След като миналата година един заседнал контейнеровоз ни показа на практика колко тясно свързано е всичко по света в глобалната икономика, сега руската инвазия в Украйна идва, за да повтори този урок, този път по още по-груб и жесток начин - през храната.
Двете намесени държави в този конфликт - Русия и Украйна - са водещи производители на храни и най-вече на зърнени култури като пшеница и слънчоглед, а нарушенията във веригите за доставки оказват своя значителен ефект, докато европейските правителства се опитват да стабилизират пазарите.
До какви проблеми с храните обаче може да доведе настоящата ситуация в глобален мащаб? Отговорът - до много, много големи проблеми, а авторитетното издание Politico анализира ефекта на военния конфликт в глобален мащаб.
Украйна е водещ износител на стоки като пшеница, царевица и слънчогледово олио в световен мащаб, но инвазията на Русия означава, че цялата търговия е спряна, защото украинските кораби не могат да напускат черноморските пристанища.
Страната е четвъртият най-голям външен доставчик на храна за Европейския съюз и това няма как да не окаже влияние върху всички страни от блока, независимо от съществуващите им запаси.
Украйна е отговорна за вноса на близо половината от доставяното в ЕС слънчогледово олио, а то е ключов продукт в производството на редица храни - от печени, консервирани и готови храни до пасти, сосове и супи. Широко се използва и в сладкарските изделия и е съставка, която трудно може да се замени в бебешката храна.
Индустриите за ресторантьорство и хранителни услуги също са засегнати пряко, тъй като слънчогледовото олио е ключова мазнина за готвенето и пърженето на ястията.
Именно това е и причината на световните пазари цената на слънчогледа и олиото, както и на останалите маслодайни култури да започне да се покачва до рекордно високи нива. Търговците продължават да се притесняват, че ако смущенията по веригата за доставки продължат, цените също ще запазят острия си възходящ ход.
Колкото до царевицата, която Украйна доставя за Европа - колкото по-малко е тя, с толкова по-малко фураж ще разполагат домашните животни от фермите в ЕС и толкова по-скъп ще е той, докато европейските фермери вече се борят да свържат двата края.
Голяма част от този украински фураж традиционно идва през черноморските пристанища, които сега са блокирани.
Фермерите ще усетят ефектите от войната и по друга линия - цената на торовете. Около 30% от торовете, внасяни в ЕС, идват от Русия, а с наложените над страната санкции заради войната сега се увеличават цените на всички продукти, които се изнасят оттам.
При торовете това се усеща значително, като в сравнение със същия период през 2021 г. цената им се е увеличила със 142%.
Всички тези проблеми с доставките обаче ще налеят още масло в огъня на инфлацията, причинена от кризата с коронавируса и повишаващите се цени на горивата.
С покачването на цените на хранителните продукти за фирмите в ЕС, занимаващи се с преработка и консервиране на храни, ще бъде по-скъпо да се сдобият със сурови съставки.
И макар според експертите супермаркетите на континента да не останат с празни рафтове, гражданите ще усетят военните действия в Украйна през джоба си. И в момента все повече нещата опират не до въпроса "дали", а до "колко".
И ако Европа има да се опасява от проблеми с инфлацията и обедняване на част от гражданите си, на други места ситуацията придобива много по-притеснителни измерения.
В Близкия изток и Северна Африка, където сушата вече каза своето за разтърсването на местните пазари на храни, поскъпването на храните може да доведе до недостиг, глад, а оттам до нови политически трусове и нестабилност. И всичко това заради решението на Кремъл да нападне западната си съседка.
В държави като Египет, Тунис, Алжир, Мароко, Ливан и Турция са изключително силно зависими от доставките на храни от Украйна и Русия.
Двете държави общо отговарят за 29% от световния износ на пшеница, а хлябът е основна храна в много от бедните страни. Затова прекъсванията на доставките от Киев и несигурното положение с руския износ заради санкциите от Запада може да доведат до сериозна нестабилност в тези държави.
Те ще трябва да се обърнат към други страни износителки, за да купуват зърно, което допълнително ще повиши (и вече повишава) глобалните цени.
Но не само страните, които са пряко зависими от Украйна или Русия за доставките си на зърнени култури, имат причина да се тревожат. Докато търговците по места се опитват да заменят култури като пшеница с други като ориз или ечемик, световните цени на стоките се покачват навсякъде.
Така повишаването на цените на храните в световен мащаб ще засегне всички най-бедни и най-слабо осигурени държави - от Бангладеш и Мадагаскар до Йемен, а с това следва и сериозната заплаха от глад.
Гладът, от своя страна, най-често води след себе си до сериозни политически катаклизми и много анализатори посочват ролята на недостига на храна като водещ фактор в революциите на Арабската пролет преди десетилетие.
Европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски вече предупреди, че продоволствената криза в перспектива може да доведе до увеличаване на миграционния натиск върху Европа.
Затова и в момента всички анализатори гледат към лятото, когато ще дойде следващият голям тест за световната продоволствена сигурност - събирането на реколтата в Украйна.
Ако земеделците в страната са били на фронтовата линия или са загубили реколтата си заради войната, перспективите може да се окажат мрачни.
До момента е твърде рано да се каже дали зърнените култури ще могат да бъдат засадени тази пролет - войната все още е в една твърде неясна форма и никой не знае какво може да се случи.
Според Олег Нивиевски, асистент в Киевския икономически университет, в най-лошия сценарий няма да има износ на слънчоглед, пшеница и царевица от този регион в продължение на няколко години.
Всичко това отваря пространство за друг потенциално голям проблем за световната търговия - възникването на евентуална надпревара в презапасяването сред отделните държави.
Някои от държавните лидери по места вече започнаха да затварят износа си за определени продукти и да трупат храни, което саботира международната търговия.
Министрите на икономиката от Г-7 се събраха миналата седмица, за да изпратят спешно съобщение за важността да не се налагат търговски бариери в момент на тежки пазарни турбуленции.
Но не всички избират да следват тази линия. Унгария наложи допълнителен контрол върху износа на зърно, като същевременно с това твърди, че този ход не е пълноценна забрана за износ, навличайки си за пореден път острото осъждане от страна на Европейската комисия.
Междувременно Турция, Аржентина и Сърбия, както и самите Украйна и Русия, също наложиха или заплашиха да наложат забрани за износ.
От САЩ пък изразиха притесненията си, че Китай стратегически трупа храна, за да има по-голям политически лост върху зависимите от вноса на храни страни в Африка.
Потенциалната криза с доставките на храни от Русия и Украйна може да има още един сериозен негативен ефект - отстъпването от опита за зелени реформи в земеделския и животновъдски сектор, което ще върне назад значително усилията за борба с климатичните промени.
Руската инвазия в Украйна се превръща в плочката, която повлича след себе си ефекта на доминото, който дори да не доведе до нова голяма война с участие на страни от целия свят, ще предизвика след себе си глад, недостиг на храни, поскъпвания на продукти и бедност в редица места по света.
Затова и в момента на националните правителства и на ЕС се пада тежката задача да се подготвят за ефекта на войната, преди той да е ударил пряко. Ако имаме късмет, ефектът може да е минимален.
Едно е сигурно обаче - колкото по-бързо Русия се откаже от инвазията, толкова по-големи ще са шансовете да се спасим от най-лошото.
