Управлението на ГЕРБ вече окончателно прескочи прага на очакванията към себе си. Не само защото всяка партия по правило губи доверие, докато консумира власт. Но и защото управляващите вече дори не могат да налагат дневния ред на обществото, както сочат данните от последното национално представително изследване на "Алфа рисърч".
Налагат им се СРС-скандали, от които те не могат да изплуват, докато в същото време хората ги е грижа много повече за растящите цени на храните, на които кабинетът не знае как да реагира. (Виж изследването на "Алфа рисърч" тук.
Когато целият обществен дневен ред се изчерпва с оскъдния хляб и изобилните СРС-та, положението на управляващите става опасно критично. Защото те са уцелени в сърцето на всяка власт - управленската й ефективност и моралната й легитимност. Властта е вече не само опетнена, но и неспособна да нахрани народа си.
Управленската безпомощност на правителството на ГЕРБ е регистрирана вече повече от година в изследванията на "Алфа рисърч". Към това обаче сега се прибавя и масовото убеждение, че правителството не се грижи за обикновените хора (според 79% от анкетираните) и че покровителства близки до властта кръгове (според 63%).
Според друго национално представително изследване - на Институт "Отворено общество", 58% от българите смятат, че икономическата ситуация в страната през последната година се е влошила и в момента е "непоносима". (Виж изследването на "Отворено общество" тук.
Магистралите замениха полицейските операции с екшън имена, изчезнали паралелно с разкритията за имотното благоденствие на вътрешния министър. Закономерно се смениха и рейтингите - и вече най-одобряваният министър не е Цветан Цветанов, а Росен Плевнелиев. Който обаче напоследък се притесни, че май твърде много се обещават магистрали и надали всичко ще се изпълни.
Неодобрението към дейността на целия кабинет пък вече е почти два пъти по голямо от одобрението (39% срещу 22%, според "Алфа рисърч"). Единствен премиерът топи по-бавно рейтинг и все още значителна част от хората му вярват (40% дават положителна оценка за дейността му, 29% - отрицателна, а 31% - нито положителна, нито отрицателна).
Електоратът на ГЕРБ бавно се топи, но почти никой не печели от това, с изключение на БСП. Според "Алфа рисърч" за последните два месеца избирателите на ГЕРБ са намалели с близо 1 процентен пункт, а тези на БСП са се увеличили с 1,5 пункта.
Според "Отворено общество" пък за година електоратът на ГЕРБ се е свил с 5 пункта, но точно с толкова се е увеличил делът на негласуващите.
Така фундаментът ГЕРБ вече дотолкова е ерозирал, че властта му е останала да се крепи на два стълба - на личността на премиера, и на липсата на силна политическа алтернатива, която да обере разочарованията от управляващите. Очевидно тенденцията е най-голямата политическа сила в страната отново да се окаже партията на негласуващите. А когато негласуващите са мнозинство, гласуващите по правило излъчват слаба и основана на коалиционни пазарлъци власт.
Дали пък това не е ориста на българското политическо махало - след всяка голяма вяра, вперила очи в една партия, да идва голяма апатия, придружена от многопартийни интереси? След Царя дойде Тройната коалиция. А след Бойко?
