Верни на принципа си за читателите, които стават наши автори, днес един от тях - Калоян Желев, споделя своите идеи за следващите 10 години.
Трета българска държава има вече почти 132 години. Не са кой знае колко за историята, но са предостатъчно за да видим докъде сме я докарали, та да се досетим къде ще бъдем утре, т.е. през следващите 10 години.
Каквото и да казват историци, политолози, културолози, статистици, политици и всякакви други "-ози" и "-ици", виждам това:
Що е то понятието "българска нация", заварено от Освобождението? (За Възраждането не смея и да питам.) Сме ли нация изобщо, или просто народ, който получава свободата си преди да е напълно готов да направи нещо смислено с нея? Нямам еднозначен отговор, но това, което следва е като с виното – бурна първоначална ферментация, но става ли за пиене е още рано да се каже.
Не съм мерил, но някак се набива на очи, че истински суверенна държава сме за за кратко: върху нас - къде с активно наше съдействие, къде не, се упражняват основно руснаци, после и германци; след тях - и други европейци, а напоследък и не само те: то не са режими на пълномощията, Ньойски договори и репарации, преврати, съюзнически контролни комисии, СССР, САЩ, НАТО, ЕС...
С колко реално време от тези 132 години разполагаме, за да решим сами кои сме и накъде отиваме? Колко от тези 132 години сме отдали на истински конструктивен и последователен обществен градеж? Да отговарям или по-начетените сами се сещат...
Да, историята ни тежи на географията...
Чувал съм, че за да си отговорим на въпроса "Какъв искам да бъда?", първо трябва да сме наясно с отговора на "Кой съм?".
В тази връзка, вече почти 22 години правим героична серия "опити" за изграждане на функциониращо общество и съпътстващата го държава. Причините за "неосъществения ни успех" (по оригиналния евфемизъм за провал на един бивш шеф на парламента) са много и разнообразни, но същевременно и не дотам сложни:
Липсва ни колективна воля за самоопределение под формата на ясно формулирани споделени цели и разбиране за необходимостта от полагане на устойчиви усилия за постигането им (Как звучи само, а?);
Липсва ни колективен импулс за изграждане на истински съвременно гражданско общество, базирано на модерните възгледи за взаимоотношенията между субектите в една голяма човешка общност;
Представата за "нормалност" у мнозинството от нас се свързва с пасивно приемане на произтеклия от това хаос и логично следващия го процес на разграждане;
Липсва ни концепция за пътя, по който трябва да поемем, което води до последователни, макар и не напълно осъзнати действия за заличаване на и без това едва дишащия роден разум.
Последствията са видими с просто око
- Недовършено обществено-държавно устройство, лутащо се в собствената си объркана безпомощност - абсурден модел, съставен от субекти (и обекти), лишени от представа за изначалното си предназначение като представители на определени колективни ценности и интереси.
- Миш-машът, произтекъл от всичко това, води до неспирни "реформи", маскиращи неспособността да се градят обществени отношения, изхождащи от осмислено колективно съгласие, а нацията оцелява не "благодарение на", а "въпреки".
Да сте се питали защо ни липсват колективните постижения, въпреки че имаме качествени индивиди?
Резултатът
Малка и лишена от собствен курс държава, носеща се във водовъртежа на бурни глобални процеси, постепенно водещи до нейната маргинализация; култивирано затъпяване във всички агрегатни състояния;
Скромна икономика, с ниска производителност, концентрирана предимно в сектори, които не се смятат за перспективни нито от технологична, нито от инфраструктурна гледна точка;
Регулации в постоянно "брауново движение".
В допълнение - демографски срив.
Какво ни чака?
Малкото останала положителна енергия се нуждае от активно и смислено насърчаване. Не знам точно как, но мислещите хора, за които България има смисъл, в бъдеще трябва да вземат нещата в свои ръце. Стане ли това – имаме шанс да създадем не само общество, но и държава като хората. Тогава ще имаме идеи за 2060-а, а тези за 2020-а ще са само табела по пътя.
И ще започнем да постигаме хубавото, а не само да говорим за него.
