Уолстрийт, Тахрир, Борисов

"Борбата между корпорациите и хората започна. Ти на чия страна си?"... Хората малко, по малко почнаха да зацепват,че "държавата" е сбирщина от администратори платени и избирани от корпорациите. Те на тва му се вика Неоанархизъм.

Пролетариите от всички страни се обединяваха, обединяваха, но си оставаха с мерака да се обединят. Виж корпорациите са друго нещо, помежду си се дебнат като зверове, но когато е за „полза роду” са сплотени като един. Така че с влизането на света в XXI век, пълната победа на международния капитал по отношение на националните държави, е неоспорима.

Корпорациите са съставени от хора, типичните са и собственост на доста широк кръг без единствен (физически човек) да е кой знае колко едър собственик на акции. Колкото и по традиция хората да мразят корпорации като Майкрософт, тя е по-скоро едно от много малкото изключения, типичната корпорация е безлично чудовище направлявано от хаотичните и летливи хрумвания и интереси на менажери на най-различни нива. Единствената подобна прослойка е държавната администрация и политическо тяло, което всъщност е също така обща и ничия собственост в ръцете на "управители" или ако предпочитате менажери. И едните и другите са един особен пролетарият - бих ги нарекъл бизнес проплетарият, те нямат всъщност свой бизнес, не и в смисъл, в който някой би го приел за такъв човек да кажем от 19 век, ако влагат в нещо свои пари то е в същата корпоративна рулетка или покер маса. Менажерската маса е лишена от нещо много важно - собственост върху риска и предприятията си. Не че някой я е лишил, просто на покера, който играят помежду си се печели твърде много пъти повече, за да може сред тия хора да се съхрани и развие практиката и морала на човек градящ нещо трайно. Играта има ежедневни измерения, хората които я играят не са злодеи, освен много рядко, но те са повлечени от начин на живот, който ги лишава от време и възможност да трупат друга компетентност освен тази свързана със самата игра. Държавите заблуждават с по-видимия си чиновнически дремещ апарат, но всъщност и корпорациите имат пропорционално същия процент сънливи топли тела. Отвъд тях обаче е тази маса от хора живееща живот, който я откъсва от реалността и я заменя с играта. Това сами си го направихме, манията по това да имаме общи неща, да туряме на нечия глава купища отговорности и да си "вършим работата" се обръща вече много десетилетия срещу целия западен, че и източен свят. Ние всъщност предадохме отговорността и за най-обикновени неща и за съдбата ни в ръцете на наемници и се самозалъгваме, че заедно всички притежаваме обществата и бизнесите си. Онова, което направихме всъщност е да поставим извън закона предприемаческия дух, желанието у отделни хора да градят империи. Уплахата от империите тръгнали на война с желязо и барут от първата половина на 20-ти век ни подлъга и ни накара да търсим сигурност в общото, но резултата е империя на крадците - свят, в който единствения начин да пробиеш на едро е не да създаваш нещо, а да експлоатираш общото. Държавите като организми приемани за необходима и неизбежна даденост се окопаха в "демократичния" си бюрократизъм и като естествени сродници на корпорациите в очите на своите функционери искрено виждат добро само в това, което е добро и от гледната точка на менажера в корпорация. Не те не се правят, освен много рядко, за повечето от тях това е очевидна истина, която много лесно се аргументира посредством набитата в главите ни идея за съединяване и обединяване и инстинкт, че силата е в стадото. Само, че тая гледна точка поставя всеки ден все повече и повече възможни видове лични начинания извън закона или поне под контрола на безкдайни и необозрими разпоредби оставяйки правото на безпрепятствена дейност все повече и все повече ексклузивно в ръцете на корпорациите и държавите. Правителствата, които го правят повече, най-често са леви, парадоксално на пръв поглед поради напълно погрешния навик да се асоциират корпорациите с капиталистите срещу, които са се изправяли левите от времето, когато "лявото" еполучавало дефиницията си. Такива вече има много малко, капитализма си отива и победата на "общото" изглежда неизбежна, но и ни въвлича в кризи, каквито никога не е имало в историята. Ние като преживели една гротескна форма на "общото" имаме някакъв инстинкт, за да го познаем, друг е въпроса, че на мнозина им харесва, но нашите събратя на запад дори нямат сетивата, за да усетят, че техния капитализъм се превръща в партиен социализъм, само дето партията няма точно име. Ние знаем как такава система загнива и фалира поради собсвената си средновековност, но за тях това не е усет, на който да са научни от малки. Странно как отрязването на личната инициатива, онази същата която седи в основата на Ренесанса ни връща точно там, където сме били преди да й дадем път. Понякога подобни думи изглеждат налудничаво, но понякога като се загледаш в мениджмънта на общото почваш да виждаш зараждащото се разделение, нещо, което ако му дадеш достатъчно време би могло много лесно да се превърне в аристокрация във финансови барони и корпоративни дюкове считащи себе си за помазани да бъдат на чело и да решават съдбите на другите, които разбира се "нищо не разбират от икономика". Това си направихме и кризата още не е започнала. Това ниво на технология не може да се поддържа без лична инциатива, това количество хора не може да се поддържа без технология, имаме късмета, че хората днес са образовани и с широки познания, това ни дава шанс, но ако не се преборим ще се върнем на нивото, на което това средновековие може да съществува. Много се говори за права, за печалби като за нещо дадено от бог(?) и за загуби на такива, но малцина виждат в това полагането на граничните стълбове на малки княжества и царства. Именно идеята, че може да се загуби печалба е най-сигурния индикатор на това, че вече се приема за нормално някой да държи съдбата на други като дадено от горе право. Това, което ни се случва няма нищо общо със свободния пазар и свободата на индивида, напротив научихме се да наричаме робството свобода и ако не се усетим навреме това може да се окаже и край на цивилизацията ни. Аз не съм скептик, но съм длъжен да говоря за това като такъв, защото прекалено много хора намират подобни приказки за лудост, в тях няма зъл враг, а има инерция, която поставя някои в ролята на злодеи, няма конкретна умисъл, няма кого да обвиниш, подобни приказки в общи линии значат, че и да има заговори те са по-скоро смешна самовлюбеност на хора носени от течението и имали късмета да попаднат в средата на реката, което често ги кара да мислят, че едва ли

