Уолстрийт, Тахрир, Борисов

"Борбата между корпорациите и хората започна. Ти на чия страна си?"... Хората малко, по малко почнаха да зацепват,че "държавата" е сбирщина от администратори платени и избирани от корпорациите. Те на тва му се вика Неоанархизъм.

Пролетариите от всички страни се обединяваха, обединяваха, но си оставаха с мерака да се обединят. Виж корпорациите са друго нещо, помежду си се дебнат като зверове, но когато е за „полза роду” са сплотени като един. Така че с влизането на света в XXI век, пълната победа на международния капитал по отношение на националните държави, е неоспорима.

Корпорациите са съставени от хора, типичните са и собственост на доста широк кръг без единствен (физически човек) да е кой знае колко едър собственик на акции. Колкото и по традиция хората да мразят корпорации като Майкрософт, тя е по-скоро едно от много малкото изключения, типичната корпорация е безлично чудовище направлявано от хаотичните и летливи хрумвания и интереси на менажери на най-различни нива. Единствената подобна прослойка е държавната администрация и политическо тяло, което всъщност е също така обща и ничия собственост в ръцете на "управители" или ако предпочитате менажери. И едните и другите са един особен пролетарият - бих ги нарекъл бизнес проплетарият, те нямат всъщност свой бизнес, не и в смисъл, в който някой би го приел за такъв човек да кажем от 19 век, ако влагат в нещо свои пари то е в същата корпоративна рулетка или покер маса. Менажерската маса е лишена от нещо много важно - собственост върху риска и предприятията си. Не че някой я е лишил, просто на покера, който играят помежду си се печели твърде много пъти повече, за да може сред тия хора да се съхрани и развие практиката и морала на човек градящ нещо трайно. Играта има ежедневни измерения, хората които я играят не са злодеи, освен много рядко, но те са повлечени от начин на живот, който ги лишава от време и възможност да трупат друга компетентност освен тази свързана със самата игра. Държавите заблуждават с по-видимия си чиновнически дремещ апарат, но всъщност и корпорациите имат пропорционално същия процент сънливи топли тела. Отвъд тях обаче е тази маса от хора живееща живот, който я откъсва от реалността и я заменя с играта. Това сами си го направихме, манията по това да имаме общи неща, да туряме на нечия глава купища отговорности и да си "вършим работата" се обръща вече много десетилетия срещу целия западен, че и източен свят. Ние всъщност предадохме отговорността и за най-обикновени неща и за съдбата ни в ръцете на наемници и се самозалъгваме, че заедно всички притежаваме обществата и бизнесите си. Онова, което направихме всъщност е да поставим извън закона предприемаческия дух, желанието у отделни хора да градят империи. Уплахата от империите тръгнали на война с желязо и барут от първата половина на 20-ти век ни подлъга и ни накара да търсим сигурност в общото, но резултата е империя на крадците - свят, в който единствения начин да пробиеш на едро е не да създаваш нещо, а да експлоатираш общото. Държавите като организми приемани за необходима и неизбежна даденост се окопаха в "демократичния" си бюрократизъм и като естествени сродници на корпорациите в очите на своите функционери искрено виждат добро само в това, което е добро и от гледната точка на менажера в корпорация. Не те не се правят, освен много рядко, за повечето от тях това е очевидна истина, която много лесно се аргументира посредством набитата в главите ни идея за съединяване и обединяване и инстинкт, че силата е в стадото. Само, че тая гледна точка поставя всеки ден все повече и повече възможни видове лични начинания извън закона или поне под контрола на безкдайни и необозрими разпоредби оставяйки правото на безпрепятствена дейност все повече и все повече ексклузивно в ръцете на корпорациите и държавите. Правителствата, които го правят повече, най-често са леви, парадоксално на пръв поглед поради напълно погрешния навик да се асоциират корпорациите с капиталистите срещу, които са се изправяли левите от времето, когато "лявото" еполучавало дефиницията си. Такива вече има много малко, капитализма си отива и победата на "общото" изглежда неизбежна, но и ни въвлича в кризи, каквито никога не е имало в историята. Ние като преживели една гротескна форма на "общото" имаме някакъв инстинкт, за да го познаем, друг е въпроса, че на мнозина им харесва, но нашите събратя на запад дори нямат сетивата, за да усетят, че техния капитализъм се превръща в партиен социализъм, само дето партията няма точно име. Ние знаем как такава система загнива и фалира поради собсвената си средновековност, но за тях това не е усет, на който да са научни от малки. Странно как отрязването на личната инициатива, онази същата която седи в основата на Ренесанса ни връща точно там, където сме били преди да й дадем път. Понякога подобни думи изглеждат налудничаво, но понякога като се загледаш в мениджмънта на общото почваш да виждаш зараждащото се разделение, нещо, което ако му дадеш достатъчно време би могло много лесно да се превърне в аристокрация във финансови барони и корпоративни дюкове считащи себе си за помазани да бъдат на чело и да решават съдбите на другите, които разбира се "нищо не разбират от икономика". Това си направихме и кризата още не е започнала. Това ниво на технология не може да се поддържа без лична инциатива, това количество хора не може да се поддържа без технология, имаме късмета, че хората днес са образовани и с широки познания, това ни дава шанс, но ако не се преборим ще се върнем на нивото, на което това средновековие може да съществува. Много се говори за права, за печалби като за нещо дадено от бог(?) и за загуби на такива, но малцина виждат в това полагането на граничните стълбове на малки княжества и царства. Именно идеята, че може да се загуби печалба е най-сигурния индикатор на това, че вече се приема за нормално някой да държи съдбата на други като дадено от горе право. Това, което ни се случва няма нищо общо със свободния пазар и свободата на индивида, напротив научихме се да наричаме робството свобода и ако не се усетим навреме това може да се окаже и край на цивилизацията ни. Аз не съм скептик, но съм длъжен да говоря за това като такъв, защото прекалено много хора намират подобни приказки за лудост, в тях няма зъл враг, а има инерция, която поставя някои в ролята на злодеи, няма конкретна умисъл, няма кого да обвиниш, подобни приказки в общи линии значат, че и да има заговори те са по-скоро смешна самовлюбеност на хора носени от течението и имали късмета да попаднат в средата на реката, което често ги кара да мислят, че едва ли

