"Кои скелети от гардероба извадиха депутатите от Синята коалиция?" - пита днес водещата на "Реактивно" в Дарик радио Йовка Йовчева. Седим двете в студиото и слушаме коментарите на хората, които се включват.
Ефирът се нажежава в синьо-червено - от "... от една съвършено луда жена, посветена на култа към Рьорих и индийски култове" до "тя е част от историята ни и е добре да има такива конференции, за да разберат студентите онова време".
За момент си мисля, че 10 януари 1997 г. още предстои (тогава двете с Йова бяхме репортери в БТА). А непрекъснато ни уверяват, че преходът бил свършил.
Конференцията в чест на 70-годишнината на Людмила Живкова в Софийския университет, замислена като ознаменуване на делото й, така и не се състоя. Никой не може да вини дъщеря й Евгения Живкова, че е искала да почете майка си по този начин. Но защо го допуска ръководството на университета - и Историческия факултет? Това, което се опитват да представят като наука, си е жива пропаганда.
Людмила Живкова е част от историята - факт. Само че историята за Онзи режим я няма в учебниците, не е обсъдена, не е оценена, не е ясно къде и като как стои дъщерята на Първия. Няма ги "трудовите" лагери, убитите от Народния съд - повече, отколкото на Нюрнбергския процес, спецснабдяването за партийната номенклатура, жестокостите на един режим, който позволяваше децата да наследяват родителите си във "властта на народа", никаквато гласност, забраната за пътувания, целия онзи противен стъклен похлупак.
Власт на народа оксиморон или евфемизъм е?
И тъй като (съзнателно) през всичките тези повече от 20 години никой не позволи на тази история да излезе от досиета и папки и да влезе в учебниците, днес и бивши управляващи, и настоящи, които са си ъпгрейднати бекапейци, си позволяват да извадят скелетите от гардероба и да ги представят като строители на една прекрасна България, в която са живели атланти под мотото "Единство, творчество, красота"... Ако разгледаме Музея на тоталитарното изкуство, може и да повярваме в това.
Преди издателите на учебници да побързат да ги "актуализират" с присъствието на Борисов и сие във властта, да бяха събрали на една кръгла маса историците от БАН и Историческия факултет, да поканят и гост-лектори от чужбина, за да погребем най-сетне тия скелети, на които мястото им не е в гардероба ни. Тогава вече може да обявим, че преходът е приключил. След като историците приключат с две аутопсии - първо на едни 45 години, после на "прехода".
Ако услужливи хора не са доизтрили истината за тях, така както изгоряха "случайно" архиви на Булбанк (някогашната Външно-търговска банка) преди години, "забравени" в един склад и свързани с натрупването на външния дълг по времето на Т. Живков, или близо 50 на сто от досиетата на ДС. Този дълг, който плащаме днес и който ще плащат и внуците ни...
А паметникът "1300 години България" вече е наполовина съблечен до метално скеле.
Време е да погребем скелетите. За живите трупове има мавзолеи. Ама и тях вече ги няма.
