Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българската любов към Арсенал: 17 години щастие, приятелства, спомени и споделена мъка

Клишето гласи, че истинският фен трябва да е близо до отбора на сърцето си.

Но не бива да го възприемаме твърде буквално - защото понякога до любимия тим те делят хиляди километри, но дистанцията не е пречка да обичаш истински.

И да споделяш тази любов с още много други хора, отблизо и отдалеч, за да я трансформираш в обща енергия за смислени и значими дейности.

А независимо, че историята е посветена на чуждестранен отбор, вие не пропускайте да участвате в игрите на Спорт Тото, защото чрез тях подпомагате своите любими български клубове, състави и федерации, които раждат наши родни легенди.

Българският фенклуб на Арсенал се слави като най-многобройния и най-активния организиран фенклуб на чуждестранен отбор у нас.

Наскоро Arsenal Supporters Club Bulgaria (ASCB) навърши 17 години и днес наброява над 600 члена, а активността му и постоянните му инициативи отдавна са спечелили вниманието дори на славния английски клуб и на неговите лондонски запалянковци.

Българските поддръжници на "артилеристите" имат зад гърба си множество благотворителни инициативи в полза на сдружения като "Аутизъм днес", "Зачатие" и Animal Rescue Sofia, акции по безвъзмездно кръводаряване, както и няколко издадени книги.

Още преди 6 години се появи "Треска за футбол" на автора на бестселъри Ник Хорнби. Тази пролет пък излезе автобиографията на легендата Иън Райт - "Футболът, моят живот", а инициативата по превода и издаването беше изцяло на "Арсенал България" и се превърна в един от най-амбициозните проекти на организацията.

От 4 години фенклубът провежда и дамски любителски футболен турнир с изцяло благотворителна цел в подкрепа на сдружение "Деца с онкохематологични заболявания".

Фенклубът вече има клонове във всички големи български градове - София, Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Стара Загора, Шумен, и още, и още.

А на доброволчески начала е създаден и поддържан сайтът arsenal-bulgaria.com, със секции на български и на английски.

За направеното от "Арсенал България" досега и за радостта от това да си отдаден (и организиран) фен си говорим с Георги Стоянов - председател на Управителния съвет на ASCB, и със Здравко Талви - един от хората, основали фенклуба през 2004 г.

В разговора се включват и други от членовете - Емилия Николова (неотдавна посетила за пръв път мач на отбора), Светломир Дамянов (собственик на дентална клиника и карък за Арсенал по собствените му признания), и Илия Николов (дългогодишен играч на "Арсенал България" във футболния отбор, състезаващ се във Форумната лига).

Георги и Здравко се радват, че интересът към фенклуба остава голям дори след сезон, в който "топчиите" се сринаха до осмото място в Премиър лийг. "Арсенал беше нещото, което ни обедини в началото, но "Арсенал България" е нещото, което ни обединява сега. Двете неща живеят много независим живот", отчита председателят на УС.

"Познавам хора, които не са фенове на Арсенал, но са част от фенклуба, защото всъщност са фенове на самия фенклуб. Харесва им това, което правим", допълва Здравко.

Наскоро феновете са провели още едно общо събрание и се гордеят с демократичната структура - най-отгоре стои Управителен съвет от 7 души, чиито гласове имат еднаква тежест. Те вярват, че се управляват по-демократично от самия клуб Арсенал и от държавата България, ако това въобще може да се счита за голямо постижение.

Общата кауза и общите цели им помагат да са активни и идейни, а зад гърба си те вече имат куп незабравими преживявания, случили се благодарение на "Арсенал България".

Стоянов разказва как през 2016-а за мача Лудогорец-Арсенал от Шампионската лига успява да си извоюва среща със самия Арсен Венгер и да му подари бутилка вино за рождения ден от името на фенклуба.

"Срещата продължи около минута и половина, но се бях подготвил и му честитих рождения ден на френски", разказва той. "Венгер беше истински впечатлен от виното и от самата опаковка".

"Прекалено е красиво, не знам кога ще го изпия", каза той. Аз му отговорих "Като станем шампиони!". Но явно още не го е отворил", смее се Георги.

Сериозната организация на поредица от събития, които тогава "Арсенал България" провежда около гостуването на отбора и британските му фенове у нас, допринасят сериозно за репутацията на фенклуба сред лондонските привърженици. Което е сериозно постижение, тъй като англичаните по начало не са отворени към чужди фенклубове на техните отбори.

Най-големият джакпот в историята на Бългаския спортен тотализатор е в размер на 9 501 430.40 лв. Той пада в 20-ия тираж през 2019 г. Улучените шестици са четири и печелившите си разделят по 2 375 357.60 лв.

Най-крупният индивидуален джакпот е 8 431 125.00 лв. и бе спечелен в 10-ия тираж на настоящата година.

Най-големите джакпоти в историята на Спорт Тото са от играта "Тото 2 - 6 от 49", която и до днес остава любима за всички участници.

Тогава обаче от "Арсенал България" успяват да организират шествие с факли заедно с англичаните, предварително запазват няколко бара специално за тях и спомагат за страхотното им прекарване. Естествено, черешката на тортата около цялото гостуване на Арсенал в България е онзи изкусен гол на Месут Йозил срещу Лудогорец, оказал се и победен.

Все по-често обаче гостуванията на континента не завършват така радостно, макар това да не сломява ентусиазма в "Арсенал България".

"Аз съм "гюлето", разказва Светльо Дамянов, изгледал на живо в Баку финала на Лига Европа преди две години между "топчиите" и Челси (1:4). "Бил съм два пъти на "Емирейтс" и не съм виждал да вкараме гол. Имам 14 мача на Арсенал и статистиката ми е много лоша", смее се той.