Добро четиво , ама сигурно ли е , че е за тази рубрика... аз видях причинно-следствен анализ на развитието ни към момента , който за мен е доста точен , но никъде не видях "Идеи за България 2020"
Аз пък тъпо и упорито (по-добре така, отколкото само тъпо), в трета поредна статия по темата България 2020 ще си задам въпроса: "как да променим статуквото?". Ета авторът казва "необходимо е еди какви си хора да направят еди какво си, за да стане България нормална държава". Съгласен съм с него, необходимо е. Но как да стане това, като тези хора нямат достъп до властта? Властта е окупирана от шуробаджанаци и натегачи, с единствената цел да "облажват" от нея. Тези хора са подкрепяни от обслужващите ги медии, които представят събитията и нещата така, както им е угодно. В допълнение има близо 500 000 гласоподаватели, които продават гласовете си. Как тогава да накараме поне 1 500 000 българи да гласуват за една добра идея и за хора, които милеят за бъдещето на България? Това е големият въпрос. А какво трябва да се направи в България е ясно на всеки интелигентен и мислещ българин, който е виждал на живо как функционира съвременното гражданско общество.
Отдавна и аз искам да кажа нещо...нещо малко,но навреме,надявам се... Всеки критикува и дава оценки,но не се сещам за нито един който да е дал просто и рационално решение и предложение за това как да живеем по добре тук и сега,а не след смъртта... Това което конкретно ме вълнува и искам да споделя е следното: ...и исторически и географски сме пре(w)ебани,може би няма да е завинаги,но както в саваната,така и в полит-географията ,по-силния печели и налага условията и правилата... ...странно е че ни има като нация,но като народ ни няма,...а дали ни е имало някога?!!!... ...аз искам да живея където ми е кеф,не е задължително да работя,за мен всичко е работа докато дишам и сърцето ми бие,може би и след това пак ще работя с духа и ума или каквото остане въобще,искам всички да са добре за да съм и аз добре,искам всички да имат колкото искат,дори и повече,защо да нямат,искам да няма безработица и криза,...каква криза в нашата китна страна,имаме вода,риба,гори,поляни,ниви,реки,езера,планини,ресурси,и нещо подобно на хора...кризата е явно в нас-подобието на хора,мисля си защо на всеки да не се дадат толкова пари колкото са му необходими,без да ги връща нито на банката,нито на държавата,така или иначе парите пак ще се върнат при тях,но и хората ще се вдъхновят и предприемат нещо междувременно,...и без това парите нищо не струват,и без това не са обезпечени с нищо,а са просто ефектно разпечатани хартийки,следователно може да се дават достатъчно и на всички ,за да живеят добре ,нали това е идеята на живота...ако ли не да се раздадат държавни или банкови облигации за крупни суми с които всеки желаеш да разполага и обезпечи желаната от него дейност и бизнес,и като се развие бизнеса,тогава да върне дължимото...ако ли пък не,нека да използваме технологиите и да инсталираме по един чип на всеки ,който да сканира постоянно мислите и действията на всеки,и когато се мисли и действа позитивно да се получава кредит,дори когато се спи и сънува или се разхождате някъде или карате кола и сте в задръстване,ако сте позитивни получавате кредит,ако ли пък имате негативни социални помисли и действия,автоматично сте лишавани от кредит,и може да изгубите всичко за един миг,ако пък сте социално опасен,може да бъдете електро-шокиран от собствения си чип...така мисля всичко може да се подреди за норматив...а дано!!!
от години пиша идеи за филми и оня ден написах една,за един другар който решава да даде собствени изфабрикувани пари на всеки посетил сайта му и взел участие или проявил отношение по някоя тема,като парите които този другар раздава,разпечатани на принтера му,са толкова много че стават световна валута,и хората ги предпочитат пред останалите пари,понеже са лесно достъпни и са в резултат на откровеното им желание и отношение което са показали,нещо подобно може да се направи винаги и навсякъде...не е нужно да работя за 300 или 500 или 1000 лева,като ми трябват примерно 500 000 000 с които да построя малко спретнато градче с две липи отпред,човек изяжда по 30 тона храна за един живот,ако сме животни да мислим само за храната,но като хора трябва да се разбираме помежду си,поне мравките и пчелите го правят,да разбираме света и космоса и да направим така,че да сме добре и доволни докато сме още тук на тая земя...мислех си едно време че ада е тук на земята,сега пак си го мисля,тук може да ти се случат най-гадните и зловещи неща,хубавите неща само изглеждат че са хубави,затова е и още по гадно...следователно ако тук е най-гадното място въобще,то тогава от тук нататък нещата може да стават само по-добри,докато накрая се слеем с вечността...ако живота е ад и не ти дава никакъв шанс,тогава за(w)еби го този живот и давай по нататък,аз поне така ще направя...алтернативата е идея за справедлив социален строй или извънземна технология за самозащита и нападение...