Прочитам новината, че Надежда Нейнски ще води листа за европейските избори и в главата ми изплува образът Меглена Кунева. И тя ще е кандидат - още необявен, но всенародно известен - на Реформаторския блок, който за смях на публиката каза чрез говорителя си Радан Кънев, че ще „изненада" с водач на листа. Нищо, че тоя водач всички го знаем още отпреди Кънев да стане говорител.
Не мога да продължа да пиша обаче, ако не разкажа смешна случка. Обажда се колега журналист преди няколко месеца на PR-а на ДСБ да кани в предаването си Иван Костов вече в ролята му на експерт-анализатор по кризи и ела ме изяж. Отсреща му отговарят: „Г-н Костов е при г-н Кънев". Той прекъсва разговора и казва „Костов е при някой си г-н Кънев". След кратко мълчание, цялата маса избухва в бурен смях. На него му трябваше още минута, за да стопли кой е г-н Кънев. „Кънев. Радан Кънев". Тежка е сянката на Костов, неслучайно той беше демонът на прехода, докато Делян Пеевски не го смени - това последното по описание на самия Костов.
Вече мога да се върна на Вечната Амбър - пардон на Кунева, ако предпочитате на Нейнски. Тя историята е почти една и съща - амбиция, кариера, Брюксел и нежелание да се гледа без розови очила към реалността.
Казват, че за жените 50-те били новите 40, а 40-те довчера бяха новите 30. От което излиза, че 50-те са новите 30. Очевидно и Нейнски и Кунева и вярват в това магазинно заклинание. И двете бяха добри, с всички условности на това обобщение, в една друга политическа реалност. Тежаха си на мястото, докато не олекнаха, а когато второто се случи в политиката - връщане назад няма.
Кунева изпусна въздух още на предишните европейски избори - първо поведе листата на НДСВ, а после подведе избирателите си, като се отказа от евродепутатското място, за да довърши кариерата си на комисар. При това в цялата кампания тя нито веднъж не намекна, че има подобни планове. Вторият пробив беше, когато за една нощ стана „реформатор".
Призовавам копи райтъра на това име „реформаторски блок" веднага да поеме отговорност и да се гръмне. Да продаваш „реформи" на народ, който едва връзва двата края, заради постоянни „реформи" е като да примамваш вегетарианец с „кренвирши с месо".
Кариерата на Кунева започва като експерт в Министерски съвет по времето на Костов, продължава при царя, след това при Тройната коалиция, която пак е на власт, само че сега в по-компактен размер като Двойна, и в момента е в Реформаторския блок. Като член на НДСВ беше в АЛДЕ, сега ще се бори да влезе в голямото европейско семейство на ЕНП. В този смисъл тя има личен опит с целия политически спектър.
Надежда Нейнски е на пръв поглед с по-консистентно политическо присъствие. Тя не може да носи вина за това, че Пламен Орешарски беше в СДС - дори има заслуга за неговото изгонване след прословутата му срещата с Васил Божков, заради която от Раковски 134 си отидоха и той, и настоящият културен министър Петър Стоянович.
Нейнски обаче е била в една парламентарна група с различни комерсиални продукти - като започнем от Яне Янев и свършим с Любен Дилов -Син, последно акостирал при новия политик Бареков. Самата Надежда имаше доста непоследователно поведение в последната година -оправданието ѝ е, че не е единствената. Първо преди парламентарните избори не успя да се яви на изборите с Костов като Синята коалиция, по името на парламентарната група в предишното народно събрание, а след това не пожела да се сработи с Реформаторския блок, заради конкуренцията именно с Кунева.
И какво излиза, че Реформаторският блок, който трябваше да се бори с това нежелано, по техните думи, статукво, управляващо България, става жертва на собственото си вътрешнопартийно статукво, с което не успява да се справи - амбицията на две жени. Едната напусна и така даде тон на песента, че опозицията е слаба и се разцепва, а друга остана и „симпатичните момчета" ще трябва да платят накрая сметката.
