Бях се посветила на науката и смятах да започна докторантура по невропсихология, когато изведнъж хомеопатията се превърна в таралеж в гащите ми.
Науката е моя страст, откакто започнах да уча биология на 11 години, а към 21-годишна възраст, когато посетих партито, променило живота ми, все още почти не бях чувала за нея. Идеята, че някой ден ще стана хомеопат, би ми се сторила абсурдна.
Този повратен момент е останал завинаги в паметта ми
Жена, която познавах от десетилетия, ми каза, че хомеопат успешно я е излекувал, когато много месеци на традиционно лечение са се провалили. Като скептик изсумтях с недоверие, но все пак бях леко заинтригувана.
Тя призна - мислила, че хомеопатията е пълна глупост, но най-накрая се съгласила да посети специалист-хомеопат, най-вече за да спре мърморенето на дъщеря си. Тя обаче е била тотално шокирана да установи, че след едно малко хапче, само дни по-късно тя се е почувствала осезаемо по-добре. Втора таблетка, казва тя, "ме отърва напълно от болестта".
Признавам, че съсипах това парти
Разпитвах я за всяка подробност за диагнозата й, предишно лечение, времеви периодди и какво ли не още. Мислех за това логично - тя беше интелигентна, не лъжеше, нямаше предишна склонност към алтернативна медицина и неохотата й да се подлага на такова само би намалила какъвто и да е плацебо ефект.
От учените се очаква да правят непредубедени наблюдения, после да стигат до изводи. Колкото повече мислех за това, толкова повече оставах с крайно неудобния извод, че хомеопатията изглежда е проработила.
Трябваше да науча повече
И така, започнах да чета за хомеопатията и това, което открих, промени света ми завинаги. Убедих се достатъчно във възможностите ми, за да се откажа от докторантурата и да се запиша на тригодишен целодневен курс за обучение по хомеопатия.
Сега, като опитен хомеопат, "науката" е това, което ми боцка като таралеж в гащите. Знам, че хомеопатията работи, не само защото съм го виждала с очите си безброй пъти, но и защото научни изследвания го потвърждават. И все пак продължавам да чета съобщения в медиите как хомеопатията не работи и че тези научни доказателства не съществуват.
Изглежда реалните факти се игнорират
Към края на 2009 г. 142 случайни контролни изследвания (златният стандарт в медицинската наука), сравняващи хомеопатията с плацебо или традиционно лечение, са публикувани в уважавани научни издания - 74 от тях стигат до категорични изводи: 63 потвърждават ефекта от хомеопатията, 11 го отхвърлят.
Били са проведени и пет основни систематични анализа, за да се провери балансът на доказателства от случайните контролни изследвания на хомеопатията - четири са положителни (Kleijnen, J, et al; Linde, K, et al; Linde, K, et al; Cucherat, M, et al) и едно е негативно (Shang, A et al).
Обичайно е да има противоречиви резултати, когато се разглежда широка гама от резултати от изследвания по една тема, и ако тези резултати са били от изпитания, проверяващи ефикасността на "нормални" традиционни лекарства, съотношения 63:11 и 4:1 в полза налечението биха били счетени за достатъчно убедителни.
Естествено, въпросът как точно работи хомеопатията, е съвсем отделен
И точно в този аспект хомеопатията предизвиква спорове и скандали. Наистина е объркващо как свръх-разредени разтвори на вещества, с малко или почти никакви измерими молекули от оригиналното вещество, останали в тях, биха имали видим биологичен ефект, но такъв все пак е налице.
Има експерименти, показващи, че хомеопатичният тироксин може да променя скоростта на метаморфоза на поповите лъжички в жаби, че хомеопатичният хистамин може да променя активността на белите кръвни телца, и че при подходящи условия хомеопатичният натриев хлорид може да се разлага под светлина по същия начин, по който и нормалният натриев хлорид.
Тезата, че подобни свръх-разредени разтвори не само все още са активни, но и запазват характеристиките на първоначалните вещества, може да изглежда невъзможна, но този тип резултати показват, че тя е доказуем факт.
Със сигурност тук на преден план трябва да излезе науката - решавайки загадките на света около нас, разширявайки границите на познанието
Поне такава е науката, по която някога аз се запалих. Така че за мен е голяма загадка тесногръдият подход на хората, които продължават, въпреки нарастващите доказателства, да отричат това, пред което са изправени и виждат с очите си.
В последните години ожесточено се разпространяваше пропаганда и дезинформация, голяма част от която възвестяваше смъртта на хомеопатията, въпреки че доказателствата показват, че интересът към допълнителна и алтернативна медицина нараства.
През февруари 2010 г., кампанията на "скептиците" постигна пробив - доклад от комисията за наука и технологии към британската Камара на общините препоръча здравната каса на Обединеното кралство повече да не финансира хомеопатия, въпреки многобройните недостатъци и нередности в обсъждането на това решение.
Обществото на хомеопатите - най-голямата професионална организация в бранша - получи отказ да изкаже своята позиция
Забележимо в комисията отсъстваха тръстовете за първични грижи, които понастоящем поръчват хомеопатия, и представители на пациентите, използващи хомеопатия. За сметка на това бе изслушан журналист, преди разследван от британската комисия за оплаквания срещу пресата заради необосновани критики срещу хомеопатите, и говорител на благотворителна организация, която публично се противопоставя на хомеопатията.
Важно е да се отбележи, че един от четиримата британски депутати, приканени да гласуват по доклада на комисията, се въздържа заради опасения за липсата на баланс на изслушаните аргументи.
Хомеопатията е утвърдена във Великобритания, като се финансира от здравната каса там от въвеждането й през 1948 г. Над 400 британски общопрактикуващи лекари използват хомеопатията в ежедневната практика, а обществото на хомеопатите има 1500 регистрирани членове с разнообразни предишни професии, включително аптекари, журналисти, адвокати и медицински сестри.
И все пак представянето на хомеопатията като шарлатанство и измама продължава
Има все повече доказателства, че хомеопатията работи, тя е ценово изгодна и пациентите я желаят. С нарастването на разходите за лекарства и доказателства в последно време, че определени лекарства, предписвани от здравната каса, с нищо не са по-добри от плацебо, може би е време "скептиците" да спрат с лова на вещици и да се заемат да подредят собствената си къща.
Вече съм много далеч от ученичката-биоложка, която си представяше как ще прекара остатъка от живота си в лаборатория, експериментирайки с бактерии. И не се срамувам да го призная.
