Малко след като дойде на власт, министър-председателят Бойко Борисов създаде професионален празник на частните охранители - 11 ноември.
А може би след случая в Сливен и 27-годишният гард Стефан Петров е редно да се поправи и закона за частната охранителна дейност в частта му за психичната пригодност - или по-скоро честотата, с която тя се удостоверява и потвърждава.
Какво точно е предизвикало младият мъж да се реши на подобна постъпка, тепърва ще се изяснява. И не това е важното в момента. Не е нито първият, нито последният, комуто са се струпали тежки беди - загуба на родители, разрив с любимо момиче или примерно болест...
В България - страната на неравноделния такт и бесни амплитуди на живот, подобни състояния на отчаяние и изтърваване на нервите ще зачестяват. Липсата на каквато и да е грижа за психичното здраве на хората ще ги задълбочава - и провокира. (Дали здравните ни чиновници не трябва да премислят броя и финансирането на клиничните пътеки за лечение на такива разстройства...)
Но за обществото е здравословно важно да има някаква сигурност, че хората - особено тези, които законно носят оръжие, са в състояние да контролират гнева и агресията си, когато някаква ситуация го отключи. В страна като България, където стресовите състояния са ежедневно битие, контролът дори трябва да е по-голям. Защото самоконтролът на мнозинството от хората просто липсва. Особено на такива с комплекси за малоценност.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов сега се сети, че може би трябва да се направят някакви промени "във връзка с носенето на оръжие". Ами ще трябва. Както и в закона за частната охранителна дейност.
Сега, за да се сдобиеш с правото да имаш "Глог" да речем, е нужно едно курсче - там се запознаваш с оръжието, учиш се да стреляш и прочие такива работи, което може да се изкара срещу скромна сума на един куп места. Ще е нужна и бележка от работодател, че оръжието ти е необходимо. Това също не е проблем - дори и работодател да няма, познати нали има?
А с какво кандидадът да носи пищов гарантира, че психиката му е наред - една двайсетачка и от поликлиниката го имаш. И, разбира се, че не се водиш на отчет в психодиспансер. За да се водиш на отчет, трябва да имаш някои от следните диагнози: епилепсия, шизофрения, биполярно разстройство и още няколко. Депресията например не е сред тях.
Редно е периодично да доказваш с документ, изискван по закон, че си в ред. Понеже фактът, че нямаш епикриза от психиатър, не те прави психично здрав.
Сега - поглед към закона за частната охранителна дейност. Един от критериите към кандидатите за частни охранители, наред с чистото съдебно минало, е, че: "5. притежават психологическа пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност, установена от специализирана за целта институция".
Как се установява тази пригодност ли?
"...2) Изследванията за психологическата пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност се извършват от Института по психология на МВР, от психолозите към областните (градските) диспансери за психични заболявания, от други лечебни заведения, които разполагат с психолози, както и от специализирани агенции за психологичен подбор. Когато заключението за психологическата пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност се издава от Института по психология на МВР, се събира такса в размер, определен от Министерския съвет."
Обаче то се издава като смъртния акт - веднъж завинаги. А е редно да се подновява на определен период от време - да речем, година. Както и работата по установяването на "пригодността" да не се върши на принципа обажда се собственикът на фирмата на някой познат лекар и казва: "Дай сега да свършим една работа...", а само от едно място - Института по психология на МВР. За да се знае кой е поел отговорността. Така, със събраните такси, и Институтът ще може да си позволи и по-висока квалификация на кадрите си, и изобщо инвестиции.
Публична тайна е, че в армията на частните охранители се вляха един куп хора, напуснали или изхвърлени от армията и МВР. Компания там им правят "момчетата", изнесли на плещите си и прехода, и ковчезите на убитите си босове... Със сигурност сред тези хора има и такива, които са истински телохранители - в смисъл професионално обучени и мотивирани да правят това, което правят. Не просто запасали един пищов и тръгнали да пазят.
Доброто обучение и поддържане на формата са свързани с ежедневни физически тренировки, упражнения по стрелба и даже спазване на режим в начина на живот. Със сигурност това изисква инвестиции - главно от собственика на частна охранителна фирма. Колко са тези, които го правят? И тези, които претендират, че го правят, как го доказват...
Вероятно премиерът Бойко Борисов би могъл да сподели личен опит. Нали каза: "Избраха ме най-добрите компании или политически лица, които идваха в България. По една единствена причина - бях 100% професионалист..."
Е, нека го приложи. Вече не е в ИПОН - не издава професионална тайна.
