В края на XIX век Олимпийските игри се възраждат по инициатива на френския аристократ Пиер дьо Кубертен.
Почти 1500 години след последните проведени древни Олимпийски игри, великата спортна традиция е подновена, а България е сред първите страни, които подкрепят идеята.
През 1896 г. Гърция става домакин на първата съвременна Олимпиада и гръцкият крал Георг I тържествено поставя началото на събитието в присъствието на над 80 000 души.
14 държави се включват в спортните състезания и България е сред тях, макар че дотогава няма никакви традиции в спорта.
Малцина днес знаят, че първият български олимпийски спорт е гимнастиката, а първият участник под българския флаг е един учител от Швейцария.
Голямата заслуга за включването на България още в първата модерна Олимпиада е на преподавателя Тодор Йончев, който след Освобождението има шанса да се запознае с гимнастическото движение в Швейцария и Австро-Унгария по време на следването си.
Йончев разбира колко ценен може да бъде спортът за изграждането на силни личности и се заема да учреди спортни организации в родината си.
Макар че първите му опити са неуспешни, той не се отказва. Докато преподава в София през 1895 г., Йончев основава първото гимнастическо дружество "Юнак".
През следващата година четирима представители на дружеството заминават на Олимпийските игри в Атина, водени от Йончев, а в състезанията се включва един от тях - швейцарецът Шарл Шампо.
Знаете ли защо числата в "6 от 49" са точно 49? Защото толкова видове спорт тогава е включвало в покритието си тотото и БСФС.
Всяко число по азбучен ред отговаря на спорт:
1. Авиомоделизъм
2. Автомобилизъм
3. Акробитика
---
5. Баскетбол
---
14. Волейбол
---
21. Лека атлетика
---
43. Футбол и т.н.
Сред 49-те първоначално избрани личат Народна топка, Парашутизъм, Туризъм... Идеята е следната: което число бъде изтеглено в тиража, за него отиват средства в дните след него. Конкретна субсидия.
Първият редовен тираж е на 5 януари 1958 г., като там изтеглени са 6, 13, 28, 38, 46 и 47. Или с други думи - безмоторно летене, водномоторен спорт, плуване, тенис на маса, хокей на лед и хокей на трева.
Този модел на разпределение на парите обаче бързо отпада, защото е възможно някое число да не бъде изтеглено с месеци.
Шампо е един от 12-те швейцарски учители по гимнастика, дошли на работа в България през онези години с основната заслуга на Йончев.
Той преподава в I Софийска мъжка гимназия и е главатар (председател) на "Юнак", а историята завинаги ще го помни и като първия български олимпиец.
В Атина швейцарецът взима участие в три дисциплини и се представя силно, макар че не е отличен с медал. Той се състезава в прескок на кон надлъж, кон с гривни и успоредка, като в прескока завършва пети.
"Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави", пише Тодор Йончев след състезанието.
Впрочем Шампо е запомнен от историците и като един от основоположниците на футбола в България.
От неговото участие в Атина нататък българският спорт претърпява огромно развитие, но гимнастиката носи медал на България цели 64 години по-късно.
Тогава на Игрите в Рим през 1960-а Велик Капсъзов печели бронз на халки. През 1980-а в Москва пък легендата Стоян Делчев взима златен медал на висилка и бронзов в многобоя.
Делчев е и първият български световен шампион в спортната гимнастика, както и автор на прелитане над висилката, носещо неговото име. Но разбира се, успехите ни в един от най-древните спортове не се изчерпват с него.
Досега гимнастиката е донесла общо 14 олимпийски медала на България - 2 златни, 4 сребърни и 8 бронзови.
Второто олимпийско злато в този спорт е спечелено в Сеул през 1988 г. от Любомир Герасков на кон с гривни.
8 г. по-късно в Атланта пък Красимир Дунев завоюва сребро на висилка.
Идват годините и на великия Йордан Йовчев, който не се нуждае от представяне. През 2000 г. в Сидни пловдивчанинът взима два бронзови медала, на земя и халки, а 4 години по-късно в Атина се представя знаменито и заслужава златото на халки - но остава в историята като ограбения шампион, след като съдиите подаряват титлата на представителя на домакините Димостенис Тамбакос.
Така Йовчев е принуден да се утеши със сребърния медал и с бронза на земя.
До днес Йовчев е най-успешният български гимнастик с шест участия на Олимпийски игри, което е рекорд за гимнастиката в световен мащаб.
Два пъти той става и двоен световен шампион на земя и халки.
Постиженията му са част от славното спортно минало на България, но гимнастиката ни дава поводи да погледнем и към настоящето.
На започващите през тази седмица Олимпийски игри България отново има свой представител в спортната гимнастика.
Това е Дейвид Хъдълстоун, който ще направи дебюта си на Олимпиада и на когото има защо да се възлагат големи надежди.
Годеникът на гимнастичката Ерика Зафирова (част от ансамбъла по художествена гимнастика и също участник в Токио) ще бъде първият наш олимпиец в спортната гимнастика от Йордан Йовчев насам.
Дейвид е роден в Хага в спортно семейство, майка му е българка, баща му е американец, а детството си той прекарва на Карибските острови.
От 2008 г. се премества в България, за да стигне 13 г. по-късно до осъществяването на мечтата си - участие на Олимпийски игри.
В Токио Дейвид ще участва в индивидуалния многобой, в който квалификациите са на 24 юли, а големият финал, където очакваме да се класира, е на 28 юли.
Талантливият Хъдълстоун е само на 20 години и е амбициран да участва на още няколко олимпиади - така че има всички шансове достойно да продължи дългата олимпийска история на българската гимнастика.
*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР
