Вече хич не е смешно да слушаш селските мъдрости на Бойко Борисов. Вече дори не е досадно дудненето му за наследството на Тройната коалиция и Цанков камък. Вече дори не е дебилно забавно решението на елементарното судоку, дали след 2, 3 или 4 дни премиерът ще се обърне на 180 градуса при поредния съсловен протест.
Вече е непоносимо унизително!
Непоносимо унизително е премиерът на твоята страна да си я представя "като в приказките" - осеяна с вятърни перки с червени лампички. Да сравнява мощността на ВЕЦ с тази на АЕЦ. Да обяснява на бъдещи машинни инженери каква работа им се отваря по асфалта на магистралите и по кофражите на „Белене".
Да намира "отнякъде си" пари за столичната „Топлофикация", за да стоят студентите от Алма Матер на топло и "да не скачат много". Да редуцира здравеопазването до 120-130 големи болници, плюс "Спешна помощ" за населението без болници. Да откривателства, че икономически реформи се правят като „ремонт у къщи - когато имаш пари и даваш на жената", и не се правят при бюджетен дефицит и криза.
Непоносимо унизително е премиерът на твоята страна да е неук наглец, който кибичи на власт като кръчмарски бабаит - ломоти от всички ефири като нивото на река Дунав в сантиметри, реже денонощно ленти като пожизнен комунистически велможа, кичи се с тенекиени медали като никога не печелил битка италиански офицер, реже бюджети и после плаща великодушно като монарх от цивилната си листа, държи си финансов шут за министър като всеки жаден за народна любов латиноамерикански диктатор, върти числата на осигуровки и данъци като топки на Тото 2.
Непоносимо унизително е премиерът на твоята страна да е настървено изборно животно, което се интересува единствено от плячката си - спечелването на президентския и местния вот идната есен, и което кротко мами сърничките „да почакат да минат тежките 6-8 месеца", докато дойде хубавото.
След всички фатмашки „Ходом, марш!" и „Остави!" обаче дали хубавото няма изневиделица да се озъби като по-лошо и от преди-лошото?
Дали след като премиерът стопи финансовите резерви на държавата, няма да я завлече още повече със заеми?
Дали след като се направи на голям енергиен играч, руските тръби накрая няма да се окажат съвсем четвъртити?
Дали покоят, редуван с браунови движения в здравеопазването няма да доведе до смъртни епидемии по социален признак?
Дали импровизациите във висшето образование няма окончателно да го превърнат в килийното училище на Европа?
Дали пенсионните упражнения в крачка няма да сринат всякакво доверие в социалното осигуряване и се върнем не при Бисмарк, а при Дикенс?
Дали полицейските акции с трилър-имена няма да се окажат само едно продължително разлайване на кучетата, докато стари и нови крадци доопоскват покъщнината?
Непоносимо унизените обаче не могат да направят нищо друго, освен да изчакат да видят дали ще бъдат доведени до пълна катастрофа. Загубено достойнство се връща само когато то е всеобща ценност - индивидуалното спасение няма политически ефект.
Повечето ще разберат, че селският цар е гол едва след като сами, тайно и полека, оголеят до шушка. И ще побързат да си загърнат достойнствата с поредната си голяма илюзия.
+1
Политиците и памперсите трябва да се сменят често...по една и съща причина.
на българите все политиците са им виновни. А не се замислят кои ги е избрал. Които и да ги управлява все едно. Винаги трябва да има виновен, но не и ние самите. А ние сме "най добрите" и "най работните"!!!!
Писна ми от снобското отношение към Бойко Борисов! Всъщност, ако пренебрегнем начина на изразяване, не е ли прав премиерът? Това, което куца като цяло на държавата в икономическата област, е нейната инфраструктура. Аз също съм на мнение, че пари трябва да се инвестират именно в инфраструктурата. И дано това наистина да стане, без да се краде много, по възможност. Колкото до Цанков камък, подкрепям с две ръце казаното от премиера...Навремето (2000 г.) в една публична лекция пред чуждестранни българисти Мартин Заимов (!) произведе сходно разсъждение, облечено обаче във витиевати приказки: в началото на 70-те години на миналия век имало събрани парици, които трябвало да бъдат похарчени за нов летищен терминал в София. Така София щяла била да стане транспортен център на Балканите, защото новото летище щяло да бъде по-добро от Парижкото Роаси ("Шарл дьо Гол"). Но Людмила измолила от татко си да не се строи нов летищен терминал, а да се построи НДК- също толкова безсмислен и грозен строеж като Цанков камък...както гласи приказката, Людмила - мир на праха й - построи с държавни средства собствената си хеопсова пирамида...
Уважаеми сънародници, едно нещо е пределно ясно - ако аз не взема властта в свои ръце тази държава ще върви на все по-зле. Така също ако в най-скоро време не се обърне повече внимание на образованието и здравеопазването, българите просто ще бъдат заличени като народ. И това не са просто кръчмарски приказки. Аз съм млад, получил съм най-доброто образование, което България може да предложи и владея 3 езика. Имам преки наблюдения върху живота, обществото и организацията на държавите, чието равнище се стремим да постигнем. Познавам и достатъчно кадърни и компетентни хора, които са готови да работят за благото на народа, а не за себе си. За съжаление зад мен не стои никой, нямам "политическо" потекло или някакви протекции, не съм обслужван от медийна империя. Аз просто съм обречен да си остана с добрите намерения до момента, в който ми писне от унизителния живот в България. А след това да потърся реализация в чужбина. Така ще се получи, че държавата ме е обучила и е вложила средства в мен, за да допринеса нещо за нея, а в последствие с действията си спрямо мен вместо да ми даде поле за изява, ще ме възпрепятства. Това е.
Да си призная не разбирам много усилията да се напише горния текст. Както беше онзи надпис на Иван-Асеновата колрона ... човек дори и добре да живее пак умира.. В случая - човек и да има добро желание да пише, ако е на глупава позиция - нищо не става.
Смятам, че върша почтено /във всеки един аспект/ работата си, но за сметка на това едва свързвам двата края на моето семейство. Иде ми да критикувам, че да не млъкна, обаче преди критиките нека си помислят всички готови да недоволстват под една или друга форма, дали самите те са перфектни. Захващам се за дребните неща. Колко често си хвърлят фасовете, хартиите, обелките о т семки и т.н. на улицата или в градинката, когато кошчето е на метри от тях и колко пъти са излезли да почистят? Колко често се възмущават и ужасяват от катастрофи по пътищата и колко самите те спазват правилата за движение? Колко, често ако им падне да откраднат от някъде нещо не го правят? Та си мисля, че май първо трябва да променим поне мъничко собственото си мислене и себе си и тогава да искаме големи промени от други. Щях да забравя. Нека да бъдем честни. Колко от нас наистина искат да се променят и колко се променят само на приказки? Иначе на Бойко му вярвам, че иска да промени България, както и съм убеден, че поне 60 % от гербаджиите са в тази партия, за да променят само собственият си социален статус към по-добър и не им пука за България. Как Борисов ще се освободи от тези хора, не знам. Може би ние трябва да му помогнем...