Преди две години Еми Николова е осъществила мечтата си да изгледа двубой на Арсенал на живо. Решава се да пътува до Лондон с хора, които не познава и когато стъпва на "Емирейтс" за мача срещу Наполи, не сдържа сълзите си. "Останалите ме успокоиха и казаха "И ние бяхме така първия път като дойдохме".

А преди мача тя дълго обикаля около стадиона и се снима със статуите на любимеца си Тиери Анри, на Денис Бергкамп и Тони Адамс.

Макар че подкрепя Арсенал от цели 19 години, Еми решава да влезе във фенклуба едва когато заради работен ангажимент посещава сбирка на... фенове на Манчестър Юнайтед.

Тя е част и от дамския футболен турнир, организиран от "Арсенал България", но е върнала връчената ѝ капитанска лента - "Защото капитанките в нашия отбор забременяват, а на мен още ми е рано за това".

Илия Николов пък помни още първите години на форумния отбор на Арсенал, но има не по-малко ценни спомени от истинския тим на "топчиите". Той присъства в Лондон при спечеления финал за ФА Къп срещу Хъл Сити през 2014 г. (3:2 след продължения).

Да се доредиш до билети за мача е абсурд, но негови приятели му запазват билети за един от прочутите пъбове около стадиона TheArsenal Tavern - защото напливът е такъв, че дори за кръчмите е необходим билет.

"Вътре имаше 800 души. След края на мача улиците бяха затворени, спираха се автобуси и коли", разказва Илия.

"Аз гледах празненствата из Лондон на следващия ден и ревах като малко дете", включва се и Еми.

Те не спират да пътуват при всяка възможност, за да гледат Арсенал на живо, а фенклубът може да се похвали, че по начало успява да осигури билети на всеки желаещ, а с това му гарантира и паметно прекарване.

В редките случаи, когато желаещите са повече от наличните билети влиза в сила точкова система, отмерваща приноса към фенклуба на всеки от членовете.

Присъствалите на клубния стадион "Емирейтс" отбелязват, че атмосферата там е изненадващо културна и сдържана, когато съперникът не е някой голям дразнител като Тотнъм. "Бил съм на мач, в който бием 3:0 Уест Хем и аз съм единственият, който при гол става и се радва", сеща се Илия.

Но гостуванията вече са нещо съвсем друго.

"Да отидеш на гостуване в Европа е едно от най-великите изживявания", категоричен е Здравко. "Когато Арсенал гостува някъде на Балканите, обичайно сме по над 80 души."

В българския фенклуб отдавна са близки с другите фенски организации на Арсенал на полуострова. Преди 4 години "Арсенал България" е домакин на първата по рода си у нас международна фен среща, на която присъстват гости от Македония, Гърция, Унгария и Румъния.

"Да, събрахме гърци и македонци на една маса", хвалят се феновете и уточняват, че това никак не е било лесно.

Посрещали са у нас и бивши футболисти на клуба, като разказват дълго за престоя на някогашния вратар Джон Лукич. Посрещали са и един от собствениците, Алишер Усманов, а Стоянов е успял да си извоюва среща с легендите Иън Райт и Лий Диксън при тяхното идване в София, когато те позират със знаме на "Арсенал България".

"В момента нашият фенклуб е по-силен от самия Арсенал", отчита Здравко.

И наистина, такъв е парадоксът - ASCB беше основан точно когато при "артилеристите" постепенно настъпваше упадък.

И докато организацията в България процъфтяваше и се разширяваше, клубът изживя мрачните последни години от ерата на Венгер, неуспешния експеримент с Унай Емери и безславното осмо място през този сезон с Микел Артета.

Споменаването на Супелгигата пред Георги, Здравко, Светльо, Еми и Илия предизвиква буря от емоции, мнения и анализи, но докато там единно становище няма, недоволството от собственика Стан Кьорнке съвсем очаквано е всеобщо. И подковано с официална позиция от фенклуба против Крьонке и неговия син.

Запалянковците отчитат, че липсват сериозни инвестиции, няма обнадеждаващи трансфери, не личи амбиция у босовете, няма вече и истински лидери в ръководството. Не се минава и без типичното фенско недоволство от съдиите и от ВАР, които сякаш винаги са срещу техните любимци.

От фенклуба признават, че все по-трудно гледат мачове на Арсенал и отдавна вече предчувстват провалите - но преживените неволи ги сплотяват.

"Предварително знам, че ще паднем например от Уотфорд. Ако това го гледам само вкъщи, ще ми побелее още повече брадата", смее се Здравко. "Аз преди чупех, хвърлях, вече не", признава Еми. "Вече дори не боли, това е най-обидното", добавя Светльо, "Скоро просто няма да имаме никакви очаквания".

Но пък и големият смисъл от всичко не е в победата на терена. Защото, като една истинска общност, "Арсенал България" променя животи, подарява ценни спомени, поражда приятелства и любовни истории, води до сватби, създаване на семейства и деца.

Днес Георги и Здравко знаят, че животът им е променен към по-добро благодарение на ASCB.

В бъдеще феновете мечтаят за нов собственик на Арсенал и завръщане към статута от миналото. Но разбира се, имат конкретни амбиции и за фенклуба - например да докарат Иън Райт и други легенди в България и да си намерят собствено място, специално за фенклуба, където да осъществяват сбирките си.

Естествено - титлата също остава мечта, защото откакто съществува фенклубът, Арсенал не е ставал шампион.

"Ако това е проблемът, закриваме фенклуба!", единодушни са те.

Но рано или късно, Арсенал отново ще се вдигне. А когато това се случи, българските привърженици ще бъдат готови да празнуват както никога досега. И ще бъде епично.

*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

Най-четените