед и рапица. Заради войната в Украйна обаче "отвързването" от палмовото масло изглежда все по-трудно.
Причината е, че конфликтът е между двата най-големи производители на слънчоглед в света - Украйна и Русия, които осигуряват около 70 на сто от световните доставки. Това води до недостиг и ръст на цените, който кара производителите да търсят алтернативата - палмово или соево олио.
Според германското издание Оіl Wоrld производството на слънчоглед в Украйна през 2022 г. може да спадне с около 30%, докато в самата страна смятат, че засетите площи за реколтата за тази година може да намалеят с 35 на сто - абсолютно дъно за последните 13 г.
Освен по-малкото производство, проблем е и логистиката - заради затворените пристанища в Украйна, както и санкциите върху Русия.
В резултат на това в края на март цената на суровото слънчогледово масло на световните пазари удари рекордните 2350 долара за тон. За сравнение, преди руската инвазия в Украйна цената беше 1540 долара за тон.
Един от първите знаци за завръщането на палмовото масло, беше решението на една от големите вериги супермаркети във Великобритания - Iceland, да го върне в продукти, в които то вече беше заместено със слънчогледово олио през 2018 г.
Оттам обясниха, че търсят трескаво алтернативи, сред които е и рапичното олио, но за някои рецепти единственото, с което може да се смени слънчогледовото олио, е палмовото масло.
Други компании също обмислят подобен ход, казва пред "Политико" Пиетро Паганини, президент на консултантската компания за устойчиви храни Competere. Това потвърждават пред изданието и няколко хранителни компании в ЕС. Според тях се налагат промени в рецептите, а палмовото и соевото масло са очевидните заместители на слънчогледовото.
Засега промяната не е видима - данните от търговията и вноса ще излязат след седмици и дори месеци.
Освен това засега от слънчогледа се отказват по-малките производители, които имат и по-малки запаси. Големите имат повече наличности, а и се принудени да внимават повече за репутацията си.
Показателна е обаче цената на самото палмово олио, която също скочи до рекордни нива през март - до 1900 долара за тон. Това е близо 40% ръст спрямо началото на годината.
Проблемите със слънчогледовото олио водят до ръст на цените на пазара на всички масла, сочат данните на Програмата на ООН за храни и земеделие за март. Увеличението е общо с 23 на сто, като такъв има и при заместителите - не само палмово, но и соево и рапично масла.
Проблемът при цената на палмовото масло идва и от опитите на Индонезия да намали износа, за да намали местните цени, а в Малайзия производството беше ограничено заради липсата на работници покрай пандемията. Двете страни произвеждат 85 на сто от палмовото олио на световния пазар.
Допълнителното търсене и по-високата цена на палмово масло безпокоят и природозащитниците. "Ръстът на цените ще доведе до разширяване на насажденията на палми и в земеделски, и в горски райони, защото съществуващите плантации няма да могат да задоволят нарасналото търсене", казва Норман Дживан, активист за защита на правата на коренното население в Индонезия.
В последните десетилетия палмовото масло, което се получава от плодовете на маслената палма (Elaeis guineensis), стана един от най-търсените продукти на планетата. Производството му скочи от 15 млн. тона през 1995 г. до настоящите над 75 млн. тона заради несравнимата му ефективност. За същите количества соево или кокосово масло, например, са необходими от 4 до 10 пъти повече земи, палмовото масло изисква и сравнително ниски количества енергия, тор и пестициди.
Палмовата мазнина пък е с много приложения - тя е без цвят и мирис, не променя външния вид и вкуса на хранителните продукти, устойчива е на окисляване и дава на продуктите по-дълъг срок на годност.
Проблемът е, че маслената палма вирее най-добре там, където има тропически тори. Това доведе до драстично изсичане на тропическите гори в Малайзия и Индонезия, както и допълнителното им прочистване чрез горене, като това води до значителен въглероден отпечатък и засилване на проблемите с климата.
Експерти казват, че опустошението е в огромни мащаби - смята се, че над 50% от горите на остров Борнео са унищожени именно заради плантациите за палмово масло.
Това води до пагубен ефект за животните, които обитават тропическите гори. Над 193 вида са в опасност от изчезване, а сред най-засегнатите животни е Борнейският орангутан.
Затова и производството на палмово масло се смята за изключително неустойчиво, отдавна е на прицела на природозащитниците и употребата му е имиджов проблем за редица компании. Някои основни марки обявиха, че ще премахнат палмовото масло от рецептите си или ще се пренасочат към доставки от по-устойчиви източници.
Сега обаче това изглежда още по-трудно и почти невъзможно, защото - според управляващия директор на Iceland Ричърс Уокър, "алтернативата е да изпразним фризерите и щандовете от широк набор продукти".
Компанията прибягва съм компромисното решение - сертифицирано за устойчиво производство олио, което заема около 20 на сто от пазара и от няколко години се използва и от други големи марки. Оттам се заричат това да е временна мярка.
Има обаче и такива, които не смятат да се връщат към палмата. Сред тях е Barilla, водещият производител на паста в света. Компанията се отказа от продукта през 2016 г. и ще го замени със соево олио и зехтин, обясняват оттам пред "Политико".
А иначе, самото палмовото олио не е вредно, или поне не по-вредно от всяко друго растително масло. Проблемът е когато то бъде хидрогенирано, т.е. преработено по химически път, така че от течно става твърдо, като често се казва, че е на една молекула от пластмасата.
Не че то е изчезнало масово от храните ни, но вероятността тепърва да бъде премахнато от вафлите, бисквитите и шоколада, намалява още повече.
