Крайнодесните движения в Германия обединяват усилия срещу антисемитизма, за да поведат война и срещу мюсюлманските емигранти.
За много германци възстановяването след Втората световна война е не само икономическо и политическо, но и морално. Усилията да бъдат изкупени греховете от войната и да се премахне стигмата на антисемитизма определя политиката на страната в следващите 50 години.
Сега, две години след като канцлерът Ангела Меркел отвори границите за бежанци, прииждащи от размирна Сирия, неуморните опити на Германия да се раздели с антисемитизма преживяват нов обрат заради атаките, идващи от мюсюлмански младежи.
Крайнодясната Алтернатива за Германия вижда в това възможност.
Партията е позната с неонацистки възгледи, която започва да използва предразсъдъците срещу евреите сред мюсюлманите, за да се бори с новия си враг.
По този начин Алтернатива за Германия обединява проблемите на антисемитизма и миграцията, опитвайки се да принуди немските политици в лицето на Меркел и коалиционните й партньори да избират между защитата на еврейските общности и защитата на миграционните политики. Дилемата, разбира се, е фалшиво създадена, както го доказват и фактите.
Разбира се, атаките от мюсюлмани към евреи в Германия са добре документирани, а данните за посегателствата дават представа за всеобхватни антисемитски настроения.
Германия отвори границите си за турски работници през 1961-а и културно унаследеният антисемитизъм на тези малцинства остана извън угризенията, обхващащи страната след Втората световна война. Причината е, че мигрантите не виждат себе си като наследници на престъпните убийства, случили се по време на нацисткия режим, и антисемитизмът сред тях е по-откровен.
Той служи като неприятно напомняне за разбирания, които Европа е щастлива отдавна да е оставила зад гърба си.
Но фактът, че антисемитизмът е общ за мюсюлманските малцинства в Германия, както и в цяла Европа, не е нещо ново за немското правителство. Под управлението на Меркел то е принудено да издава публични осъдителни присъди за сплашване, тормоз в училище, на обществени места и онлайн.
На пръв поглед анекдотичните данни за прояви на новия антисемитизъм могат да бъдат и доста тревожни. Тенденцията е еднаква навсякъде - около 29% от мюсюлманските общности изповядват антисемитски възгледи, а антисемитските настроения сред германците се движат между 25 и 27%.
Мисълта, че тези тенденции се засилват с прииждането на мигранти от Близкия Изток след 2015-а, е примамлива, но средният брой изблици на антисемитизъм в Германия остава непроменен през последните 15 години. Ясно е, че дискриминацията срещу евреите не може да бъде смятана за ново явление, дължащо се на притока на бежанци.
В действителност антисемитските прояви от 2016-а насам леко намаляват, което означава, че не можем да приемем бежанската криза като повратна точка.
Както и другаде в Европа, мюсюлманските мигранти се превърнаха в рекламен плакат на крайнодесните популисти. Алтернатива за Германия спечели голяма част от подкрепата си в източната част на страната, открито флиртувайки с анти-мюсюлмански групи като ПЕГИДА.
Партията също така използва всяка възможност, за да се противопостави на политиката на Меркел и отворените за мигранти граници. В нея те виждат източника на социалните проблеми, вандализма, сексуалното насилие и подчертават всеки път, в който тези престъпления за извършени от мюсюлмански бежанци.
Да оставят мюсюлманските малцинства да бъдат завладени от антисемитизъм е хитър политически ход за партия, която се опитва да изчисти имиджа си. Затова Алтернатива за Германия тръгна на анти-бежански кръстоносен поход и започна да търси евреи, които да присъедини към него.
Партията изказа подкрепата си за Израел, обвини традиционните партии в подбуждане на антисемитизъм и се определи като гарант за мира в Европа.
През последните няколко месеца натискът, упражняван от крайната десница, доведе до криза на политическата идентичност сред традиционните партии в целия политически спектър.
Съзнавайки, че губи гласове заради Алтернатива за германия, десницата повтори като ехо осъждането на мюсюлманския антисемитизъм. Междувременно левицата се присъедини към споровете в опит да си върне идентичността на най-голям защитник на човешките права.
Меркел се оказа в неизгодна позиция и се превърна в нарушител на собствената си миграционна политика и като причина за това посочи така наречения от нея "нов антисемитизъм".
Проблемът за това явление в Германия трябва да бъде идентифициран, но е напълно погрешно от трибуната да се посочват като виновни само мюсюлманите. В крайна сметка по-доброто образование и интеграция могат да помогнат за промяна в настроенията.
За крайнодесните манипулирането на дебата като избор между еврейските общности в Германия с целия исторически "багаж", който носи това, и пренебрегването на последните мюсюлмански мигранти е удобен начин да разсеят вниманието от собствените си съмнителни идеологии.
Но това е фалшив спор, който водещите политици в страната не могат да си позволят. И все пак, те вече попадат в капана...
