Българският спорт даде на българския преход повече строители, отколкото медали. А за това, че го построи, така и не получи медал.
За това се сещам при ареста на (поредния) спортист - шефа на федерацията по сумо Петър Стоянов-Вожда, заподозрян като един от фабрика за убийства.
После се сетих за десетки убити бивши спортисти, които никой не помни като такива.
А този преход, (ако ви харесва повече - капитализмът у нас), беше построен на плещите, мишците и здравите мускули на българските спортисти. "Олимпийски надежди" е дала на България повече бизнесмени от калибъра на Илия Павлов, Васил Илиев, Маджо и Димитър Джамов отколкото олимпийски медали. Големият Маргин е заслужил майстор на спорта по борба, брат му също е бил изгряващ борец...
В тази битка за полупазарна, а после за почти пазарна икономика обаче мъртвите бивши спортисти дори нямат своя галерия на славата.
Те наложиха новите икономически отношения с бухалки и пистолети. Момчетата, които рекетираха, изнудваха, биеха, гасяха фасове по проститутките, резваха по някое ухо или пръст, охраняваха коли и канали, убиваха - и също така бяха убивани, излязоха от спортните школи.
И от бъдещи кандидати за слава и медали станаха "мутри" и "криминален контингент" - така ги нарекоха да бъдат кукловодите им от тайните служби и висши партийни мениджъри в БКП/БСП. Влязоха на този "пазар" почти деца - на не повече от 20 години, и пренесоха там екипността, дисциплината и духът на спорта. И групировките се правеха като отборите - треньори (в сянка), федерация (в сянка), капитан и тим. Едните от тях станаха "ключови фигури на българския преход", "добре облечени бизнесмени" и получиха публично отразени погребения, други - обикновени трупове.
Даже ерата на мутрите разделя убийството на спортист - Стефан Мирославов-Крушата, шампион по класическа борба към ЦСКА в категория 82 кг. Разстрелът му от снайперист през 1993-а се смята за първото поръчково убийство у нас. Неразкрито като всички останали през изминалите 20 години.
Защо ли спортът и престъпността вървят ръка за ръка в България... Ако съдим по "успехите" на спорта ни - с редки златни изключения като цяло нещата вървят на зле. Ако съдим по "успехите" на престъпността - в смисъл на професионално организирани и неразкрити убийства, размер на корупцията и мащаби на трафика на дрога и проститутки, там нещата вървят на добре. Но, разбира се, трябва да се погледне диалектически.
Няма и не е имало контрабанден канал, афера или какъвто и да било нелегален трафик, в който да не са били замесени спортисти. За дясна ръка на великия контрабандист Иван Тодоров-Доктора - убит през зимата на 2006 г., беше сочен Красимир Димитров-Къро, бивш президент на волейболния клуб "Славия" и бивш член на управителния съвет и вицепрезидент на федерацията по волейбол, застрелян няколко месеца след Доктора.
Както написа тогава сръбският вестник "Глас явности", "българската полиция и главният прокурор твърдят, че става дума за спортист с авторитет и че убийството няма връзка с организираната престъпност, а медиите съобщават, че става въпрос за човек, който е бил дясната ръка на Иван Тодоров-Доктора".
Стига толкоз примери. Иначе ще стане поменик на мъртви и малко живи все бивши спортисти.
Всъщност искам да кажа, че е крайно време да се оцени приноса на българския спорт за българския преход. И да се награди - толкоз пот и кръв проля...
