И двете ни представителки в спринта на 200 метра при жените в Токио - Ивет Лалова и Ина Ефтимова, отпаднаха още в сериите.
Ефтимова завърши пета в третата от седемте серии с 23.42 секунди, като се доближи само на стотна от секундата от личното си постижение за сезона от 23.41 секунди, постигнато на 27 юни в Смедерево. Това обаче не ѝ позволи да влезе в полуфиналите.
Малко по-късно и Лалова-Колио остана пета в нейната серия, като финишира с най-добро лично време за сезона от 23.39 сек.
37-годишната Лалова-Колио записа рекордно за български лекоатлет пето участие на Олимпийски игри, в които има общо 22 старта, като засега не говори за отказване.
"Изпитах радост и щастие от това, че стигнах до тези пет, защото имаше моменти, в които изглеждаше невъзможно - каза Ивет след бягането си. - Олимпиадата изглеждаше неосъществима с пандемията, която ни застигна миналата година, с моя труден сезон, почти невъзможен, защото направих само един-два старта, с контузията, която имах през май месец - разтежение на сухожилието.
Наистина тези пет започнаха да изглеждат като мираж. Затова много пъти през последните пет години моите цели за тази Олимпиада се изменяха във времето.
В началото нямах абсолютно никакви планове да продължавам да тренирам до Токио. В следващия момент нещата така ме хванаха и завихриха и толкова ми харесаха, видяхме, че направих едни от най-хубавите си сезони именно преди две години в Доха, с едни от най-силните ми резултати на 200 метра. Това ме увлече много. Оттогава изминаха две години, които бяха много тежки за всички нас. Направих рекорд, защото съм първата атлетка, която записва участие на пет олимпиади. Това беше една малка цел, която да ме мотивира, която да ме накара да се усмихвам."
Дали да очакваме да я видим и след три години в Париж, Лалова-Колио не отговори категорично, но ни даде надежди: "23-ият старт беше много близо. За мъничко се изплъзна. Не искам да казвам не, защото не искам да свършва, но в същото време не искам да казвам не и на много други неща в живота ми. Затова ще кажа: "Нека видим." Остават три години, но за тези три години всичко може да се случи.
Честно казано през последните два месеца трябваше да наведа много ниско глава и да работя толкова много, да мина през толкова много болка, през толкова много труд, които не си спомням през последните години но именно това беше моята цел, идвайки тук, да не запиша просто последно или поредно бягане, а да се доближа максимално до това, което един атлет с моя опит , на моята възраст би се радвал да направи като участие.
Бях сигурна, че ще направя едно бягане под 23 секунди. Явно тук ми изигра шега липсата на стартове през сезона и това, че вълнението беше много голямо. Радостта, която ме обзе в момента, в който излязох на старта, обикновено там сме уплашени, страх ни е, притесняваме се, а мен ме заля едно щастие и си повтарях през лятото време - стигнахме."
