Празник на тези, които са искали ново начало и справедливо развитие. Това е 9 септември за ексшефа на парламента Георги Пирински. На Столетницата много й допада да е в отбора на борците за промяна, на онеправданите носители на високи морални ценности. На тия, дето не са Системата.
45 години й харесваше да защитава унижените и оскърбените, докато реално се беше сраснала с държавата. Вече 24 години зове за социална справедливост, докато отрочетата й си поделят държавата. На 69-тата годишнина от преврата през 1944 г. БСП отново си сложи антисистемната маска. Това става в момент, когато повече от всякога тя олицетворява Системата.
Тази, която е склонна да зароби страната с чудовищни харчове в името на частния си интерес. Тази, която избира да е маша в ръцете на чужда държава.Тази, която слага на високи държавни постове не според възможностите, а според партийната вярност. Тази, която смята гражданите за малки деца и се опитва елементарно да ги подкупи с жълти стотинки. Тази, която хвърля тонове кал срещу всички, които са дръзнали да поискат... ново начало.
Системата действа от години с всякакви цветове и имена. Тя смачква достойните хора в полза на дребните подлеци – арестува, затваря, разболява, разорява или просто така ужасно обижда, че да тръгнеш към терминал по избор и никога да не погледнеш назад. Затова младите не спират да бягат, а нещастието на старите е без аналог в развития свят.
А социалистите (и всичките им производни) патетично говорят за битката на доброто и старото ретроградно и задушаващо зло. Докато в същото време наричат протестите срещу властта си „временна заетост“ и отчаяно търсят начин да ги свалят до собственото си ниво.
Най-странното в цялата история е, че още има ветерани от първия Девети, които продължават да им вярват.
