Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-великата събота в българския спорт

24 септември 1988 г. е неповторимата събота на българския спорт. В Сеул Христо Марков, Таню Киряков и Любомир Герасков печелят три олимпийски титли за България.

Празните седалки в огромната зала навяваха тъга, но усмивките на момичетата ни изпълваха въздуха с празнично настроение. Пандемията ни отне много, но и ни научи да ценим още повече това, което имаме. А в момента България се радва на поредното си изумително поколение в художествената гимнастика. Неоспорим факт, който се потвърди за пореден път съвсем наскоро. В края на март в зала "Арена Армеец" се проведе Световната купа, а родните грации триумфираха с 9 медала: 6 златни, 1 сребърен и 2 бронзови.

Ансамбълът ни вдигна високо летвата с две изключително трудни композиции - с пет топки и с два чифта бухалки и три обръча.

Шестте златни отличия са и исторически рекорд за гимнастичките ни след 2017-а, когато българките се окичиха с пет титли.

Родните грации в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова не оставиха съмнение в превъзходството си.
Родните грации в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова не оставиха съмнение в превъзходството си.

За първа година отборът на Весела Димитрова стана абсолютен шампион, т.е. спечели златото и в многобоя, и във финалите на отделните уреди, а турнирът в "Арена Армеец" ще се помни и с безпрецедентната оценка от 44,150 точки, която ансамбълът ни получи след композицията с пет топки. Най-високата в историята!

Последният уикенд на март беше наистина паметен. Такъв, който ни изпълва с гордост, и ни кара да вярваме, че отглеждаме нови български шампиони, готови да тръгнат по утъпканите пътеки на легендите ни във всички дисциплини от миналото.

Защото местата на почетните стълбички и медалите на гърдите са само успешният край на един продължителен процес, който поглъща огромен обем труд, и изисква безброй лишения и ресурс. А за последното вече повече от шест десетилетия се грижи Българският спортен тотализатор, който прави и невъзможното, за да е здрава опора на федерациите и атлетите ни.

Знаете ли защо числата в "6 от 49" са точно 49? Защото толкова видове спорт тогава е включвало в покритието си тотото и БСФС.

Всяко число по азбучен ред отговаря на спорт:

1. Авиомоделизъм

2. Автомобилизъм

3. Акробитика

---

5. Баскетбол

---

14. Волейбол

---

21. Лека атлетика

---

43. Футбол и т.н.

Сред 49-те първоначално избрани личат Народна топка, Парашутизъм, Туризъм... Идеята е следната: което число бъде изтеглено в тиража, за него отиват средства в дните след него. Конкретна субсидия.

Първият редовен тираж е на 5 януари 1958 г., като там изтеглени са 6, 13, 28, 38, 46 и 47. Или с други думи - безмоторно летене, водномоторен спорт, плуване, тенис на маса, хокей на лед и хокей на трева.

Този модел на разпределение на парите обаче бързо отпада, защото е възможно някое число да не бъде изтеглено с месеци.

Началото е поставено през 1957-а, когато тотализаторът получава статут на самостоятелна институция, а игрите му се превръщат не само в забавление, но и в част от битието на всеки български дом. На 12 май се появява първият фиш в играта на Тото 1 с 12 редовни и 2 резервни мача, а "6 от 49" в Спорт тото 2 е ненадмината класика и до днес.

Превъртаме лентата с малко повече от три десетилетия от първите тото трепети у нас и се озоваваме в 1988-а.

Много преди "Арена Армеец" да бъде построена и сегашните ни грации в художествената гимнастика да бъдат родени - на 11-12 хил. км от София родните таланти смайваха света. Датата е 24 септември 1988 г., а за повечето от летописците на българския спорт тя е сред най-великите в историята му. В онази неповторима събота в Сеул печелим три олимпийски титли, а нацията ликува дружно, без да подозира, че остава само малко повече от година, преди да задуха вятърът на промяната в политическия живот. В сектора за троен скок Христо Марков грабва титлата с олимпийски рекорд от 17,61 м. В 10-метровата стрелба с пневматичен пистолет Таню Киряков влиза във финала с 585 т. и постига резултат от 9,9 т. Тройният български триумф в тази епична българска събота в Южна Корея оформя гимнастикът Любомир Герасков на кон с гривни. Отново на 24 септември, но точно 12 години по-късно - през 2000-ата - България печели и четвъртото си злато от олимпиада на този ден. На олимпийския връх стъпва и лекоатлетката Тереза Маринова, а неин треньор е Христо Марков. Невероятно, нали?

В един и същи ден най-много българи са ставали олимпийски шампиони обаче на 24 юли 1976 г. Тогава, отново в събота, в рамките на 90 минути четири наши сънароднички печелят злато на гребния канал в Монреал: Здравка Йорданова и Светла Оцетова са с титла на двойка скул, а Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева с титла на двойка без рулеви. В името на рекорда да отбележим, че 30 минути преди това и четворката ни с рулеви грабва сребро. Така, за по-малко от два часа страната ни се сдобива с 9 медалисти, което и до днес си остава ненадминато. На същата дата - 24 юли, но четири години по-късно, Асен Златев става шампион на щанги в Москва.

Ако се поразровим в дебелите книги, няма как да не се спрем и на датата 10 септември 1972-ра, на която със злато се окичват борците Георги Мърков и Петър Киров, както и боксьорът Георги Костадинов. Титлата е първа за България от олимпийски игри в бокса, а родният боец печели финала в категория до 51 кг срещу коварния угандиец Лео Руабуого на обезболяващи инжекции заради тежки травми и на двете ръце. На почетната стълбичка се разплаква по време на химна, а след това признава: "Осъзнавах, че противникът само веднъж да ме уцели и с мен е свършено!".

Но най-любопитният му разказ около олимпийската титла е за една случка с бившия първи на държавата по време на подготовката за Мюнхен 1972: "Преди да заминем за Германия, при нас, олимпийците, на лагера на Белмекен дойде Тодор Живков. Събра ни в залата и попита: "Абе, има ли тук, между вас някой, който може да каже със сигурност, че ще стане шампион? Вдигнах ръка. Той ме накара да стана и веднага каза: "Ти си бил много малък, бе!" Отвърнах му: "Малък съм, но ще се върна с олимпийски медал." Може би се бях нагласил предварително, че ще ставам шампион."

Георги Костадинов - носител на първата олимпийска титла за България в бокса.
Георги Костадинов - носител на първата олимпийска титла за България в бокса.

"Малък" и с подути ръце, но изпълнен с шампионска вяра. Именно вярата в родните шампиони е и движещата сила на Спортния тотализатор вече почти 64 години да помага с цялата си енергия на българския спорт. Всичко започна през далечната 1957-а и премина през десетки световни и европейски първенства, олимпиади и турнири. И ще премине през още много, бъдете сигурни. Трябва само взаимно доверие и обща кауза. Защото историята ни учи, че заедно можем много.

Заедно за българския спорт!

Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР.



Най-четените