След почти две десетилетия на управление и поредица от кървави конфликти с Израел ръководството на Хамас обяви на 6 юли, че ще разпусне своя политически орган, който досега управляваше Ивицата Газа.
Идеята е властта да бъде предадена на комитета от палестински технократи, който се очаква да поеме контрол върху ежедневните дела на Ивицата в периода на следвоенния преход.
Ходът на Хамас изглежда значим на пръв поглед, тъй като организацията за първи път изразява подобна мащабна готовност за политическа промяна. Големият въпрос обаче е дали действително има намерението да го направи.
Според официалното изявление Хамас ще разпусне своя така наречен Комитет по извънредните ситуации в рамките на подготовката за прехвърлянето на властта към Националния комитет за управление на Газа (НКУГ). Само че не се споменава нито дума за разоръжаване на групировката - нещо, което представлява ключово условие в мирния план, договорен с Израел и САЩ.
Какво представлява мирният план
Той включва четири фази и бе представен от Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху в края на септември 2025 г., като малко по-късно бе одобрен от ООН и приет от Хамас. Първата фаза включваше спиране на военните действия, замразяване на фронтовата линия и размяна на живи и починали израелски заложници срещу освобождаване на над 1900 палестински затворници.
Преходът към втората фаза, която трябва да включва нова администрация, разоръжаване на Хамас и унищожение на военната инфраструктура на групировката, наред с постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е в застой.
Всъщност през последните месеци израелските сили дори разшириха присъствието си, поемайки контрол върху близо 70% от територията.
През октомври, когато бе установено текущото примирие, израeлската армия бе окупирала малко над 50% от Газа. Към това настъпление на терен се прибавят и продължаващи почти ежедневни въздушни или артилерийски обстрели и нарушения на примирието.
Междувременно Хамас все още отказва да предаде каквато и да е част от своя арсенал, преди да се установи новата администрация в лицето на НКУГ.
Какво е НКУГ
Идеята на тази институция е да бъде изцяло административен орган с правомощия да управлява осигуряването на обществени услуги и възстановяването на инфраструктура от първостепенна важност за населението.
Няма правомощия да представлява палестинците в международен план или да сключва договори, като действа извън официалната рамка на Палестинската автономия. В бъдеще обаче, според плана, се предвижда именно правителството на Автономията с център в Рамала на Западния бряг да поеме пълен контрол над Ивицата Газа.
НКУГ отговаря директно пред международния Съвет на мира, чиито председател е американският президент Доналд Тръмп, а отговорник за връзката между двете структури е българският дипломат Николай Младенов, чиято Пътна карта за мир от 15 точки тепърва има да се договаря и конкретизира.
Today's announcement in Gaza underscores the importance of bringing the Roadmap discussions to a successful conclusion. It is the bridge between declarations and implementation. The sooner agreement is reached on the outstanding implementation provisions, the sooner the @NCAG can…
— Nickolay E. MLADENOV (@nmladenov) July 6, 2026
"Това е мостът между декларациите и реалните действия. Колкото по-бързо се договорим за оставащите стъпки по изпълнението, толкова по-скоро НКУГ ще поеме управлението. Така започне разоръжаването, изтеглянето на израелските сили и мащабното възстановяване.", коментира Младенов от профила си в X веднага след декларацията на Хамас.
Съставът на НКУГ е от 16 членове, които действат като де факто ресорни министри. Всички са експерти и специалисти в своите области, а основно условие за изборът им е липса на политическа обвързаност. Одобрени са както от Израел, така и от основните палестински политически организации, включително Хамас.
Какви са основните проблеми в момента
Въпреки че самите членове на НКУГ са преминали израелските проверки за сигурност, правителство на Бенямин Нетаняху все още не допуска Комитетът да работи на терен и той все още действа от Кайро.
Мотивите на Израел са свързани с отказът на Хамас да се разоръжи, което съответно представлява съществен проблем за сигурността, тъй като позволява на групировката да запази възможността си да упражнява контрол чрез сила.
С действието с момента Хамас опитва да прехвърли топката в полето на Израел и да представи правителството на Нетаняху като страната, която не прави компромиси и нарушава примирието. Групировката уж показва готовност за сътрудничество, без обаче да поема ангажимент за разоръжаване или пък да пояснява в какъв период смята да предаде властта на НКУГ.
В случая разпускането на обикновен административен орган дори не означава фактическо предаване на власт, тъй като Хамас изначално не разчита на такъв тип институализация, за да поддържа контрола си. Влиянието на групировката е далеч по-дълбоко и разчита на оръжия, мрежи за вътрешна сигурност, насилие, екзекуции, идеология, религия, корупция и клиентелизъм.
В тази връзка предаването на отговорностите по събиране на боклук, разпределяне на хуманитарни помощи и възстановяване на инфраструктура са бреме, което организацията може да си позволи да предаде на друг, докато в действителност на терен запазва способност да налага воля над населението чрез силовите си структури.
Това също така осигурява оправдание на Израел да продължава разширението на окупационното си присъствие, вместо да го намалява, принуждавайки двата милиона жители на Ивицата Газа да избират дали да бъдат под окупация или да се свиват във все по-малко пространство, където ще продължава да властва Хамас.
Действителността е, че без по-конкретни действия на Хамас по отношение на разоръжаването и по-ясни гаранции за сигурност от Израел, разпускането на административния комитет в Газа остава по-скоро символичен ход.
