Едва ли има страна в Европа, а и в света, която да прилича на Франция не само в исторически и политически план, но и в културен и социален. Това е страната на Революцията, мястото, където се ражда прочутият девиз „Свободна, равенство, братство", страната на превъзходната кухня, на художниците, писателите и поетите, на великите Наполеон, Луи XIV, Шарл де Гол и много други.
Онова, заради което ще обикнете Франция, е, както казва великият Екзюпери, „невидимо за очите". Да, винаги ще ви пленят лавандуловите полета на Прованс или мащабът на Айфеловата кула, пъстротата на Люксембургската градина, но тези неща сами по себе си наистина не означават нищо.
Joie de vivre - радост от живота. Тази популярна фраза напълно описва Франция. Защото там всеки е щастлив, дори днес, дори в претъпкания с туристи Париж, дори с досадните чужденци, които вечно искат да ти продадат нещо - винаги ще намерите нещо за обичане - някоя малка уличка в Монмартър, някой мост на Сена, мястото под някой мост на Сена, кафене на тротоара, сергията на някой букинист или в най-добрия случай - друг човек.
Ето някои неща, които ще ви накарат да обикнете Франция, можете да видите в нашата галерия.
Малките павирани улици
Независимо дали се намирате в Париж, в Бордо, в Лион или в някое малко френско село, винаги ще намерите тясна павирана уличка, по която да се разходите и да попаднете в друга епоха - също като героя на Уди Алън от „Полунощ в Париж". Всяка от тези хиляди улици има своя история и характер. В тази категория попада цял Монмартър, с неговите стръмни улички, които вдъхновяват Оноре дьо Балзак, Виктор Юго и Хенри Милър, и които години наред са местата на бедните артисти и публичните домове. Днес можете да се разходите по тези улици и да си купите цветя от някой fleuriste (от фр. цветар), да седнете в някое кафе, а ако излезете вечерта с малко повече късмет в полунощ колата на Ф. Скот Фицжералд ще спре пред вас.
Кафенетата
Лудите 20 - така наричат второто десетилетие на миналия век. Париж е в апогея си. Всички писатели и артисти отиват в средището на световния културен елит. Къде се събират тези писатели, къде обсъждат великите теми? В кафенетата. Именно там 20-годишният Хемингуей, който по онова време пише в малка таванска стаичка, се запознава със Скот Фицжералд, Емил Зола и Езра Паунд. Места, в които хората прекарвали дни и нощи, доказателство за бавния ритъм на живот, преливащ от удоволствия . Разбира се, животът се променя и днес кафенетата не са толкова много, колкото тогава, макар една от основните асоциации с Париж да е тази. Статистиката сочи че към 1960 г. в Париж е имало над 200 хил. кафенета, докато през 2008 броят е намалял до 41 хил. Въпреки това можем да бъдем спокойни, защото „Кафе де Флор" и „Les deux magots" винаги ще са там, за да ви напомнят за Париж от времето на Ерата на джаза.
Градините
Още от времето на Луи XIV страната може да се похвали с едни от най-големите и пъстри градини в Европа. Най-впечатляващи са тези в района на Париж, които още с появата си задават нов тип ландшафтна архитектура - jardin à la française (букв. градина по френски). Той се характеризира с пълна симетрия и стремеж към слагане на ред в природата. Типичен представител на стила са градините на двореца Версай и тези на Шато де Виландри. С годините този стил се променя и днес в списъка с най-популярни градини се нареждат и Люксембургската градина, Градината на Моне в Живерни, градините на Тюйлери, Булонският лес и много други.
Архитектурата
Една от големите гордости на Франция е нейният принос към света на архитектурата. Още от времето на Древен Рим архитектурата на територията на страната се е отличавала от тази в останалите части на Римската империя. Всяко следващо течение достига своя разцвет във Франция. Така през Средновековието - времето на готическите катедрали - е построена Нотр Дам дьо Пари, Лионската катедрала, Катедралата в Амиен и др. Всяка епоха остава завинаги е обезсмъртена чрез архитектурата. Шедьоври като Версай, Гран Пале, Лувъра, Айфеловата кула, Триумфалната арка, и стотици други не само в Париж, а и извън него, формират облика на страната и нейната култура. И всичко това е част от магията на Франция.
