Тазгодишният финал в Лига Европа се очертава като странен мач, белязан от редица парадокси.
Тази вечер от 22:00 часа в Билбао един срещу друг ще се изправят два от най-големите английски клубове - Манчестър Юнайтед и Тотнъм.
Но основната тема около изцяло английския финал не е превъзходството на Висшата лига спрямо другите първенства, а безобразното представяне на двата тима на домашната сцена.
Кръг преди края на вътрешното им първенство, Юнайтед и Тотнъм са съответно 16-и и 17-и в класирането, точно над изпадащите отбори.
Късмет за тях е, че новаците в Премиър лийг са далеч от нивото на останалите и нямаха шанс да запазят мястото си в елита - в противен случай някой измежду Юнайтед и Тотнъм можеше вече да се е запътил към Чемпиъншип.
Финалистите в Лига Европа са толкова плачевни на местно ниво, че в домашните си състезания завоюваха общо една победа от началото на април досега.
Въпреки това, някой от тях ще приключи кампанията с европейски трофей и с класиране за Шампионската лига, а успехът ще изглежда повече от странно на фона на останалия им сезон.
Спърс вече надвиха Манчестър Юнайтед на три пъти през 2024/25, като освен двете победи за първенство, спечелиха и 7-головия трилър за Карабао къп. Но тези резултати не означават нищо преди сблъсък като днешния, който е точно толкова непредвидим, колкото са непостоянни отборите на Рубен Аморим и Анге Постекоглу.
За да се стигне до парадокса те да са на крачка от евротриумф, принос има и УЕФА.
Според новите правила на Шампионската лига, вече никой участник в основната фаза на най-силния турнир не попада в елиминациите на Лига Европа.
Тотнъм и Юнайтед вероятно щяха да имат по-тежък път до финала, ако в тяхната надпревара се бяха появили например Ювентус или Манчестър Сити, които отпаднаха рано от Лигата на богатите.
Но едва ли някой се съмнява, че новите формати на турнирите бяха съставени в услуга на богатите, които искаха повече възможности да се класират за Шампионската лига, дори когато претърпяват толкова катастрофални сезони като този на днешните опоненти.
Отслабване на Лига Европа е част от плана и той работи в полза на колосите още в първата година след промените - като им предоставя по пътя до финала съперници с нищожни бюджети в сравнение с техния.
Не е преувеличено да опишем този финал като най-нискоразредния в цялата история на евротурнирите. И някои факти го доказват.
Никога в турнир на УЕФА не е имало финал, в който и двата тима да са така близо до изпадащите в своето първенство.
Не се е случвало дори един от финалистите да е точно над опасната зона, където в момента е Тотнъм.
Уест Хем е 18-и, когато достига финала за КНК през 1975/76, но тогава лигата се състои от 24 отбора. През същия сезон 75/76 за Купата на УЕФА спорят Ливърпул и Брюж - само година след като са се срещнали във финала за КЕШ.
Сега ситуацията изглежда твърде далеч дори от миналата година, когато в Лига Европа финалисти бяха Аталанта и Байер Леверкузен.
Тогава в Дъблин видяхме сблъсък между два от най-симпатичните отбори на европейската сцена, надминали многократно очакванията с по-скромни бюджети от директните си конкуренти на местна почва.
Леверкузен изпращаше най-великия сезон в историята си, в който завоюва първа титла на Германия и беше непобеден цяла година, но отстъпи на смелия тим на Аталанта, воден от Джан Пиеро Гасперини.
"Това е една от тези футболни приказки, които вече рядко се случват", отчете самият Гасперини след триумфа. "Те дават перспектива на меритокрацията: идеите все още имат шанс и не всичко се свежда до парите".
Уви, днешният финал ни навежда на коренно противоположни мисли.
Тотнъм и Юнайтед са тук единствено защото се изправяха срещу тимове, които изобщо не могат да им съперничат финансово.
Да вземем Бодьо/Глимт, отстранен от Тотнъм не в някаква ранна фаза, а на полуфинала. Бюджетът за заплати на норвежкия шампион се равнява на по-малко от 1% от този на Спърс.
Дори елитният испански Атлетик Билбао, който беше считан за фаворит срещу Юнайтед в другия полуфинал, реално има едва около 20% от бюджета за заплати на "червените дяволи".
Преимуществото на двата английски отбора става дори по-сериозно, когато си спомним какви суми от стотици милиони похарчиха за трансфери през последното десетилетие.
В повечето случаи ги харчеха толкова лошо, че изпаднаха до сегашното си положение, в което им трябват още повече пари, за да опитат да си върнат челните позиции.
Предвид привличането на толкова скъпоструващи футболисти, направо е трудно за вярване колко слаби са Тотнъм и Юнайтед в момента. Във времена, когато се отчита около 90-процентна корелация между бюджет за заплати и позиция в шампионатното класиране, тези два клуба са сред най-шокиращите изключения.
В момента те са символи на провалена клубна политика, но въпреки това са на прага на успех, който би им осигурил спасителна сламка.
И не нещо друго, а отново финансовата страна е основен фактор за значимостта на днешния мач.
Разбира се, и за Тотнъм, и за Юнайтед трофеят във втория по сила европейски турнир би имал стойност сам по себе си.
Особено за "шпорите", които не са печелили нищо от 2008 г. насам и за които трофеите вече традиционно остават мираж, такъв успех няма как да не бъде нещо специално.
Привържениците на "червените дяволи" също копнеят за купи, независимо какви, които да им върнат поне частица от предишната слава.
За двамата треньори пък триумфът може да се окаже не просто важен, а спасителен за бъдещето им.
И все пак, твърде много от значимостта идва от потенциалните над 100 млн. паунда, които победителят ще вземе благодарение на класирането си за Шампионската лига.
В условия на по-строги финансови регулации в Премиър лийг, Тотнъм и Манчестър Юнайтед отчаяно се нуждаят от подобен приход, за да си позволят нови големи харчове - и да се надяват, че те ще са по-сполучливи от досегашните, докарали ги до дъното на вътрешния шампионат.
Впрочем квотата за Шампионската лига, която УЕФА предостави на победителите в Лига Европа, е още един жест към богатите с цел вторият евротурнир да стане по-привлекателен за тях.
Целта е изпълнена, защото на "Сан Мамес" английските съперници ще са мотивирани до краен предел.
Загубилият ще се опозори окончателно, а спечелилият ще има някаква надежда, че е подобрил ситуацията си и че скоро ще се изправи на крака.
Във финала на отчаяните само един от участниците ще направи стъпка към изкуплението - но и двата клуба ще продължат да се надяват, че финансовата им мощ рано или късно ще ги избави от посредствеността.