В действителност и Нейнски и Кунева се две успешни жени - едната можеше да остане в историята като външният министър, който свали визите. Другата - като първият еврокомисар на България в ЕС. И двете имат по още един добър сет - Нейнски като евродепутат, а Кунева като кандидат-президент. Оттам нататък всички кариерни амбиции са излишни. Защото истината е, че 50-те не са новото 40, а още по-малко новото 30. Това са рекламни измислици, които често довеждат до това, жените да изглеждат смешни.
Следователно, да гласуваме за Волен? Или да не гласуваме изобщо, че двете партии с твърд електорат да си вземат своето? Губи ми се замисъла на статията, все пак, има избори след 2 месеца :-)
Всички си знаем проблема - съществена икономическа сила в частни ръце у нас се печели почти (а може би и единствено) само чрез ошмулване на държавата и употребата й за индивидуални и на малки групи интереси. Залъгват ни с безкрайно гонене на конфликт на интереси, но от него няма полза - големите връзки са извън кръга на декларируемите приятели и любовници (визирам простотията на БОРКОР). Нито "геният" Божков, нито силната групировка на ТИМ можеха да съществуват, ако не беше държавата да им разчиства теритотии. Колкото и да е неприятно за някои, обаче по-сериозния проблем са хилядите малки кръгчета, които са обхванали почти всичко и още по-лошото е, че не "кражбата" е проблема, който създават - краде се много повече в лелеяните демокрации на Запад. Сериозният проблем, който те създават е неадекватното икономическо поведение на дилетанти. Бивайки водещи това поведение определя курса на цялата ни икономика и ни лашка от една простотия в друга. Последно пътувах в провинцията тия дни и само около Стара Загора преброих над 1000 нови лъснати трактори и комбайни сторени за продан на лъскави паркинги. Поредния балон, очевидно се надува, само това дето видях може би е достатъчно за цяла България, а колко не съм видял? Ето за това говоря - ченгета "бизнесмени" се хвърлят в поредната "голяма далавера", за щастие някои умират от кредитно изхвърляне, но не всички и не наведнъж - приятелите пазят, дори и това да значи затриване на още хора и бизнеси. Политици се хвърлят за малка далаверка, голяма в личния им план и стимулират поредния дебилски проект, мало и голямо утилизира Европейски пари, че ако не го направи ще ги загбим, но не си и помисля как изкривява гръбнака на икономиката завличайки я в посока на неспособност да се самоподдръжа. Често дебилизма с европейските пари идва от самата Европа, но ние, ние имаме такава мания да се измъкнем от блатото, че вземаме всяка пръчка за стълба към небето и се хващаме за нея, докато паднем от по-високо и потънем по-дълбоко. Българската жена и жените изобщо не са склонни към стратегическо мислене от името на много хора. В самата женска природа е да поставя на първо място най-близките си и това не е лошо, като се има пред вид колко често мъжете забравят малките неща - трябва да има баланс. Тъпо е обаче да се счита, че някоя успяла бизнес дама е стратег - има и изключения, но са редки, а в политиката е същото - жените се водят от стремеж да си осигурят достатъчен статус като някаква "зестра" да го наречем. Познавам такива, които мислят, че не го правят, но от страни се вижда как дори и не осъзнават, че почти всяко тяхно действие е търсене на някаква сигурност в йерархията. Ето затова не бих гласувал за българска жена, а за чужда само след обстойно проучване. Българската жена е еманципирана късно, все още е натоварена с много комплекси и при нея тия ефекти са още по-остри, може би поколението до 30 вече носи нещо различно, а може би не - трябва да се види и не трябва моето мнение да се бърка с някакъв антифеминизъм. Има редица сложни и отговорни дейности, за които бих предпочел да бъдат в ръцете на жени, ноне и стратегията на цял народ или голяма фирма. Изключенията трябва да се доказват, както би трябвало един мъж да му се наложи да се доказва, ако се бори за работа, която иска на първо място търпение, после прецизност в многократно и повторно изпълнение на детайли и постоянно внимание към всеки от малка група хора, за да има гаранция, че и те