Новата изложба "Невероятната история на българската азбука", която ще бъде открита на 31-и март от 16:00 ч. в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", разкрива с впечатляваща сила и аргументи ролята на България като ключов създател и разпространител на писмеността в Европа, като принос, който променя хода на цивилизационното развитие на целия славянски свят.
Проектът проследява над 1250 години развитие на българската писменост - от създаването ѝ в Преславската книжовна школа до разпространението ѝ в Източна Европа и превръщането ѝ във втория най-използван писмен стандарт на континента.
В центъра на проекта стои идеята, че в Средновековна България културата не е била допълнение към държавността - тя е била нейна основа.
Създаването на писменост, развитието на книжовни школи и мащабната преводаческа дейност превръщат България в един от най-значимите духовни и интелектуални центрове на Европа.
Българската азбука е най-значимият принос на България в световната културна история.
Нейната повече от 1250-годишна история често е била манипулирана и фалшифицирана. Днес българската азбука е втората най-разпространена азбука в Европа.
Парадоксално е, че тя е известна в света под името "кирилица" или "славянска азбука", което не отговаря на историческата истина. Братята Кирил и Методи създават глаголицата като славянска писменост, а наименованието "кирилица" се появява едва през 1563 година в хърватски превод на Новия завет.
Със съвременен визуален език и задълбочено историческо съдържание, изложбата отвежда посетителите в сърцето на едно от най-големите културни постижения на България, именно създаването на азбука, която днес използват над 350 милиона души от различни националности.
Изложбата не просто разказва история, тя я поставя под нов ъгъл, като разбива митове и връща фокуса върху България като културен двигател на Средновековна Европа.
Проектът поставя въпроси, които рядко намират място извън академичните среди: Как се формира писменост, използвана днес от стотици милиони хора. Защо историческият наратив често остава непълен. Как културното наследство влияе върху съвременната идентичност на България.
Изложбата проследява пътя на българската писменост от създаването ѝ в Преславската книжовна школа, до разпространението ѝ в Киевска Рус, Сърбия и извън пределите на България.
Посетителите ще се срещнат с:
- малко познати исторически факти за българската азбука;
- ключовата роля на учениците на Кирил и Методий;
- културната мисия на княз Борис I, цар Симеон и останалите български средновековни владетели;
- Азбуката като политическо оръжие;
- Културата като независимост;
- развитието на българската азбука и трансформацията ѝ;
- азбуката като основа за създаване на културна и духовен общност;
"Тази изложба не е просто разказ за миналото, тя е опит да върнем баланса в историческия разговор и назоваването на реалния принос на държавата ни в световната история. България има ключова роля в създаването на писменост, и култура, които оформят цели цивилизации. България има пълното право да иска в световен план Кирилицата да бъде назовавана Българска азбука.", каза Станка Желева, куратор на изложбата.
Повече информация за изложбата можете да видите и във Facebook.
Изложбата прави връзка между миналото и настоящето, като показва как българската азбука се превръща в основа на културно-религиозното пространство Slavia Orthodoxa и остава жива част от ежедневието на милиони хора.
Проектът e подготвен и куриран от Станка Желева в партньорство с гл. ас. д-р Мария Пенкова и консултант по проекта проф. Христо Матанов. Заедно, екипът изработва паната с извадки и проучвания от исторически текстове, оригинални хроники, миниатюри и рисунки от Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", както и редица други музеи.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма "Столица Култура - Пулсът на София", финансирана от Европейския съюз - NextGenerationEU, в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Партньор на изложбата е Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Изложбата "Невероятната история на Българската азбука" се финансира по проект "Столица Култура - Пулсът на София", финансиран от Европейския съюз - NextGenerationEU, Национален план за възстановяване и устойчивост.
