5+1 големи гафа с включени микрофони, които създадоха неприятности на държавни лидери

Webcafe 05.12.2019, 14:41

Снимка: Getty

1. "Започваме да бомбардираме след пет минути." (1984 г.)

По време на Студената война президентът на САЩ Роналд Рейгън разпалва дипломатически пожар със закачка към СССР. По време на проверка на звука преди ежеседмичното му обръщание към нацията по радиото, Рейгън си прави майтап със звукооператорите, които го записват за радиото NPR.

"Мои скъпи американци, за мен е удоволствие да ви кажа днес, че подписах закон, с който Русия ще изгонена от обществото завинаги. Започваме бомбардирането след пет минути", казва Рейгън.

Макар шегата да не се чува в ефир, по-късно се появява запис със нея. В резултат от това съветски войски са вдигнати на тревога по източната граница на СССР, а коментарите на Рейгън са порицани от Съветския съюз.

Снимка: Getty

2. Жак Ширак не харесва британска или финландска храна (2005 г.)

Френският президент Жак Ширак създаде каша с кулинарни коментари, които се твърди, че е направил при пътуване до Русия. Според френския вестник Liberation политикът ветеран е разговорял със свои руски и германски колеги по време на събитие по повод 750-та годишнина на руския град Калининград. Мислейки си, че микрофонът му е изключен, се твърди, че Ширак е казал за Великобритания следното:

"Не можеш да имаш доверие на хора, които готвят така лошо. След Финландия, това [Великобритания] е страната с най-лошата храна." В допълнение посочва, че "единственото нещо, което британците някога са направили за европейското земеделие, е болестта "луда крава".

Коментарите така и не са излъчени, но от медийния екип на Ширак по това време не ги и отричат. По това време отношенията между Франция и Великобритания са хладни, а двете страни имат сблъсък по въпроса с фермерските субсидии и решението на Франция да не вземе участие във войната в Ирак.

Снимка: Getty

3. "Йо, Блеър!" (2006 г.)

По време на събиране на страните от Г-8 в Санкт Петербург микрофон, намиращ се близо до президента на САЩ Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър, улавя техен личен разговор, който по-късно става известен като "Йо, Блеър".

По време на разговора Буш поздравява своя британски колега с думите "Йо, Блеър, как я караш?", след което му благодари за подаръка (пуловер) и отправя обидни коментари към организацията Хизбула в Ливан.

Визирайки сирийската подкрепа за Хизбула в конфликта с Израел, Буш казва, че се е надявал ООН да "убеди Сирия да накара Хизбула да спре с тези...", като "тези" е последвано от обидна дума. "Свържи Кофи [Анан] по телефона с [Башар] Асад и направи нещо", добавя американският президент.

Използването на фразата "Йо, Блеър" след това става повод за подигравки от политически опоненти и на двамата лидери, въпреки че според някой лидери Буш може да е казал "Да, Блеър" (Yeah, Blair). Въпреки това записът показва особената връзка между двамата политици по онова време.

Снимка: Getty

4. "Не мога да го понасям вече" (2011 г.)

Личен разговор между френския президент Никола Саркози и американския му колега Барак Обама е подочут от журналисти по време на среща на Г-20 във Франция. Малко преди пресконференция, репортери получават слушалки за симулантен превод, но им е казано да не ги включват, преди да е приключил разговорът на двамата лидери зад кулисите.

Няколко души обаче не се съобразяват с тези изисквания и чуват как Саркози говори на Обама за министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху.

"Не мога да го понасям вече, той е лъжец", казва Саркози. "На теб може да ти е писнало от него, но аз трябва да се занимавам с него всеки ден", отвръща Обама.

В продължение на няколко дни във Франция никой не коментира разговора, но в крайна сметка Дан Израел от френския сайт Arret sur Images разказва за случилото се. Разговорът е отражение на обтегнатите отношения на Израел както с Франция, така и със САЩ по онова време.

Снимка: Getty

5. Гордън Браун и "предубедената жена" (2010 г.)

Браун е министър-председател на Великобритания, когато при разговор с жители на Рокдейл в Северна Англия изпада в конфронтация с жена, която оспорва нивата на имиграция в страната. След размяната на реплики с нея, той се качва в колата си, но с все още закачен на дрехите микрофон на Sky News.

Без да съзнава, че микрофонът още е включен, той казва на свой сътрудник, че разговорът е бил "бедствие" и че не е трябвало да го оставят да говори с тази жена. Пита чия е била идеята. На въпроса какво е казала тя, Браун отговаря:

"Ъх, всичко! Тя е просто предубедена жена, която каза, че била от Лейбъристите. Имам предвид... това е просто нелепо."

След този случай Браун посещава жената - Гилиън Дъфи, за да й се извини, като повтаря извинението си и по време на интервю за BBC Radio 2.

6. "Да разваляме седенката" (2007 г.)

Това бонус включване идва от България. През есента на 2007 г. учителите в страната са в стачка, а министрите на финансите и образованието - съответно Пламен Орешарски и Даниел Вълчев, се срещат с представители на учителските синдикати. По време на срещата те пропускат факта, че някой от микрофоните пред тях може да е включен.

Орешарски тогава се обръща към Вълчев с думите "Дай да разваляме седенката". Това беше последвано от искане за оставката на двамата министри и извинение от Орешарски, който по-късно - през май 2013 г. - стана и министър-председател на страната.

Златно правило в политиката е винаги да подхождаш с идеята, че микрофонът най-вероятно работи.

Както обаче много държавни лидери могат да потвърдят, това правило често се забравя. Случайно включени микрофони са злепоставяли политици по целия свят - от САЩ до Австралия. Че дори и България.

Най-пресният пример е от декември 2019 г., когато канадският премиер Джъстин Трюдо беше записан в момент, в който, предполага се, се подиграва с американския президент Доналд Тръмп по време на среща на НАТО.

Непредпазливи коментари от този тип често са имали сериозни политически последици. Те хвърлят светлина и върху мъглявите коридори на международната дипломация - за добро или лошо.

В галерията можете да видите 5+1 подобни момента, в които включени микрофони са вкарали нищо неподозиращи политици в неприятна ситуация.