Ако водещите лидери на Европа не поемат инициативата по въпроса за миграцията, популистите определено ще го направят, без да се замислят.
За съжаление обаче точно това се случва. Затънали в реформата на неефективните политики на Европейския съюз в областта на даването на политическо убежище, повечето водещи лидери с по-центристки профил оставят миграцията да се превърне в една от най-големите и болезнени теми преди изборите за Европейски парламент през май.
Онези, които все пак говорят за миграцията, са заети с усилията си да звучат почти толкова твърдо, колкото крайнодесните и популистките играчи като италианския вътрешен министър Матео Салвини, унгарският премиер Виктор Орбан и френската Марин Льо Пен.
Тук математиката е проста. Традиционното дясно в Европа, към което принадлежат повечето управляващи партии в ЕС, понесе мигрантската криза особено тежко и сега се опитват да възвърнат загубените си позиции, втвърдявайки цялостно реториката и залитайки още повече към консервативни и дори крайнодесни идеи и реторика.
Има само един победител в тази игра - особено при условие, че на европейските парламентарни избори по традиция излизат да гласуват ядосаните и склонните на протестен вот, докато много от по-апатично настроените избиратели просто предпочитат да си останат у дома.
А в условия на това милиони граждани на ЕС да приемат мигрантската криза за един от най-големите проблеми на Европа за последното десетиелетие, основният наратив на водещите европейски лидери е, че миграционната криза е приключила.
Засега основният наратив, популяризиран от водещите политици, е, че миграционната криза е приключила. Теза, която колкото и статистически да е точна и издържана, звучи политически безкрайно неубедително.
Отказвайки да се ангажират с въпрос, от който избирателите се интересуват дълбоко, европейските лидери позволяват на популистите да задават тона на разговорите по темата, да насаждат чувство на страх и да разпалват расизъм и ксенофобия.
Както казва бившият италиански премиер и настоящ президент на института "Жак Делор" Енрико Лета, антиимигрантите са превзели изцяло дебата, докато проверопейците се извръщат главите си от темата като цяло.
Разбира се, ако гледаме само цифрите, предизвикателството на мигрантската криза очевидно намалява. Броят на нелегалните мигранти, влезли на територията на ЕС, е спаднал до 150 000 през 2018 г., най-ниският за пет години, при пик от 1 млн. души през 2015 г., според Frontex, агенцията за управление на границите на ЕС.
Сделката от 2016 г. с Турция за ограничаване на трафика на бежанци и икономически мигранти през Гърция и България определено оказва влияние, въпреки протестите на Анкара, че Брюксел не спазва задълженията си по договора, предоставяйки на турските граждани право за пътуване в ЕС без визи или осигуряването на зелена светлина в преговорите за присъединяване към ЕС.
Морските патрули на ЕС и НАТО и италианското сътрудничество с либийската брегова охрана вече намалиха потока от мигранти и през централното Средиземноморие и то преди Салвини да превземе новинарските заглавия с изтеглянето на лодките за помощ и военните кораби, които спасяват давещи се хора.
Според Международната организация за миграция единственото, което неговата политика прави, е да увеличава смъртността.
Междувременно обаче се удвоява броя на мигрантите, търсещи път към Европа през Мароко и Испания. Само за миналата година по този път са минали 57 хил. души. Мнозина от тях се отправят към Франция, където притокът на чужденци расте, а депортиранията са намалели - още един фактор, оказващ напрежение върху президента Еманюел Макрон, който спечели поста именно като противовес на популистите в страната.
И все пак виждат справянето с мигрантската криза като провал на целия ЕС. Някои, особено в Германия, Швеция, Италия и Гърция, са ядосани, че останалата част от Европа е отказала да покаже солидарност и да сподели тежестта на мигрантската криза. Други, особено в Централна Европа, са разгневени, че ЕС се опита да принуди страните членки на съюза да приемат хиляди бежанци по системата на квотите. Имиджът на ЕС беше силно поразен от възприеманата загуба на контрол по външните граници.
Истината е, че водещите европейски лидери са виновни най-вече за лицемерието си по темата - преструването, че миграцията не е въпрос, който тревожи гражданите в Европа. Не е и от полза за самите мигранти, които в такава ситуации не биват експулсирани, но не биват и приети в обществото, оставяйки ги уязвими за експлоатация.
Джайлс Мерит, председател на мозъчния тръст "Приятели на Европа" решава да създаде платформа за разбиване на митове спрямо бежанците в ЕС.
По негови думи този проблем действително е сериозен, тъй като много малка част от онези кандидати за убежище, чийто молби биват отхвърлени, реално биват депортирани. Това, на свой ред създава една скрита прослойка в обществото без достъп до жилища и здравеопазване.
Това създава благоприятна почва за всякакви Салвинита и Орбановци да се натрупат политически дивиденти с твърдения, че с действията си защитават "християнската Европа" срещу предполагаемата "ислямска инвазия".
Единственият начин лидерите в Европа да не изпуснат нещата от контрол е да започнат не само да говорят за темата като за съществуващ проблем, но също така и да предложат ясни политики за решаването му, съчетаващи по-добър граничен контрол с по-бърза обработка на молбите за убежище със система за законна трудова миграция и професионално обучение.
В противен случай до изборите през май всяка седмица бихме ставали свидетели на мини мигрантски кризи в различни държави, дирижирани от опитни политически стратези.
Ако ЕС не може да постигне съгласие за обща система за законна миграция, може да е по-реалистично Съюзът да подкрепи двустранни проекти между отделни държави-членки или групи и трети държави. Едно е сигурно обаче - ако държавите продължават да мълчат, все ще се намери някой, който да използва проблема за собствената си политическа изгода.
