Прочитам новината, че Надежда Нейнски ще води листа за европейските избори и в главата ми изплува образът Меглена Кунева. И тя ще е кандидат - още необявен, но всенародно известен - на Реформаторския блок, който за смях на публиката каза чрез говорителя си Радан Кънев, че ще „изненада" с водач на листа. Нищо, че тоя водач всички го знаем още отпреди Кънев да стане говорител.
Не мога да продължа да пиша обаче, ако не разкажа смешна случка. Обажда се колега журналист преди няколко месеца на PR-а на ДСБ да кани в предаването си Иван Костов вече в ролята му на експерт-анализатор по кризи и ела ме изяж. Отсреща му отговарят: „Г-н Костов е при г-н Кънев". Той прекъсва разговора и казва „Костов е при някой си г-н Кънев". След кратко мълчание, цялата маса избухва в бурен смях. На него му трябваше още минута, за да стопли кой е г-н Кънев. „Кънев. Радан Кънев". Тежка е сянката на Костов, неслучайно той беше демонът на прехода, докато Делян Пеевски не го смени - това последното по описание на самия Костов.
Вече мога да се върна на Вечната Амбър - пардон на Кунева, ако предпочитате на Нейнски. Тя историята е почти една и съща - амбиция, кариера, Брюксел и нежелание да се гледа без розови очила към реалността.
Казват, че за жените 50-те били новите 40, а 40-те довчера бяха новите 30. От което излиза, че 50-те са новите 30. Очевидно и Нейнски и Кунева и вярват в това магазинно заклинание. И двете бяха добри, с всички условности на това обобщение, в една друга политическа реалност. Тежаха си на мястото, докато не олекнаха, а когато второто се случи в политиката - връщане назад няма.
Кунева изпусна въздух още на предишните европейски избори - първо поведе листата на НДСВ, а после подведе избирателите си, като се отказа от евродепутатското място, за да довърши кариерата си на комисар. При това в цялата кампания тя нито веднъж не намекна, че има подобни планове. Вторият пробив беше, когато за една нощ стана „реформатор".
Призовавам копи райтъра на това име „реформаторски блок" веднага да поеме отговорност и да се гръмне. Да продаваш „реформи" на народ, който едва връзва двата края, заради постоянни „реформи" е като да примамваш вегетарианец с „кренвирши с месо".
Кариерата на Кунева започва като експерт в Министерски съвет по времето на Костов, продължава при царя, след това при Тройната коалиция, която пак е на власт, само че сега в по-компактен размер като Двойна, и в момента е в Реформаторския блок. Като член на НДСВ беше в АЛДЕ, сега ще се бори да влезе в голямото европейско семейство на ЕНП. В този смисъл тя има личен опит с целия политически спектър.
Надежда Нейнски е на пръв поглед с по-консистентно политическо присъствие. Тя не може да носи вина за това, че Пламен Орешарски беше в СДС - дори има заслуга за неговото изгонване след прословутата му срещата с Васил Божков, заради която от Раковски 134 си отидоха и той, и настоящият културен министър Петър Стоянович.
Нейнски обаче е била в една парламентарна група с различни комерсиални продукти - като започнем от Яне Янев и свършим с Любен Дилов -Син, последно акостирал при новия политик Бареков. Самата Надежда имаше доста непоследователно поведение в последната година -оправданието ѝ е, че не е единствената. Първо преди парламентарните избори не успя да се яви на изборите с Костов като Синята коалиция, по името на парламентарната група в предишното народно събрание, а след това не пожела да се сработи с Реформаторския блок, заради конкуренцията именно с Кунева.
И какво излиза, че Реформаторският блок, който трябваше да се бори с това нежелано, по техните думи, статукво, управляващо България, става жертва на собственото си вътрешнопартийно статукво, с което не успява да се справи - амбицията на две жени. Едната напусна и така даде тон на песента, че опозицията е слаба и се разцепва, а друга остана и „симпатичните момчета" ще трябва да платят накрая сметката.
В действителност и Нейнски и Кунева се две успешни жени - едната можеше да остане в историята като външният министър, който свали визите. Другата - като първият еврокомисар на България в ЕС. И двете имат по още един добър сет - Нейнски като евродепутат, а Кунева като кандидат-президент. Оттам нататък всички кариерни амбиции са излишни. Защото истината е, че 50-те не са новото 40, а още по-малко новото 30. Това са рекламни измислици, които често довеждат до това, жените да изглеждат смешни.
