Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тенисът е спорт за интроверти? Не само. И за истерици, и за депресанти

Такива като Ник Кирьос винаги са в окото на скандала.
Такива като Ник Кирьос винаги са в окото на скандала.

През последните години се обръща все по-голямо внимание на психологическото бреме, което носят тенисистите. Особено при мъжете, където комуникацията с треньора по време на срещите е абсолютно забранена.

Играчите са напълно сами на корта и единствената възможна комуникация са кратките диалози със съдиите (най-често спорове) и монолозите.

Ето защо тенисът се счита за най-самотният спорт, а Стефанос Циципас го нарече "спорт за интроверти".

Напрежението върху тенисистите се увеличава и поради аристократичното минало на тениса. Първоначално той е игра на английския елит и не е учудващо, че етикетът гласи, че на корта не трябва да се дава голяма свобода на чувствата. Играта е за сдържани.

Разбира се, за 140 години от съществуването й правилата са се променили в много отношения, но тенисът си остава все така самотно занимание.

В него практически няма приемливи и незабранени начини за изразяване на гняв или разочарование.

Тенисистите не трябва да ругаят, да хвърлят и чупат ракетите си и да показвате неприлични жестове. Не че не го правят, но е извън нормата и биват наказвани.

Дори и по-уравновесени играчи, като Даниил Медведев, понякота изпускат нервите си и получават предупреждение от реферите.

Всичко това вероятно е било по-понятно, когато тенисът е бил любителски спорт. Но от 1968 г. той става напълно професионален и оттогава залогът става все по-голям и по-голям. А с него се увеличава и напрежението.

Към това добавете и факта, че в съвременния елитен тенис стремежът към перфекционизъм на корта е огромен и ще осъзнаете за какво говори Циципас.

Сезон 2020 е в самото си начало, но вече видяхме не веднъж и два пъти играчите да истерясват на корта. Изглежда така сякаш от година на година тенисистите стават все по-невъздържани. Без изключение от профила им.

В повечето отношения Роджър Федерер е пример за подражание, но когато се ядоса, също се превръща в тиктакаща бомба. Скандалите със съдиите, запратени към трибуните топки и гневните реакции не са нещо непознато даже и за легенда като Маестрото.

Във финала на ATP Cup Рафа Надал се оплака сърцераздирателно от сръбските фенове, а след това се обърна към тях със саркастични жестове. И Матадора знае какво е негативизъм на корта.

На по-лабилните звезди един скандал по време на игра може да им коства целият мач, но сме виждали как Новак Джокович, когато се почуства онеправдан от нещо, заиграва още по-безкомпромисно. Умението да се събереш, след като си излял негативни чувства, също е предпоставка да успееш в суровия бизнес, наречен тенис.

В общата картина съществено място заемат и феновете.

Неписано правило е, че негативните емоционални изблици не се толерират и публиката е безпощадна в това отношение и към най-големите звезди. А какво остава за такива като Ник Кирьос и австралийския му сънародник Бърнард Томич, които са винаги в окото на бурята, както на корта, така и извън него?

Говорим основно за напрежението при мъжете, но на жените не им е много по-леко.

Шампионката от Ролан Гарос Ашли Барти стана една от влиятелните тенисистки на десетилетието благодарение на титлата от Големия шлем и изкачването си до номер едно в световната ранглиста. Но по-важно е какво се случи, преди да постигне големия пробив.

На 18-годишна възраст тя прекъсна кариерата си в тениса и заигра професионално крикет. Успя да намери отдушник и в крайна сметка се завърна в тура по-стабилна психически.

Примерът й показва, че в тениса е нормално да бъдеш несигурен и депресиран, но трябва да намериш изход от ситуацията. И тогава можеш да станеш не само по-щастлив, но и по-успешен от всякога.

Появата в елита на звезди, израснали в социалните мрежи, също променя тениса и заобикалящото го информационно поле. Така например Наоми Осака разказа как Instagram й помага да предаде своите преживявания: "Имам чувството, че се следи всяка моя крачка и искам да мога да споделя своите мисли с феновете си. По-лесно ми е да го правя писмено, защото по време на интервюта съм малко срамежлива."

През последните две години огромна попуярност придоби Стефанос Циципас - първият играч ютубър (след него се появиха още няколко). Използвайки видео блога си, той изведе ролята на феновете в живота на един спортист на ново ниво. В тях той говори за най-важните неща в живота от негова гледна точка.

А след като спечели годишните финали, той шокира представителите на класическите медии, когато отказа открито да отговори на въпроса за борбата си с неувереността, защото това беше темата на неговото все още непубликувано видео и не искаше да прави спойлери.

Като заключение може да се обобщи, че през последното десетилетие разбрахме две неща:

• Физически и психологически - елитният тенис е едно от най-изтощителните занимания в света.

• Професионалните тенисисти, които са подложени на това напрежение, са също хора като нас.

Разбира се, тези открития могат да ви се сторят и доста наивни, но това не отменя тяхното значение.

И никой не призовава за съжаление към тенисистите, които печелят милиони, но трябва да се знае, че също така плащат и солена цена.

Най-четените