Писателите и поетите
Едни от най-великите произведения в литературата идват именно от Франция. Романите „Клетниците", „Парижката Света Богородица", „Дядо Горио" са върхове във френската литература, като първият е смятан за най-успешният френски роман писан някога. Години по-късно се появяват писатели като Симон дьо Бовоар, Марсел Пруст, Колет, Албер Камю, Жан-Пол Сартър, Франсоаз Саган, Антоан дьо Сент Екзюпери - всички, които днес познаваме и все още четем. А френските поети - Верлен, Рембо, Бодлер, Жак Превер, Жан Кокто - полагат основите на няколко течения в световната литература - неоспорим принос към световната култура.
Прованс
Франция е свят от приказките, то областта Прованс е сърцето на този свят. Част от най-скъпите вина идват именно от Прованс, жаркото лятно слънце помага както на лозята, така и на местния туризъм, превръщайки местността в световноизвестна туристическа дестинация. Лавандуловите полета, архитектурата и животът в провинцията са вдъхновение за художника Пол Сезан. Това е свят, в който ще се почувствате отново дете, където времето сякаш тече с различен ход, а хората са по-различни от всички останали и говорят специфичен френски диалект. И продължителността на живота им е учудващо дълга. Немалко хора са се опитвали да разгадаят тайната на провансалското дълголетие, но безуспешно. Дали то не се крие именно в очарованието на това кътче земя? Кой знае...
Френските шансони
Може да не сте меломан, но със сигурност сте чували поне веднъж песен на Едит Пиаф, Жо Дасен, Далида, Серж Генсбур, Шарл Азнавур или Силви Вартан. Няма как да не сте, след като това са колоси не само на френската, но и на световната музика. Жанрът на шансона се появява през Бел епок (края на 19-ти век), и до днес времето му все още не е отминало. Основна тема в песните от жанра, което не е чудно, е любовта, а текстовете никога не са „леки".
Френска кухня
Кулинарията е същинска религия за французите. Историята й е толкова стара, че нищо чудно след време да се приема наистина за такава. Датира още от 14-ти век, когато все още заимства много от италианските традиции, но през 17-ти век двама готвачи се заемат с поставянето на основите на истинската френска кухня. Едва ли има нещо (с изключение на любовта), в което този народ да влага толкова душа и внимание. Каквото и да опитате на територията на Франция, винаги ще бъде по-вкусно и по-различно от онова в други държави. Една от тайните, която майсторите на тази кухня разкриват, не се крие в съставките, а в техниката. Почти за всяко действие в готварството французите имат свой собствен по-съвършен еквивалент. Неслучайно повечето термини в кулинарията произхождат именно от Франция. Ястията емблеми на френската кухня са толкова много (и с толкова много разновидности в зависимост от географския район), че да назовем най-популярните е почти невъзможно. Но все пак ако ви се отдаде възможността да посетите Франция, не си тръгвайте преди да сте опитали френска лучена супа, говеждо по бургундски, патешко конфи, рататуи, кроасан с масло, всички видове сирена, които видите, шоколадово суфле, Тарт Татен (обърната тарта с ябълки), вино в промишлени количества, сандвичите „Крок Мосю", френски макарони и разбира се - френски палачинки.
Модата
Може много да спорим коя мода е по-добра - английската, американската, италианската или френската. Каквото и да казваме в полза на първите три, истината е една - родината на модата е Франция и така ще си остане. Кралят и кралицата са французи, единият се вдъхновява другия, така и не установяват приятелска връзка помежду си. Разбира се, говорим за Габриел Шанел и Ив Сен Лоран. Тя, по думите на Пиер Берже, дава на жените свободата, а той - силата. Истината е, че никой друг моделиер не достига до гения на Шанел и Сен Лоран. Те, заедно с Диор и Живанши (отново французи), издигат модата до изкуство, за разлика от онези, които я превръщат в обикновен бизнес. Две техни решения преобръщат света на модата, скандализират публиката, но остават в историята - това са късите поли на Шанел и женският смокинг на Ив Сен Лоран. Две прости неща, погледнати от съвременна гледна точка, но в действителност именно те правят модата такава, каквато я познаваме днес. Затова творчеството на Шанел и Сен Лоран остава знаково не само за света на модата, но и за цяла Франция.
Любовта
Поезия, проза, музика, изкуство, с една дума всичко - цялата френска култура сякаш е движена от едно единствено чувство - любовта. Париж - градът на любовта, на романтиката. Според проучвания французите са едни от най-добрите любовници в света (наред с бразилците, испанците и италианците). Нищо учудващо. Как би могло да не е така, когато си възпитан и отраснал в такава среда? Ако не си, то можеш ли да устоиш на красотата на французойките и на романтиката, която струи от всяко паве по улицата. Причините за тари репутация са разкрепостените им възгледи за еротиката, отличното владеене на изкуството на съблазняването и голямата грижа за външния вид.