към Макалистър:

Нашите разсъждения отново са затиснати от могъщият интелект на ген.Бойко Борисов.Дали не може да се пускат за обсъждане по-простички теми, отколкото са блясъка и името на този велик български ум?

А не можем ли на инат да му бием шута?

В конкретният случай генерал губернаторът на България Д.Уорлик не остави на Б.Б. никакъв полезен ход и от там идва и раздразнението му от протеситращите.Жалко , адресатът на недоволството му е съвсем друг , но той е твърде на далече и на него Б.Б. не може да се сърди, защото ще го ударят без да се замислят през ръцете!

Бояна, никой не може да удря Б.Б. по ръцете Нали знаеш вица за разликата между Бог и Б.Б? - Бог не се разхожда по цял ден, мислейки се за Б.Б!

Забравих! MacAllister

Харесва ми коментара на Макалистър, обаче има един момнт, е който не съм напълно съгласен, а именно за частта с "левите" правителства. Могъществото на корпорациите в днешни дни се дължи на крайния либерализъм (а той в никакв случай не е "лява" идеология), който позволява на "частния капитал" да трупа максимални и неограничени печалби без почти никаква регулация. Резултатът е поглъщане на малкия бизнес от по-големия по закона на джунглата и създаване на монополи, корупция и други престъпни практики, тъй като свръхпечалбите са в състояние да купуват хора, закони и въобще - всичко. По този начин идеята за неограничена частна инициатива се замества с неограничено господство на капиталите, иначе казано - корпоратизъм. Международната корпорация с "развързани ръце" също така е перфектният инструмент за печелене на пари по абсолютно незаконен и/или неморален начин (например с цената на човешки животи, унищожаване на природата или нечовешка експлоатация), тъй като отговорността се размива между много хора и от законова гледна точка излиза, че няма никой отговорен за дейсвията й - все едно корпорацията сама е решила. Но тя не е човек - не може да бъде осъдена да лежи в затвора - плаща глоба (обикновено смешна, тъй като големите капитали карат съотвените власти да са по-снизходителни) и продължава. Този/тези, които са взели решението си остават необезпокоявани да пресмятат печалбите. Предполагам Макалистър има предвид скорошните национализации в САЩ, само че правителството на демократите определено не е "ляво" (те са леви само в сравнение с републиканците, при това - само на думи), действията им в този случай бяха по-скоро отчаян опит за запазване на статуквото. Другото, с което не съм съгласен частта за развиването на технологиите. Частният капитал би развивал нови технологии само в случай, че може да получи голяма и бърза печалба от тях - в случаите когато те биха оказали отрицателно влияние върху печалбата (или макар и революционни да не е ясно колко ще са печеливши) той дори би бил склонен да купува и укрива нови технологии с цел да "доизвлече" печалбите от настоящите. Това е и причината през 60-те години под нови технологии да се е разбирало ракети, а днес - iPad. Ако разчитаме на тях никога няма да бъде открито лекарство за рак, петролът никога няма да бъде заменен (освен ако не свърши), човешки крак няма да стъпи на Марс. Просто защото не носи пари.

