Ако има нещо, за което социологическите изследвания в месеца преди горещата кампания на предсрочните парламентарни избори са категорични, то това е, че поне към момента подкрепата за политическия проект на бившия президент Румен Радев - "Прогресивна България" е първи по доверие сред респондентите.
От шест проучвания проведени между началото на февруари и началото на март коалицията около Радев се класира твърдо на първо място, а преднината пред втория - ГЕРБ-СДС, е чувствителна - между 10 и 15 процентни пункта.
Разбира се, до самите избори нещата могат да се променят значително. Кампанията може да задейства периферни електорати, да се включат традиционно негласуващи групи и да се стигне до обрати.
Въпросът обаче е на какво се дължи тази привлекателност на президентския проект.
За мнозина цялата тази ситуация изглежда необяснимо.
Самият Радев не е нова фигура за българската политика - в продължение на 9 години той беше президент на републиката, като през това време редовно се включваше в политическия дебат и влизаше в директни конфликти с някои от партиите.
След излизането си на реалния терен на политиката той избягва да говори в каквато и да е конкретика. Едва наскоро обяви името на коалицията, която ще застане зад него, и партиите, които попадат вътре.
Засега няма реална предизборна платформа, няма конкретни обещания, а дори и не е съвсем ясно кои точно хора ще се изправят до него в този политически проект.
Или казано с други думи - в момента целият проект е все още обвит в мистерия. Но въпреки това се радва на подкрепата на хората.
Неговият проект дойде в изключително ключов момент, когато политолози и анализатори вече обясняваха как партиите едва ли не трябва да се готвят за още едни избори за парламент на есен.
На фона на големите протести срещу правителството на Росен Желязков през декември миналата година тази идея само засили още повече разочарованието от досегашните политически сили.
Истината е, че повечето формации наистина подценяват това разочарование на избирателите. Досега то приемаше израз най-вече в апатия и негласуване.
Появата на нов голям играч обаче увлича със себе си енергията на недоволните и ѝ дава посока.
Този сценарий вече го видяхме през 2021 г., когато по подобен начин новата партия "Има такъв народ" успя да капитализира от недоволството на протестите от лятото на 2020 г.
Въпреки че тогава протестите бяха доминирани от кръга около "Демократична България" именно хората на Слави Трифонов успяха да привлекат по-голямата част от недоволните с призиви за "изчегъртване" на ГЕРБ от властта.
Радев се възползва и от още един факт - в момента той изглежда единственият, който може да създаде мнозинство около себе си, което да противостои на ГЕРБ и ДПС.
През есента на 2021 г. видяхме как по подобен начин "Продължаваме промяната" успяха да спечелят вота възползвайки се именно от образа си на млада партия, която би могла да разбие създалата се патова ситуация и да оформи правителство.
Тогава "Демократична България" бяха изтикани по-назад, именно защото в парламента нямаха на практика с кого да работят, за да оформят правителство.
Сега, въпреки че през декември ПП-ДБ оглавиха протестите срещу правителството на Желязков, градските демократи отново не могат да оформят около себе си коалиция, тъй като потенциално би им се наложило да работят с идеологически много различни политически сили.
Ситуацията около "Прогресивна България" не е чак толкова неясна, колкото при "Продължаваме промяната" през 2021 г. - все пак самият Радев си носи багажа на 9 години като президент. Въпреки това коалицията около него все още няма толкова изчистен образ, което позволява работа с различни други формации.
Именно това е както голямата сила, така и голямата слабост на "Прогресивна България".
Защото вече по адрес на Радев се появиха множество обвинения, че той "се снишава" и "се крие" - което малко или много вече вкарва бившия президент в обяснителен режим.
Той обаче не може да си позволи и да разкрива още твърде много за проекта си - хората, с които ще работи, или политиките, които ще защитава. В момента, в който го направи, ще започнат директните атаки от опоненти.
И все пак, ако не го направи, рискува да остане твърде неясен и вял.
Истината е, че сегашната преднина, с която той води в социологическите проучвания, може да се окаже капан за бившия президент. Голямата разлика с ГЕРБ може да накара привържениците му да се "отпуснат" и да загубят мотивация за същинския вот.
Още повече, че след първоначалния му успех в социологическите изследвания, на гърба на Радев и коалицията му вече е изрисувана една голяма мишена.
Ако бившият президент не направи нещо, за да задържи тази подкрепа, тя може чувствително да намалее, докато дойде време за реалното гласуване.