правят същото. Както и да е, все говорим за България, все искаме държавата ни да стане добра и много добре знаем, че тя вече от много години се е превърнала в придатък на "приятелските" ни страсти. Пак ще повторя - не е лошо, че сме такива - склонни да се групираме, че дори и да си "услугваме", но е лошо, че това ни води в постоянно мятане към поредната въдичка и обещание за голям скок. Проблемът ни е страстта по "иманярството" в метафоричен смисъл и аз го знам много, много добре, защото винаги съм имал склонност да градя някакви неща - системи, теории, все неща, които искат дългосрочно градене "камък по камък" и да си ги отглеждам като отрочета. Кажи-речи всеки ми се е чудил или дори смял, почти всички са ме питали що не ползвам нещо готово и да си изкарам пари (това е важен момент!). Имам интелигентни приятели, които разсъждават как щели да направят сега пари пък после ще се занимават с такива неща (щото и тях малко ги влече, ама явно не достатъчно). И какво? Накрая всички тия хора се блъскаха като пеперуди в лампата и падаха и ставаха и пак падаха, някои паднаха завинаги, но всички вече отдавна забравиха мечтите да направят нещо и те. Може да не са ми велики нещата, които правя, но влагам в тях упорство, гледам да съм реалист и да видя как ще дадат хляб на достатъчно хора, че да оцелеят направите ми и да стигнат до фазата, в която ще се види (както ми се ще), че си струват. Кажете ми колко хора гледат по аналогичен начин на работата си? Нима Гугъл или Майкрософт са родени от мислещи за бързия удар хора? Би ли се родило кое да е малко или голямо начинание, ако тия зад него се хвърляха на поредното изгодно червейче на въдица? Оставете политиците - те нямат чак такова значение. Те са резултат, а не причина за нашите неволи - ние сме за бой, че все още много хора приемат работата за работа, а дома за дом - нещо в друга неприкосновена губерния. Демокрацията извади наяве масовите ни слабости, а това е добре, сега нямаме избор освен да си счупим главите и да разберем с какво се борим.
Аз не съм член на НДСВ, не знам що си мислиш, че ме интересува кой ще гласува за тях
50% от имащите право на глас - не гласуват...Както колегата по отдоленка спомена - в Бг-то на избори нещата се решават от циганьете,пенциите и поганците...Свестните ора отдавна сме манале да се занимаваме с глупосте... Надявам се тея двете кокошчици след ТЕЗИ,а може и след ОНЕЗИ избори,да се хванат под ръка и да се метнат заедно в Перловската река,че да разтоварят малко ефира... Абе,Каролев,къде ви е лидеро Питам за крадлив дедо-Цар... Едно концлагерче би ви излекувало сите от желанието за власт и кражба...
Само да споделя Другари.... тая с платения вот свърши , циганите ше чакат за кинти и кебапчета. Начина вече е с купуване на готови депутати, излиза по- ефтино, а и парата е кът. Крипто еврейка и еврейка - не са стока и двете. Каролев гледам си у форума, ти нещо еврейско да имаш??? Да та питам и за Вигенин, баща, майка има ли ? Не за друго, ми много са филтрирани от гуглето, чак ми е съмнително.
Статията е убийствено добра и директно истинна. Не разбирам какво не му е ясно на г-н Каролев или просто днешното статукво не го устройва... С политическата мимикрия на г-жа Пръмова т.н. "Реаниматорски" блок до никъде няма да стигне, и за добро!
Пръмова, Неински......много лоши. Ама Доган, Местан, Станишев, Болен и т.н. ще ги изберем и тоя път. Гледам на никой не му падат %-тите. Значи те са добрите?
Добре де, Кунева = Нейнски = Вечната Амбър (нямам лоши чувства към литературната героиня). Нека погледнем и останалия "политически спектър" Сергей Станишев >< Георги Първанов (в смисъл че са много различни, нали се сещате ) Волен Сидеров = Николай Бареков (операция Слава, Чисти ръце, Не на монополите), юхуууу, България на три морета, Лъвове газят хора с куфарчета по телевизията (реклама на Атака) Кой остана? ГЕРБ? ГЕРБ = ББ (това е аксиома. Те без лидера си няма да влязат в парламента, за справка виж НДСВ.) ДПС....Няма знак за равенство. Има само за събиране, тоест прибиране. Прибиране на всичко до което се докопат. Мисля че остана Светльо Витков..... той си е тъпо парче (негово самоопределение)