Кой се страхува от солидарност

Френският демократичен вирус дотолкова е заразил служебния премиер Марин Райков, че той призова българските индустриалци, "... които наричаме национален капитал, да помислят как да изразят своята солидарност и да се легитимират като социален партньор".

С гражданските чувства и социалното мислене на протестиращите във Франция хора винаги се солидаризира и останалата част от обществото, дори и да страда заради блокираните улици и транспорт. Затова там се вдигат като в Гърция, от училища и университети до предприятия в защита на едно или друго накърнено право - от увеличаване на пенсионната възраст до договора за първо работно място, улесняващ прекратяването на трудовите договори.

Г-н Райков, чиято досегашна кариера е все на попрището на държавната служба, явно не е запознат с естеството на "националния ни капитал". Иначе щеше да структурира призива по друг начин - като  каже на "българския национален капитал" да се поучи на солидарност/социално мислене от големите чуждестранни инвеститори у нас.

На първо време, като започне да изплаща осигуровките върху пълната сума на възнагражденията, които дава. (Малцина от българските работодатели постъпват като инвеститорите с добра корпоративна култура отвън.) А за някои - изобщо да започне да ги плаща и върху мизерната минимална работна заплата, на колкото са осигурени повечето от работещите в т.нар. частен сектор.

Това означава някакви гаранции при болест и безработица - плюс намаляване на дефицита на НОИ, за който пак се доплаща от нашите данъци, в една пенсионна система, наречена "солидарна". Чист евфемизъм.

Ако не беше дипломат - и премиер, Райков може би трябваше да каже, че не е редно да караш "Майбах", а работниците ти да не получават заплати от месеци. Ама какви ги говори премиерът, възропта в едно уикенд предаване по bTV бизнесменът Красимир Дачев, чиито хора в "Свилоза" вземат по едни 300 лева средна заплата, докато Дачев си купува скъпи играчки.

По същия начин, по който в контролираната от Николай Банев фирма "Полимери" не бяха получавали заплати месеци наред, а Банев обясняваше как кризата го свалила от самолет на "Майбах". В същото това предприятие "Полимери" за 2011 г. заплатите на персонала са намалели с 22%, но възнагражденията на управляващите са нараснали с над 30 на сто...

Все още никой от призованите национално отговорни индустриалци не е размахал том на Айн Ранд, за да обвини Райков в посегателство на генезиса на капитала/капитализма - "съзидателния егоизъм", или с много думи да каже колко е гот да си богат и сам да решаваш как да преразпределяш. Всъщност, и без да са чели Райнд, много от националотговорните ни капиталисти се отгледаха именно по този начин, което не означава, че живеем в капитализъм по разбиранията й (виж вдясно).

Разбира се, хора като Дачев имат основание да недоволстват. Досега никой от властта не ги е призовавал да бъдат солидарни. Властта е разговаряла с тях в тристранката, на коктейли, на четири очи, когато се е договаряла как да й се отблагодарят за спечелени обществени поръчки, но виж, това да бъде солидарна с подземието, никой не беше казвал.

Някои от тях преднамерено изтласкват на преден план създадените работни места. Но това не значи, че са job creators, както наричат в САЩ богатите. Защо? Защото в България фактът, че имаш работа, не значи, че живееш добре.

За голямата част от хората наличието на работно място означава само, че можеш да покриваш (част от) сметките. България не е Кипър, където моделът на живот от заплата до заплата не е познат, хората имат спестявания и допълнителни доходи.

Границата между изпадането по нанадолнището и задържането на ръба на самоуважението поради фиша за заплата е твърде тънка и несигурна, което поражда и огромен стрес, страх и несигурност. Бумът на депресииите и нарушенията на психичното здраве са естествената последица.

Къде остават средствата за задоволяване на други - естетични и не дотам естетични нужди като екскурзия, почивка, театър, книга... Нека не се учудваме на дегенератите и лумпените, чийто брой се увеличава в България. На стресираните и потиснати хора, подвластни изцяло на манипулациите "от тиливизира", защото това е единственият канал за комуникация с Другия свят, пространствата, културни и цивилизационни, отвъд селището/града, който обитават.

Всъщност, Райков адресира неправилно обръщението си. То не трябва да е към "национално отговорните индустриалци", сред които несъмнено има и хора, които ги е грижа както за работещите във фирмите им, така и за това доколко са щастливи и удовлетворени от продукта/услугата, която произвеждат.

Служебният премиер трябваше да се обърне към държавните институции, които едни други хора, професионални политици, са опорочили и изпортили (една хубава стара дума) до степен да са камуфлаж - или инструмент за натиск, само когато управляващите пожелаят.

Държавата, с институциите, които е създала и върховенството на закона е тази, която въдворява солидарност. В ситуация на криза, при това в държава като България, където над 45% са бедни,  не може да се позволи на държавата да сваля от плещите си решения на обществени проблеми.

На партии не може да се разчита. Дори на такива като БСП, които по подразбиране, в генома си на "леви", би трябвало да са кодирали и солидарността. Но по време на управлението си, освен увеличение на пенсиите, БСП не направи и крачка в тази посока, дори въведе плоския данък - в ущърб на "унижените и оскърбените".

Впрочем, има един човек, който гениално се възползва от идеята за не-солидарност (по проф. Зигмунт Бауман) в обществото като цяло, от несигурността и усещането за изолираност и стана не просто милиардер, а владетел на нова вселена - създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг, който "включи" виртуално всички ни. Но това е друга тема.

А иначе ситият на гладния не вярва. Най-много да го попита защо се храни без десерт - или да плати едно "висящо кафе", за да съживи потреблението.