Харесва ми коментара на Макалистър, обаче има един момнт, е който не съм напълно съгласен, а именно за частта с "левите" правителства. Могъществото на корпорациите в днешни дни се дължи на крайния либерализъм (а той в никакв случай не е "лява" идеология), който позволява на "частния капитал" да трупа максимални и неограничени печалби без почти никаква регулация. Резултатът е поглъщане на малкия бизнес от по-големия по закона на джунглата и създаване на монополи, корупция и други престъпни практики, тъй като свръхпечалбите са в състояние да купуват хора, закони и въобще - всичко. По този начин идеята за неограничена частна инициатива се замества с неограничено господство на капиталите, иначе казано - корпоратизъм. Международната корпорация с "развързани ръце" също така е перфектният инструмент за печелене на пари по абсолютно незаконен и/или неморален начин (например с цената на човешки животи, унищожаване на природата или нечовешка експлоатация), тъй като отговорността се размива между много хора и от законова гледна точка излиза, че няма никой отговорен за дейсвията й - все едно корпорацията сама е решила. Но тя не е човек - не може да бъде осъдена да лежи в затвора - плаща глоба (обикновено смешна, тъй като големите капитали карат съотвените власти да са по-снизходителни) и продължава. Този/тези, които са взели решението си остават необезпокоявани да пресмятат печалбите. Предполагам Макалистър има предвид скорошните национализации в САЩ, само че правителството на демократите определено не е "ляво" (те са леви само в сравнение с републиканците, при това - само на думи), действията им в този случай бяха по-скоро отчаян опит за запазване на статуквото. Другото, с което не съм съгласен частта за развиването на технологиите. Частният капитал би развивал нови технологии само в случай, че може да получи голяма и бърза печалба от тях - в случаите когато те биха оказали отрицателно влияние върху печалбата (или макар и революционни да не е ясно колко ще са печеливши) той дори би бил склонен да купува и укрива нови технологии с цел да "доизвлече" печалбите от настоящите. Това е и причината през 60-те години под нови технологии да се е разбирало ракети, а днес - iPad. Ако разчитаме на тях никога няма да бъде открито лекарство за рак, петролът никога няма да бъде заменен (освен ако не свърши), човешки крак няма да стъпи на Марс. Просто защото не носи пари.

Протестите срещу добива на шистов газ не са отляво, моля да не се манипулират редките прояви на гражданска съвест! Ако журналистката иска,мога да я свържа с най-обикновени и нормални хора от Варна и Добрич, на които им е писнало друг да решава как да живеят. А Зелените вече няколко пъти заявиха принципната си позиция срещу шистовия газ,предстои и шествие в София на 8 окт. http://www.zelenite.bg/3944,http://forthenature.org/actions/282 за интересуващите се- има достатъчно данни за рисковете за питейната вода и природата, но някак си е по-лесно да кажем"не разбирам, не мога да преценя"

deowin, Мисля, че по-някои въпроси не си ме разбрал съвсем вярно. Аз говорех конкретно за неолиберализма и резултатите от него. Що се отнася до корпорациите - не ме оборваш особено. Какво са $20 милиарда, в сравнение на непоправимите щети, нанесени на целия свят? Какво го грее световният океан, че това било 1/6 от капитала на ВР? Смяташ ли, че ако бяха съдени конкретните хора, отговорни за това (защото отговорни непременно има), щяха да се отърват така леко? Точно за това размиване на отговорност говоря. Що се отнася до научните открития - това, което казваш е вярно, но това не променя факта, че например фармацефтичните компании нямат полза от откриване на лекарство против рак, а петролните - от нови и евтини източници на енергия. Да се праща експедиция на Марс е безсмислено (не носи печалба), затова ще пращаме богаташи туристи в орбита. Точно затова говорех

deowin, Не изглеждаш глупав, а се правиш, че не разбираш за какво говоря. Имам предвид, че не се търси отговорност на ХОРАТА, които седят зад решенията на корпорациите, а не на самите корпорации. Все едно корпорацията сама е решила да действа някак си и затова я глобяват и всичко е наред. Плащаш едни пари и можеш да правиш каквото си поискаш - ти си чист, корпорацията сама го е измислила Или не е така? Що се отнася до простата логика - логично е, че ще спечелиш повече, ако продаваш на някой нещо цял живот, а не еднократно или малко на брой пъти. Затова е логично да няма желание във фармацефтичните компании да се открие лекарство за рак, затова и тези '50 лекарства за последните 32 месеца' са само за забавяне на процеса, никое от тях не лекува болестта. Не знам откъде реши какво понятие си имам аз от наука и не разбрах къде съм казал, че няма полза от нея (всъщност твърдя точно обратното). Също така не знам откъде разбра как си обяснявам света. Но нейсе - ще почакаме и ще видим кога частна компания ще прати експедиция на Марс.