Представете си футуристични капсули, в които се отглежда не какво да е, а човешки бебета.
Звучи като сцена от научнофантастичен филм, но след определен период на тестове и проучвания е напълно възможно сцената да оживее в реалност. Поне засега това сочи успехът на тестовете на изкуствени утроби, които се правят с прасета.
През април тази година подобен експеримент се провежда в Торонто.
Фетус от свиня е изваден от майката и е пренесен в изкуствена утроба.
Последната представлява пластмасов контейнер, от който излизат различни тръбички, поддържащи жизнените функции, и който трябва да спомогне за доизносването на фетуса.
Scientists have created an "artificial womb" in the hopes of someday using the device to save babies born extremely prematurely.
— Massimo (@Rainmaker1973) December 21, 2023
Tthe device has only been tested on fetal lambs.pic.twitter.com/6v749K0wUA
Пред NPR педиатърът и детски кардиолог д-р Кристоф Халер уточнява, че плодът ще престои в изкуствената утроба до достигане на показатели, годни за "раждането" му.
Изкуствената утроба, наричана още от доктора "биоторба", ще снабдява плода с кислород, ще премахва въглеродния диоксид от кръвта му и ще доставя необходимите хранителни вещества и медикаменти.
В крайна сметка опитът на д-р Халер и екипа му протича успешно и фетусът от свинята демонстрира отлични показатели, веднъж преместен в изкуствената си утроба. Но, както подчертава медикът, успехът на подобни експерименти предопределя дали те ще се прехвърлят и към хората.
Изкуствената утроба би могла да се окаже животоспасяваща за екстремно недоносени бебета.
Според статистиката на "Нашите недоносени деца" както в България, така и по света между 10 и 15 процента от бебетата се раждат недоносени. Шансът за оцеляване драстично спада, ако бебето е родено преди 26 гестационна седмица.
При недоносените бебета е и голяма вероятността за развиване на слепота, глухота, церебрална парализа и увреждания на белите дробове.
Изкуствените плацента и утроба са надежда именно за тези бебета, някои от които тежат едва по 800-900 грама. В момента при недоносените се налага поставяне на тръба в трахеята, която да снабдява организма им с кислород, а тази практика също носи рискове за и без това крехкото здраве.
В изкуствена утроба, подобна на тази при д-р Халер, бебето би било снабдявано далеч по-неинвазивно с кислород и хранителни вещества.
През това време бебето ще завърши своето развитие в безопасна за него среда и ще посрещне живота си наравно с нормално износените бебета.
Кога обаче би могло да има изкуствени утроби в неонатологиите? Никой не може да отговори категорично на този въпрос, но със сигурност няма да е скоро. Лекарски екип от неонатолози от Филаделфия вече е подал документи към американската Агенция за контрол на храните и лекарствата.
Той е поискал разрешение да започне експериментите с изкуствени утроба и плацента с жени-доброволци.
Пред "Би Би Си" специалистите посочват, че в най-оптимистичния вариант ще разполагат с работеща технология до около четири години. Те признават, че една от огромните им дилеми ще е кои бебета да бъдат поставяни в изкуствена утроба и кои - в обикновен кувьоз.
Неонатолозите не крият и че е възможно недоносени бебета, които са щели да оцелеят в кувьоз (с цената на евентуални увреждания), да не успеят да оцелеят при изкуственото им доносване.
Това е и основният етичен казус около изкуствената утроба - тя най-вероятно ще накара хора без медицинско образование да взимат сложни решения, за които не са подготвени.
В толкова нова технология резултатите са почти невъзможни за прогнозиране, но пък могат да дадат на бъдещите родители фалшиви надежди, че недоносеното им бебе ще оцелее.
И обратното - да подтикнат по-предпазливите да изберат консервативните кувьози въпреки рисковете им.
Затова и от Агенцията за контрол на храните и лекарствата призовават за активен дебат по темата още сега, преди да започнат изпитанията с хора.
Впоследствие, когато изкуствените утроби вече са факт, може да е твърде късно за дискусии.