Протестите срещу добива на шистов газ не са отляво, моля да не се манипулират редките прояви на гражданска съвест! Ако журналистката иска,мога да я свържа с най-обикновени и нормални хора от Варна и Добрич, на които им е писнало друг да решава как да живеят. А Зелените вече няколко пъти заявиха принципната си позиция срещу шистовия газ,предстои и шествие в София на 8 окт. http://www.zelenite.bg/3944,http://forthenature.org/actions/282 за интересуващите се- има достатъчно данни за рисковете за питейната вода и природата, но някак си е по-лесно да кажем"не разбирам, не мога да преценя"

Говорите купчини популистки глупости. Ще коментирам abductor, Макалистър е същия. > Резултатът е поглъщане на малкия бизнес от по-големия по закона на джунглата А законът на джунглата е лош, зъл, и нехуманен по дефиниция, така ли? Не че съм фен на крайностите laissez-faire капитализъм и неолиберализъм, и мисля, че по-умерената идеология на Keyenes, където имаме капитализъм + известна намеса от страна на правителството, работи много по-добре. Пазарният механизъм е абсолютно необходим, просто трябва да бъде контролиран до известна степен. > отговорността се размива между много хора и от законова гледна точка излиза, че няма никой отговорен за дейсвията й Това е просто глупост. Корпорациите има законова отговорност. Помисли само за секунда и съвсем лесно ще се сетиш за най-скорошните десетина случая, когато корпорация е била съдена и осъждана. С такива случаи винаги е пълно, медиите обожават да ги отразяват главно защото се купуват - хората обожават да четат рядка популистка боза. > плаща глоба (обикновено смешна, тъй като големите капитали карат съотвените власти да са по-снизходителни) BP плати $20 милиарда за почистване разлива на нефт. Хич не се и опитвай да ми излизаш с лафа 'това са жълти стотинки за тях' - капитализацията на BP е $123 милиарда. Тоест, глобата им за почистване на онзи залив е 1/6 от стойността на фирмата. Това не са жълти стотинки. Още примери има колкото щеш, само кажи и ще ти извадя, ако теб те мързи да гуугълнеш. > Частният капитал би развивал нови технологии само в случай, че може да получи голяма и бърза печалба от тях Това също са претенциозни глупости. Изследванията показват (ще ти намеря линк, ако пожелаеш), че именно частният капитал е двигателя на прогреса, и че се справя с развиването на нови технологии в пъти по-добре и дава много по-добра възвращаемост на капитала, отколкото правителствени програми. Точно това е проблем на щатите в момента - че тия дни частните фирми не инвестират толкова много в R&D, и дори и Обама да реши да хвърли $800 милиарда за стимулиране на икономиката, въздействието на тези пари е доста мизерно (вече измерен факт). Само един пример, който ми хрумна - генно-модифицираната сьомга на AquaBounty е разработвана и изследвана през последните 30 години. 30. Години. Сериозно. Най-обстойно изследваният вид сьомга изобщо. А да, и още не са почнали да правят пари от нея. После върви говори, че частния капитал търсел единствено бърза печалба. > Ако разчитаме на тях никога няма да бъде открито лекарство за рак, петролът никога няма да бъде заменен (освен ако не свърши), човешки крак няма да стъпи на Марс. Хахаха.. Затова ли щатското правителство отеба совалката и реши вместо това да спонсорира опитите на частния бизнес да комерсиализира и развие пътуването в космоса чрез състезание и награда от $1 милион? Явно те не мислят точно като теб, а залагат на това, че точно частния бизнес най-ефикасно ще развива технологиите за в бъдеще, вместо пряко да товарят данъкоплатеца с тази тежест. Преди да псувате корпорациите, замислете се за малко за всички технологични постижения в последния век. Колко от тях са плод на правителствени програми? Хм.. Май само интернет, един вид. През DARPA. Аз лично за друго не се сещам. Ти? Хайде сега да спрете сляпо да ритаме срещу корпорациите, седнали удобно на ергономичния си стол Aeron, зад клавиатурата на компютъра си Dell с процесор Intel, цъкайки бутоните на хитроумното устройство, измислено в Xerox PARC, и отпивайки кафе от термоизолираната чаша, устойчива на разливане. Щото иначе сте просто поредните лицемери.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.196624237075031.45533.100001823692140 За всички, които се опитват да обяснят текущото състояние на нещата с приетата икономическа теория това е като да обясниш на ескимос какво е кенгуру... Протестът на УАУстрит продължава, както и на други места по света... няма много какво да направят

