Едно 20-годишно момиче плени с усмивката си целия свят. Йелена Остапенко победи Симона Халеп на финала на Ролан Гарос и сензационно спечели титлата от втория за годината турнир от Големия шлем.
"Това е сбъдната мечта", каза Йелена, която на 8 юни отпразнува рождения си ден.
Съдбата така подреди картите, че на полуфинала, навръх празника, срещу себе си имаше друга рожденичка - Тимеа Бачински, но в крайна сметка подаръкът бе поднесен на Йелена.
"Поднесен" обаче май не е точната дума...
С крехък опит във веригата на професионалистите и без значими успехи до момента на ниво WTA Остапенко не е свикнала да получава подаръци.
Бори се за всяка топка и всяка педя от корта, а с агресивната си игра спечели много почитатели. Доброто движение, светкавичната мисъл и рискът са нейни запазени марки. Форхендът й е пък е направо гръмотевичен. В двете седмици на Ролан Гарос този удар на латвийката бе с по-висока средна скорост дори от форхенда на... световния №1 при мъжете Анди Мъри.
Близо 300 уинъра излетяха от ракетата на Йелена на Ролан Гарос и вече всички смятат, че притежава таланта и потенциала да е една от големите звезди в женския тур през следващите десетина години.
Остапенко стана втората най-млада шампионка на Ролан Гарос след Ива Майоли, която вдигна трофея на 19 г. през 1997-а.
Разбира се, тя е първата латвийка с титла от Големия шлем, а до тази година дори нямаше победа в основната схема в Париж. Остапенко е и първата непоставена шампионка на Ролан Гарос в Оупън ерата на тениса.
Все факти, които красноречиво говорят за шампионския дух, който притежава латвийката.
Йелена започва да играе още на 5, а спортът е във вените й. Нейният баща Йевгенийс Остапенко е бивш футболист, а майка й е бивша тенисистка и първата й треньорка.
Остапенко се представя на света през юли 2014 година, когато печели Уимбълдън при момичетата след успех с 2-6 6-3 6-0 над Кристина Шмидлова. Може би затова турнирът на "свещената трева" в Лондон е неин любим.
Освен родния си латвийски, тя говори още руски и английски.
Специално за Ролан Гарос нае за треньор Анабел Медина Гаригес. Блестящо решение с оглед на двете титли на двойки от Ролан Гарос, които има испанката от края на миналото десетилетие.
Обявиха, че съюзът им е само за турнира в Париж, но след невероятния успех нищо чудно сътрудничеството им да продължи. Йелена определено ще се нуждае от фигура като Анабел в следващите няколко седмици, в които ще бъде разкъсвана от интереса на медии, рекламодатели и специалисти.
Готова ли е да понесе на 20-годишните си рамене бремето?
Този въпрос задават мнозина, но гледайки езика на тялото й, отговорът е едно голямо ДА. Толкова непринудено и естествено поведение при постигането на такъв велик успех рядко сме виждали.
Йелена изглеждаше като тенисистка, която е аналог на Рафаел Надал в Париж и печели титлата за n-ти път, а не като такава, която вдига първия си Шлем. Но дори и Матадора след безброй успехи на "Филип Шатрие" продължава да се свлича като отсечен на любимия си клей, когато титлата стане факт.
Остапенко не преигра нито за секунда след историческия миг.
Раздаваше усмивки и пристъпваше грациозно, но и доста несигурно. А ако човек не знае какво се е случило, би си помислил, че е спечелила мач от квалификациите, а не финал на Ролан Гарос.
Забавно беше да се гледа как момичето от Рига очакваше помощ от организаторите по време на церемонията - къде да застане, какво да направи... Шокът от титлата бе не по-малък за нея, отколкото за нас. Но го заслужи с игра, психика, мотивация, нагласа... С всичко, за което се сетите.
Трудното обаче тепърва предстои. Спечелването на "мейджър" титла първоначално слага крила, но после на врата увисва тежкият камък на очакванията на другите и вътрешната несигурност дали си способен да повториш подвига.
Със сигурност Йелена ще се нуждае от време, за да възприеме адекватно това, което постигна и да продължи да се бори за нови подобни триумфи. Но още утре да реши да се откаже от тениса, пак ще остане в историята завинаги.
Новото слънчево момиче на тениса обаче съвсем не изглежда като човек, който се отказва лесно. Изпитаха го на гърба си и олимпийската шампионка Моника Пуиг, и шампионката от US Open 2005 Саманта Стосър, и бившата №1 в света Каролине Возняцки, а накрая и абсолютната фаворитка за титлата в Париж Симона Халеп.
В този момент изглежда сякаш се ражда нова легенда, а най-любопитното е, че нито клеят е любимата й настилка, нито определя форхенда като най-силното си оръжие. Предпочита трева и хард, а най-сигурна се чувства на бекхенд. Звучи обещаващо, нали?
It's not easy being queen. 👑 #RG17 pic.twitter.com/sXhHUBEDgI
— Roland-Garros (@rolandgarros) June 11, 2017
