Този текст не е това, което е.
Този текст трябваше да калкулира цифром и словом колко ще излезе сметката за собственото ни безсилие, колко ще се увеличат лихвите на потребителските и ипотечните кредити заради бомбата КТБ, колко ще струва неизбежния държавен дълг, с който дружно ще платим сметката, каква е стойността на данък прищявка на "инструмента, който раздава порциите", и колко обидно ниска е цената, на която е готов да се продаде евтиният политически елит, който се препира през няколко месеца в изборната центрофуга.
Този текст щеше да установи, че за втори път рамките на няма и 20 години позволихме да бъдем колективно ограбени в особено големи размери. Щеше да ви обясни колко далеч сме от момента, в който ще осъзнаем къде грешим.
Но от това няма никакъв смисъл.
Много по-просто би било да прочете двете истински големи новини от днешния ден: в един паралелен свят хората са готови да платят 5000 долара, за да се насладят на удоволствието да гледат на живо демонстративната среща между 23-годишния Григор Димитров и Роджър Федерер в "Мадисън Скуеър Гардън" - позиция, която Григор си извоюва с талант и труд.
Още нещо - в един паралелен свят четирима млади българи от Telerik за 12 години създадоха легален, стабилен и иновативен бизнес, осигуриха работа на над 700 души, откриха собствена академия за обучение на специалисти и спечелиха доверието на клиенти като NASA, Boeing и Intel. Днес постижението им беше оценено на 263 млн. долара.
Ето това е другият наш възможен живот. Животът, в който работиш здраво и печелиш здраво, в който парите не са цел, а средство. Живот, в който преследваш мечтите си, развиваш собствените си умения, правиш грешки, поправяш ги и вървиш напред. Живот, в който променяш средата и вдъхновяваш промяната.
Коя е новината на деня - това е въпрос на избор.
От него зависи дали да продължим да тъпчем в лепкавата кал на ежедневния си непукизъм, който ни кара да се примиряваме с колективната си неспособност да живеем с правила и ценности, примиряваме се с чалгата с национално покритие, с батките и кифлите, с мутрите и силиконовите принцеси, с "успелия мъж на 33" и митологизирания му "патрон", на когото явно или тайно всеки среден тарикат мечтае да прилича.
Един ден ще осъзнаем разликата. Но първо ще си платим сметката.