deowin, Мисля, че по-някои въпроси не си ме разбрал съвсем вярно. Аз говорех конкретно за неолиберализма и резултатите от него. Що се отнася до корпорациите - не ме оборваш особено. Какво са $20 милиарда, в сравнение на непоправимите щети, нанесени на целия свят? Какво го грее световният океан, че това било 1/6 от капитала на ВР? Смяташ ли, че ако бяха съдени конкретните хора, отговорни за това (защото отговорни непременно има), щяха да се отърват така леко? Точно за това размиване на отговорност говоря. Що се отнася до научните открития - това, което казваш е вярно, но това не променя факта, че например фармацефтичните компании нямат полза от откриване на лекарство против рак, а петролните - от нови и евтини източници на енергия. Да се праща експедиция на Марс е безсмислено (не носи печалба), затова ще пращаме богаташи туристи в орбита. Точно затова говорех

>Какво са $20 милиарда, в сравнение на непоправимите щети, нанесени на целия свят? Какво го грее световният океан, че това било 1/6 от капитала на ВР? Позицията, която защитавах, е че на компаниите ИМ се търси законова отговорност, в противоречие на това твое твърдение: >отговорността се размива между много хора и от законова гледна точка излиза, че няма никой отговорен за дейсвията й Точно от законова гледна точка излиза, че BP са виновни, и са наказани с доста солидна сума за почистване. Не виждам как световния океан има нещо общо с тази ми теза, така че не ми е ясно защо го споменаваш. Ако световният океан или природата в цяло можеха да търсят законова отговорност, както съдебната система може, то вероятно щяхме да говорим и за тях. Когато споменаваш 'законова гледна точка', говорим за съдебна система. >например фармацефтичните компании нямат полза от откриване на лекарство против рак, а петролните - от нови и евтини източници на енергия. Типично разсъждение на човек, свикнал да обяснява света с конспирации и заговори. Фармацевтичните компании имат полза от откриване на лекарство против рак. Каква полза ли? Печалба от продажби. За добро или лошо, главната цел на една компания е печалба. Ако нямаше конкуренция в сферата на фармацията, тогава можеше да се спори дали по-голямата печалба е от продажбата на лекарство против рак, или от умишленото му криене. Когато има конкуренция, всяка фирма има полза да открие лекарството и да го продава, защото ако не го открие тя, ще го открие някоя друга. Единственият начин да осъзнаваш тази проста логика, но въпреки това да твърдиш това, което съм цитирал по-горе, е да вярваш, че всички фармацевтични компании са в заговор, конспирация с цел обща облага. Тук именно имаме различни мнения. Аз мисля, че нещата са прости, ти държиш да са сложни. Все едно аз да ти обяснявам, например, че има ден и нощ, щото слънцето е звезда и земята се върти около нея, а ти да ми твърдиш че йок, ден и нощ има, щото има Бог, той си има собствена воля, мисли еди-как си, прави едно, друго и трето.. По-простото обяснение е по-вероятно да е вярно. А да.. И един прост гуугъл показва, че само одобрените от FDA агенти за третиране на рак са над 2300. Одобрените нови лекарства в последните 32 месеца са над 50. Та какво викаш значи, фармацевтичните компании не се занимавали с откриване на лекарства за рак, щото нямат полза? >Да се праща експедиция на Марс е безсмислено (не носи печалба) Честно, нямам никакво усещане, че дори се опитваш да излагаш смислени доводи. Исторически, възвращаемостта на парите, инвестирани от американци в техни космически програми, е около 7 пъти. За американските има данни, затова ги давам за пример. Ето ти линкове: http://www.freakonomics.com/2008/01/11/is-space-exploration-worth-the-cost-a-freakonomics-quorum http://forum.engin.umich.edu/2009/07/outer-space-is-ultimate-playground-for.html Това, което ме дразни най-много, е че именно заради хора като теб, които си нямат хал хабер що е нАука и какви са ползите от нея, ама си мислят, че щом те не виждат полза в нещо, значи полза нЕма, правителства се виждат принудени да орязват научни програми за да спечелят благоразположението на тъпия данъкоплатец, който рИве, че париците му отивали да спонсорират некви там космонавчета.