В Молдова от дълго време не са преживявали толкова дълга нощ след края на изборите 2-в-1 за президент на страната и референдум за членство в Европейския съюз.
При президентския вот интригата е далеч по-малка и там на балотаж отиват действащият държавен глава Мая Санду от ярко изразената проевропейска Партия на действието и солидарността (ПДС) и подкрепеният от местните социалисти Александър Стояногло.
Преди втория тур Санду има над 17% преднина пред опонента си.
Далеч по-голямата драма бе с референдума, където буквално до последния момент не бе ясно какъв ще бъде отговорът на хората на въпроса: "Подкрепяте ли изменението на конституцията с оглед на присъединяването на Република Молдова към Европейския съюз?"
В крайна сметка при избирателна активност от 51% с отговор "Да" отговарят 50,39% от гласувалите. Разликата с отрицателния отговор е едва 11 602 души. Тя идва най-вече от избирателите от голямата молдовска диаспора в чужбина, които успяха да обърнат резултата по драматичен начин в последните часове от преброяването на гласовете.
По този начин в конституцията на страната ще бъде записано категорично намерение за еврочленство. Гарантира се последователност на външната политика, която да не може да бъде променена от следващи правителства на фона на изключително силното влияние на Русия и бушуващата война в съседна Украйна.
Дебатът относно европейското бъдеще на Молдова не е скорошен.
Страната още от 2014 година има споразумение за асоцииране със Съюза, което облекчава търговията и пътуването. Все пак пост-съветското наследство и хроничните проблеми с корупция, организирана престъпност и бедност винаги са представлявали сериозно препятствие пред перспективите за членство.
На дневен ред стои и неразрешеният замразен конфликт с отцепилата се през 1990 г. Приднестровска република. Днес там основният фактор е Русия, която продължава да поддържа на място корпус от около 1500 военни, недалеч от границата с Молдова и Румъния.
Друго място, където се усеща силно руско влияние, е автономният регион Гагаузия по границата с Украйна, чиито претенции за отделяне също намират подкрепа в Москва. Именно в Гагаузия се намира и по-голямата част от малцинството бесарабски българи в Молдова.
В този район през 2014 г. е проведен референдум при избирателна активност от 70%. От тях 98,4% гласуват за задълбочаване на интеграцията с все още жизнения по онова време Евразийски икономически съюз на Русия, докато 97,2% отхвърлят перспективата за членство в ЕС.
При третият въпрос 98,9% подкрепят предложението за гагаузка независимост, ако в даден момент от бъдещето Молдова се обедини с Румъния.
С началото на сегашната война в Украйна през 2022 г. дебатът за европейското бъдеще на Молдова се изостря. Голяма част от обществото продължава да страда от носталгията по комунистическото минало, докато друга търси път към Европа, виждайки редовните бомбардировки над Одеса и мобилизацията на руснаците в Приднестровието.
На този фон управляващата партия правителството на ПДС кандидатства за членство в ЕС и страната получи статут на кандидат-член през лятото на 2022 г.
Само че от другата страна стои опозицията. В парламента най-голям е опозиционният Блок на комунистите и социалистите.
Тяхното становище е по-умерено и се свързва с неутралитет в отношенията на Молдова със Запада и Русия. Например кандидатът им за президент Стояногло не отхвърля членство в ЕС, но според него то трябва да изчака за някакъв период в бъдещето.
Далеч по-опасна обаче е позицията на много по-ярко изразените протежета на Москва.
Най-сериозното име сред тях е това на мултимилионера Илан Шор, чиято партия "Шор" зае трето място на последните парламентарни избори, но бе забранена от Конституционния съд през юли 2023 г. заради обвинения в организация на държавен преврат с поставяне на проруско правителство.
If you care about #Moldova’s future and the future of your children vote for any candidate OTHER THAN Sandu on October 20! And say NO to criminal amendments to our constitution, NO to the #EU, and NO to war. This is our last chance! NO to Sandu, #NO to the EU on October 20!… pic.twitter.com/c3kGM92TTW
— Ilan Shor (@ilanshormoldova) October 18, 2024
Самият Шор няколко години живя в Израел, тъй като в родината си е осъден на затвор по дело за пране на пари и банкови измами на стойност 1 милиард долара. В момента живее в Русия, където тази година получи и местно гражданство.
Смята се, че именно парите на Шор стоят зад огромната кампания за против членството в ЕС.
Още през април в Москва е създаден политическият блок "Победа", който включва проруските партии "Шор", "Възраждане" и "Шанс". Те получават подкрепата и на губернатора на Гагаузкия автономен регион - Евгения Гуцул, като разгръщат мащабна антиевропейска кампания, включително с разпространение на фалшиви новини, дезинформация и купуване на гласове.
В началото на месеца властите съобщават за милиони долари в рамките на мащабна схема за купуване на гласове.
Голяма част от парите са прехвърляни в брой от хора, които пристигат в страната от Москва. Оказва се, пътници, които по документи никога не са пътували до Русия, изведнъж започват да ходят до там и да се връщат с големи суми пари в брой.
"Хора с по 2000, 3000, 7000 евро. Самите суми не бяха незаконни, но моделите бяха подозрителни", обяснява пред местните медии Руслан Александров, началник на митницата на летището в Кишинев. "Имаше определени полети: Москва-Истанбул-Кишинев, Москва-Ереван-Кишинев. Обикновено хората не идват с толкова много пари. Не и от Москва."
От своя страна полицията съобщава за 15 милиона долара, прехвърлени в сметки на около 130 000 души в седмиците преди изборите.
"Тази мафиотска мрежа е дирижирана от Москва и има за цел да повлияе на избирателите преди президентските избори и референдума за ЕС", заяви на специална пресконференция от началото на октомври началникът на Главна дирекция "Полиция" Виорел Черняуцеану.
"Молдова е изправена пред мащаби на купуване на гласове, хибридна атака и разпространение на дезинформация, каквито никога досега не сме срещали", допълва шефът на полицията в страната.
Според разследващите средствата са осигурени именно Илан Шор, който използва мрежа от финансови институции и поставени лица в Молдова. От там купувачите на гласове разпределят парите през групи в социалната мрежа Telegram и местни контакти.
Крайният резултат показва, че сметките в Москва все пак не са излезли.
Въпреки това борбата за европейско бъдеще на Молдова съвсем не е приключила. Референдумът не само показва на какво е способна Русия, но и задълбочава вече съществуващите разделения в една икономически слаба и териториално дезинтегрирана държава.
Битката там тепърва предстои и ще продължи с предстоящите парламентарни избори през юли 2025 г.
